Корицата на "Другата" е дело на Фиделия Косева

"Другата" - новият роман на Васил Панайотов

Писателят Васил Панайотов прави дисекция на човешките отношения, връзките, любовта, обичта и (обърканите) чувства в новия си роман "Другата" (ИК "Сиела”).

Васил Панайотов е съавтор на сборниците с разкази "Любовни упражнения”, "Проект смърт”, "Обича ме, не те обича” и романа "Стъклен дом 2”. Първата му самостоятелна книга "Убиец” печели две втори места – в анонимния конкурс на издателство "Сиела” за нов български роман и в телевизионното риалити "Ръкописът” по БНТ1. 

Запознайте се с Магда, Стефан и Емилия. Те са колеги. Докато Стефан спи през по-голямата част от деня в офиса, "едната служебно се взира в монитора, жадно смуче цигарата”, а "другата гледа своя монитор по същия начин, но за разлика от първата, която всъщност реди пасианс, поне се преструва, че работи”. И така, докато тази офисна меланхолия не бива внезапно и неочаквано нарушена. Защото Стефан се влюбва в Емилия.  А Магда е неговата съпруга и майка на детето му. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, предаността и предателството ще влязат в болезнена схватка, за да ни напомнят колко трудни са някои избори в живота.

"Другата" е роман за любовта и обичта, за връзките и човешките (дългогодишни) взаимоотношения, за  избора, за цвета, който понякога се прокрадва на фона на всекидневната сивота; роман за обърканите чувства.

Откъс от "Другата", Васил Панайотов

Вече втора седмица Стефан си пише с Емилия, с което се забавлява и изтезава едновременно. Тя не е най-забавният чо­век на земята, но е новият забавен човек в офиса и на Стефан това му стига. Емилия е умна и чатът с нея е духовита игра с повишено внимание, в която той трябва да съобразява най-верните си въпроси с най-интересните си отговори така, че общото ниво на разговора никога да не пада. Затвърждава се епистоларен модел, в който нейната роля е бягаща. А когато на някой му бягат, той гони. Природен (полов) рефлекс. Ето че в обикновеното офисно забавление постепенно са навлезли раз­ни ловни атавизми и разговорът им неусетно почва да наподо­бява преследване, в което тя ту позволява на Стефан да стигне до нея толкова, че да я докосне по рамото, ту се изплъзва не само от ръката му, но и от поглед. В някои дни пише с желание, дори с настървение, в други я няма, не влиза в Skype, само зяпа екрана, без дори да погледне Стефан, който на метри от нея се е свил. Заради навика му да си подремва е трудно да се определи това свиване на какво се дължи, на неудобната поза по време на дрямката или вече е налице първи признак на абстиненция. Все пак за второто още е рано, но има хора, които по-бързо се привързват. Поведението на Емилия може и да е съвпадение, което не цели да обърка него, а показва колко е объркана тя. Съзнателно или не, това объркване предизвиква разбъркване.

Тя е бръкнала в Стефан и е разменила местата на някои по-маловажни негови органи, от което той няма да умре, само ще му е гадно.

Основните любовни органа са два. Всичко друго е каран­тия, която участва косвено в процеса, но когато е разбъркана, ти става ясно колко сериозен е той. Ролята на сърцето е пре­увеличена и Стефан недоумява как този скучен мускул си е из­воювал такъв символичен статус. Любовта минава през главата и под корема, макар кулинари да твърдят, че минава през него. Може би любовта към храната минава оттам, но само който никога не е бил влюбен, би ползвал тази вълшебна дума като евфемизъм на лакомията. Човек може да изпита любов само към друг човек, при това такъв, който не му е кръвен родни­на, защото не толкова с мозъка е свързана любовта, колкото с плътта. Кожата е най-големият, най-красив и най-сексуален ор­ган. Най-любовният също. Влюбените невинаги искат да пра­вят любов, но биха се милвали непрестанно.

