Юрий Гагарин

Предсмъртното писмо на Гагарин

На днешния ден, преди  57 години, е извършен първият полет в космоса. Два дни преди полета си в космоса, Гагарин пише писмо до своята жена – Валентина. Въпреки, че през цялото време той се страхува, че може и да не се завърне, полетът се оказва успешен и 108-те минути отвъд атмосферата променят живота му (ни) завинаги. Той обаче загива от катастрофа с тренировъчен самолет – по нелеп, спонтанен начин, точно както сам дава пример в прощалното си писмо.

«Здравейте, мои мили, любими Валечка, Леночка и Галочка!

Реших да ви напиша  няколко реда, с които да ви разкажа и да споделя с вас радостта и щастието, които днес изпитах. Днес правителствената комисия реши първо мен да изпрати в космоса. Знаеш ли, скъпа Валюша, колко се радвам, иска ми се и вие да бъдете щастливи заедно  с мен. Един обикновен човек е натоварен с толкова голяма държавна задача - да проправи първия път в космоса!

Възможно ли е да мечтаете за повече? Това е история, това е нова ера! След  един ден трябва да започна. Вие по това време ще се занимавате със своите дела. На моите плещи тежи много голяма задача. Бих искал да имам малко време с вас, да поговорим. Но уви, вие сте далеч. Въпреки това аз винаги ви чувствам близо до себе си.

Вярвам напълно в техниката. Не би се провалила. Но в края на краищата се случва човек да падне на равно място и да си счупи врата. Нещо подобно може да се случи и тук. Но аз самият не вярвам. Е, ако се случи нещо, ви моля и на първо място теб, Валюша, да не се погубвате от скръб. В края на краищата животът си е живот и на никого не е обещано, че утре няма да бъде смазан от кола. Грижи се, моля те, за нашите момичета, обичай ги така, както ги обичам и аз. Погрижи се да пораснат, моля те, не изнежени, не дъщерите на мама, а истински хора, които няма да се уплашат от ужасите на живота. Погрижи се да станат хора, достойни за новото общество - комунизма. В това ще ти помогне държавата. Е, а своя личен живот подреди така, както ти подсказва съвестта, както намериш за добре. Не ти налагам никакви задължения, а и нямам право да го правя. Това писмо се получава сякаш твърде траурно. Аз самият не вярвам в това. Надявам се, че ти никога няма да го прочетеш и че аз самият ще се срамувам пред себе си за тази мимолетна слабост. Но ако нещо се случи, ти трябва да знаеш всичко докрай.

Аз съм живял честно, искрено, в помощ на хората, макар тя да не е била голяма. Веднъж, когато бях дете, прочетох думите на В. П. Чкалов[1]: "Ако искаш да бъдеш, то бъди първи". Така че аз се опитвам да бъда и да бъда до края. Искам, Валечка, да посветя този полет на хората от новото общество, комунизма, в който вече влизаме, нашата велика Родина, нашата наука.

Надявам се, че след няколко дни отново ще бъдем заедно, ще бъдем щастливи.

Валечка, моля те, не забравяйте родителите ми, ако има възможност, им помагай  по малко. Предай им моите поздрави и нека ми простят, че не знаят нищо за това, не беше отредено да знаят. Е, изглежда, това е всичко. Довиждане, близки мои. Силно и крепко ви прегръщам и целувам, с поздрави – ваш татко и Юра. 10.04.61 г.

Гагарин "

Съпругата на Гагарин - Валентина Ивановна прочита това писмо едва седем години по-късно - след смъртта на съпруга си в самолетната катастрофа на 27 март 1968 г.

[1] Известен съветски летец – изпитател, герой на СССР;

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види