Боят е най-задължителният елемент от екшън филмите и за да се подготвят добре за тези сцени актьорите прекарват месеци наред в тренировки и обучение. Тази работа не е за всеки, но онези, които са дръзнали да го правят, без да знаят за какво става въпрос, са оставили своята неадекватна следа в историята завинаги.

За тях ще става дума в този текст, защото те са класиките сред екшън провалите. Най-доброто е, че всички те имат някаква претенция да не са пародия, което ги прави още по-пародийни.

Така, тази сцена казва достатъчно за целия филм "Undefeatable". И този екранен бой като цяло не е толкова зле, колкото тези предложения в класацията, които следват, така че вече може да си представите какво предстои.

На моменти е трудно да се каже дали главните герои в този бой са комедианти или кръвни врагове. В смисъл, че изглеждат като две нацепени батки от Студентски град в петък, в три посреднощ, които си късат ризите и искат да се пребият, но не могат. Момичето излиза най-кораво в цялата работа, защото се бие и прави салта с една ръка, понеже другата би трябвало да е контузена, понеже е превързана.

Та, двете батки поне са се постарали да се напомпат и да се намажaт с олио, от което телата им лъщят като на всички опасни батки от екрана в началото на 90-те. Иначе те могат да се поучат от начина, по който мацката използва мокра кърпа като камшик. А пък смъртта на лошия накрая можеше да е комиксова, ако не изглеждаше толкова зле.

Този екранен бой е добър пример за това как голямото въображение може да излезе извън контрол. Добрият тук също е летец изпитател, който владее левитацията и няколко забележителни брейкденс движения. Лошият срещу него пък е класическа нинджа по тениска, но с нож и превръзка на окото. Но не е достатъчно лош.

Добрият го размазва, заедно с Големия бос в белия костюм след него, даже без да се опръска нито веднъж от грешната им кръв. През цялото време прави впечатление специфичната му техника на Пияната чапла и вуду звука, който издава, преди да въздаде справедливост.

Този е от серията за тоталните класики в жанра, но трябва да го простим, защото това е турски екшън от 70-те.

В турските екшъни, както и в сериалите, винаги има тежки разкрития, свалят се перуки и маски, които дават резултат в насилие и слабо имитирани емоции. Забележителното в тази сцена е, че в малко западни филми през 70-те на екрана има жена-полицай, която пребива толкова лошо един мъж и го прострелва няколко пъти след това.

Убитият обаче отказва да умре - залита и се върти като пиян с неописуемо изражение на лицето и прави такава магия, че от всички куршуми, които отнася, по него има дупка от само един. Може би затова и този досадник умира безкрайно дълго. Така или иначе, накрая лошият е унищожен и буквално задраскан от красавицата.

Като цяло турците са напипали добра идея с цялостната концепция, само че нещата са останали дотам.

Създателите на "Riki-Oh: The Story of Ricky" малко са пресолили манджата. В общи линии тук виждаме всичко, необходимо за кунг фу филм - двама голи до кръста мъже от азиатски произход, които искат да се бият. Създателите на филма обаче е трябвало да спрат дотук.

Още в началото на боя единият избива окото на другия и гарваните му го изяждат от земята. За всички хора със слаби сърца, тук е моменът да се каже, че извращенията по-нататък не са ужасни, защото са трагикомични. И наистина – на кого му е хрумнало единият герой да се опита да обеси другия със собствените си черва? Как въобще ти хрумват такива неща?

Началото е леко уестърн. Жената е уплашена, детенцето също, бандата е наточена за противообществени прояви, а добрият герой си спомня всички тежки моменти в черно и бяло. И после откъртва една улична лампа, за да тръгне да бие лошите с нея.

Индийският екшън герой Сингхам е толкова силен, че противниците му прекарват повече време във въздуха, отколкото по земята и приличат повече на ансамбъл по свободни скокове, отколкото на шайка злодеи. Но, въпреки целия кютек, Сингхам е внимателен, защото по пребитите няма никаква кръв. Освен това, той иска лошите момчета да си научат урока, затова възпитателно ги шиба с колана си пред всички. И това, ако не е мечтата на полицая...

Добре, всички знаем, че Чък Норис е най-опасната машина за убиване. Той е толкова силен, че, като прави лицеви опори, бута земята надолу и прочие. Само че всичко това е истина.

Дори нещо повече - Чък Норис даже няма нуджа да удря лошия с ритник със завъртане, с който да разцепи мембраната на времето и да прати противника си в миналото.

Чък Норис може да срази злото само с тежестта на закона в очите си, докато на злото не му потече кръв от носа. Неслучайно Чък Норис е един път. Даже - за щастие.

Нинджите в Турция нападат директно през прозорците на колата. Това сигурно е доста дразнещо, затова и шофьорът си носи ятаган. Ако не е заради това, сигурно е заради тамошната война по пътищата, иначе няма друго обяснение за този факт.

Последвалият епичен бой с хладни оръжия срещу нинджата изглежда повече като две братчета, които се дуелират с пластмасови мечове. В същото време озвучението от сражението звучи като от компютърна игра в кунг фу стилистика, според която двамата продължително време подскачат в синхрон нагоре-надолу. Всъщност актьорите също изглеждат като от компютърна игра, в която костюмарят се бие по-добре без оръжие срещу въоръжения  си противник.

Финалът на този балет с ятагани е бутафорно клане, в което очевидно добрият реже лошия с подскачане. Страхотно изпълнение в стила на турската екшън школа.

... и Боре Лий

Боре Лий е личен фаворит, просто защото има душа на артист. Хърватинът има няколко филма в интернет, в които той е Брус Лий от балкански произход, който е открил силата на анцуга в боя далеч преди всички.

В самата си основа филмите на Боре Лий са силно повлияни от кунг фу стилистиката, но са пречупени през прекалено наситената балканска призма и крайният резултат е непредвидим за хората, които не знаят какво да очакват. Може би най-силното в Боре Лий е, че той  е напълно сериозен.

Боре Лий е местен културен феномен, който си заслужава да бъде видян, но не може да бъде описан. Затова най-добре сами вижте легендарния му бой срещу бялата нинджа.

След като вече знаете на какво е способен Боре Лий, едва ли ще се изненадате, че за него се пеят песни сред народа.