За щастие, Стефан не е влюбен. Емилия е разбъркала нещо в него, но той нито има потребност да я докосва, нито мисли за секс с нея. Перспективата за това му е безразлична. Стефан е на мнение, че ако няма любов, мастурбацията върши съща­та работа. Приятна му е компанията на Емилия и осъзнава, че за тези две седмици е говорил най-много с нея. Разбира се, в разговорите им винаги се прокрадва по нещо еротично, но не е еротика като разголване, а еротика като отношение. Като вълнение. Нямащо непременно общо с тялото. Освен като тяло, което изтласква определено количество въздух в про­странството. За тези две седмици Стефан е забелязал, че кога­то точно това количество въздух наоколо е изтласкано, нещо сякаш тласка и него, кара го да се чувства по-лек и по-добре. Това е в часовия интервал от 9 до 17. От 17 до 9 целият въздух присъства, никой не го изтласква и чисто физически общото количество кислород би трябвало да е повече, но въпреки това Стефан се задушава, усеща тежест, сякаш някакво бреме му се е стоварило и той не може да се отърве от него дори когато се сгромоляса в леглото, където, вместо да спи, Стефан се поти и върти.

Вече два пъти се улавя, че на някои реплики на Магда се пита какво би казала Емилия на нейно място и съответно как би отговорил той. След което го прави. Така за момент успява да пресъздава част от автентичното офисно усещане, но срав­нението и съзнанието, че е имитация, бързо го карат да замълчи. Мълчанието не е нещо непознато в семейството, но това съвсем не означава, че е нещо лошо. Има много причини за мълчание и тяхната не е от обезпокоително естество. Когато двама души прекарат години заедно, не е нужно подробно да си вербализират мислите. Те така са се научили да декомпозират идеите си, че само от загатването на темата в началото и ула­вянето на тона й към средата могат да си довършат мислите и по този начин да си спестят цяла тирада. Разбира се, умората от повторението също присъства. Разговорите между хората имат много повече прилики, отколкото разлики и това, че някой предпочита да разговаря с един вместо с друг, е, защото с него по-малко го е правил, по-непознат му е, а непознатото бива идеализирано. Ако някой тогава бе предложил на Стефан да опита една игра, в която той да си пише едновременно с двете жени, без да подозира коя коя е, а те от своя страна да знаят и да целят да го изкушат, той с изненада, а вероятно и с удовол­ствие, щеше да открие, че съпругата се е справила по-добре.

Недостатък в дългите връзки са умората от привикването и последващият намалял ентусиазъм, а както се знае, човек свик­ва с всичко, без значение колко добро е то. Колко е лошо също. И в двата случая настъпва един момент, в който нищо вече не е в състояние да те зарадва чак толкова. Или да те натъжи. Това е моментът, в който мозъкът взима мерки, за да се защити, иначе емоциите биха го убили, независимо от техния заряд. Незави­симо от покорените върхове или претърпените спадове рано или късно всеки попада на плато. Всичко му става равно. Всич­ко му е познато. Трагедията на човешката неудовлетвореност е паметта. Всеки стремеж към още едно усещане е отчаян опит да си спомним предишното. И ние действително си го спомня­ме, ала само толкова. Все едно виждаш снимка на стара любов, изпаднала от лексикон на забравата. И се връщаш назад, да се насладиш на миналото и да потъгуваш за бъдещето. Но когато си зърнал тази стара любов за пръв път на живо, сърцето ти не е трепнало, а е спряло. Само първото усещане, необременено от паметта за други и нямащо с какво да го сравни, е истинско. Всички след него само го пресъздават. Само първата любов е вечна. Всяка следваща е възстановка на тази вечна любов. Вечната любов на Стефан е Магда. Но вечна значи само, че е орисана да е прототип, не че е единствена и ще трае завинаги. Нищо човешко не е завинаги, затова трябва да извадим от упо­треба тази дума. Любовта между двамата се е застояла, но не е издържала. Отишла си е. А след като любовта си е отишла, мястото й заела обичта.

Да обичаш някого често е като да мразиш себе си – склонен си да правиш неща, които не са добри за теб и ти вредят. Ако любовта е най-вече материя, обичта е предимно дух. Едното е докосване на полови органи, другото е докосване на съзнания. Любовта иска всичко за себе си, тя иска да взема. А обичта иска да дава. Да се раздава. Да се принася в жертва. Любовта е да ти се живее заради някого, обичта е да си даваш живота за него. Стефан не си е представял своя живот такъв, какъвто е в този период, но Магда е щастлива да бъде майка и това за него е най-важното. Но никой не може да ти е по-важен от теб са­мия и когато говорят за саможертва, хората имат предвид само някакво временно неудобство, което да си причинят. Малцина се жертват наистина. Буквално. Повечето се ограничават с ня­какви действия, за някакъв период от време. За Стефан този период тече вече поредна година. А действията, които се налага да извършва, са всичките онези досадни дребни задължения, които печалната му роля на мъж в къщата налага периодично да предприема.

Стефан често казва за себе си, че не е като мъжете мъж. Без да има полов комплекс и без да го е срам. Това не значи, че не е мъжествен. Всъщност значи точно обратното. Само който самоуверено може да се лиши от някои проявления на мъже­ствеността, притежава мъжественост в достатъчна степен. Сте­фан е мечтател. Когато е свободен, предпочита да подремва, да се отплесва нанякъде, или както казва Магда – да блуждае, вме­сто да върши мъжки неща. Мъжките неща според нея се делят на неща вътре в къщата и неща навън, като едните са свързани предимно със задълженията, а другите – предимно със забав­ленията. Това е интересна формулировка и когато я чува, Сте­фан си я записва. Изглежда, жена му не допуска възможност­та мъжът да се забавлява вкъщи. Дотогава е мислел, че тази възможност не я допуска само той. Вкъщи напоследък е ста­нало място за изпълнение на длъжности и дълг. Място, подоб­но на работното, за което обаче никой не ти плаща, напротив, трябва да плащаш ти. С лишения. И с време. Минути, часове, дни... С години.

Никой не подозира за тайната страст на Стефан някой ден да стане писател или ако това звучи претенциозно – поне да издаде книга, от която няма да го е срам. Стефан не иска да го е срам от книгата, но същевременно го е срам от писането и това е причината да го крие. Някога Магда го е видяла, прочела какво е написал и без да подозира за чувствата му (би било прекалено жестоко да допуснем противното) му се е присмяла. Стефан го заболяло, но премълчал. И направил необходимото никой занапред да не го вижда вече. Това не е толкова лесно, защото, когато живееш в един апартамент с друг човек, нямаш много възможности да оставаш сам, без самотата ти да си има алиби или причина. Стефан казвал, че гледа филми на лаптопа си и той действително свалял някой, сядал някъде и го пускал, а когато Магда излизала извън зрителното поле, оставял само звука и отварял текстови файл. Схемата сработила и Магда така и не разбрала. Стефан не бил от най-продуктивните пи­сатели и предимно гледал бялото поле, мислейки си за нещо друго, а изражението, с което успявал да го прави, не се от­личавало особено от това, с което човек гледа екшън. Всичко щяло да е идеално, стига тази му страст да не отнемала толкова много време. Време, през което Стефан блуждаел, или както казва жена му – се отплесвал. Загубено време, което можело да се ползва за ред други неща, предвид това, че крушката в ко­ридора е изгоряла, по стената в спалнята е избил мухъл и гар­деробът трябва да се издърпа напред, а зад него да се напръска със SAVO, едно подвижно огледало чака монтаж в банята от лятото, мазето се нуждае от почистване, колата е за ремонт, а всичките седем ножа трябва да се наточат. Това са част от мъжките неща, а има и други, които не са произтичащи от пола, дори заради това, че в наши дни вече полът е един и ако все пак съществува някакво разпределение в работата, то се дължи на по-грубата сила на мъжете, но това не изключва намесата им и в по-фини домакински дела, като пране (и простиране), мие­не на чинии, подове, бани, тоалетни, тераси... грижа за бебета, включително хранене, къпане и смяна на пелени. Стефан не е циник, но веднъж, докато сменял пелените на Ава, му хрумнала дефиниция на бащинството. Бащинството е да бършеш лайна от путката на дъщеря си. Тук тъщата би се смръщила, но тъщи­те, бабите и жените въобще са склонни да цензурират органич­ното в децата си, превръщайки органа в орнамент. Пишката е издатина, путката е вдлъбнатина, а лайната са акита и миришат на бабино щастие. Нещастие може би точно не, но на Стефан бебешките лайна му миришели на доброволна каторга, на се­меен затвор, в който той е попаднал по желание, но само за да не оставя в затвора своето семейство самό, и може би Стефан щял да свикне, стига свижданията да не били по един час на ден. Горе-долу с толкова свободно време разполагал Стефан, като всеки допълнителен час бил заплащан с цената на сцени, а когато все пак получел този час на тази цена, заради развале­ното настроение не бил в състояние нищо смислено да направи с него. Това е причината Стефан да ходи с нарастващо желание на работа, въпреки че е тъпа, скучна и той я мрази.

А отскоро причината му е и още една.

 

 

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види