Как бихте реагирали в ситуация на ужасяващ страх и паника? Има хора, които никога не са изпитвали подобно чувство, и дано не им се случва, за разлика от други. Естествено за предпочитане е човек да запази спокойствие и да реагира адекватно, но какво се случва с онези, които не са способни на това? Всъщност вцепеняването от страх и невъзможността да противодействаш на агресията е несъзнателно поведение. Тази странна реакция на мозъка се нарича тонична неподвижност.

В животинския свят тя се проявява при нападение на хищник, когато няма друг изход и съпротивата е излишна. Тогава по-слабото животно прилага хитра стратегия – преструва се на мъртво, за да оцелее.

Наблюдавана детайлно при животните, тоничната неподвижност все още не е достатъчно изследвана при хората.

Психолозите и психиатрите я описват като временно състояние на двигателна парализа в ситуация на екстремен страх. Те смятат, че тя се проявява в случаи на насилие, малтретиране, грабеж и други посегателства върху личността.

Реактивен ступор при сексуално насилие

Това "вцепеняване" на жертвата и липсата на реакция е резултат от еволюционния процес на адаптация към околната среда и представлява основна стратегия за защита.

Както обяснява психологът Джеймс У. Хопър от Харвардския университет, това, което се задейства по време на агресия, е т.нар. "страхова верига" в мозъка.

"Префронталната кора, отговорна за адаптивността на поведението, е важна за гъвкавото мислене и промяната на поведението спрямо конкретната ситуация. Тя може да бъде сериозно засегната в момент на екстремен страх, следствие на което настъпва поведенческа ригидност (вцепененост)".

Неотдавнашно проучване на Каролинския медицински институт в Швеция установи, че тоничната неподвижност е много по-разпространена, отколкото се предполагаше досега. Изследванията са проведени с 300 жени, посетили спешната клиника за жертви на сексуално насилие в Стокхолм. Резултатите показват, че 70% от тях са изпитали този тип парализа, а 48% са изпаднали в пълен ступор.

Друг защитен механизъм на мозъка

Дисоциацията е друг често срещан рефлексен отговор на нашия мозък към травматична стресова ситуация. Тя се среща по-често от тоничната неподвижност и се характеризира с доминиращо чувство за нереалност, прекъсване на връзките между мислите, спомените, чувствата, действията и случващото се в момента. Дисоциативното разпадане може да засегне всеки аспект на личностното поведение, дори да провокира амнезия. Дисоциациите са неочаквани и се преживяват като обезпокоителни смущения в начина, по който личността отговаря и функционира. Поради тяхната внезапна и необяснима природа, те се проявяват като изключително изваждащи от равновесие. Така например има случаи на сексуална агресия, при които жертвата си спомня за преживяното не като участник, а като наблюдател, дори има усещането, че не е станало с нея, а с някого другиго. Всъщност дисоциацията е нормален отговор на травмиращо събитие и позволява на ума да се дистанцира от преживявания, прекалено натоварващи психиката.

Ръководещата изследванията Анна Молер смята, че получените данни ще допринесат за внасяне на по-голяма яснота относно степента на виновност на насилника и за определяне на неговата присъда, тъй като мнението, че липсата на съпротива от страна на жертвата е едва ли не доброволно съгласие за интимен контакт, вече е научно опровергано.

Във Франция тоничната неподвижност – тази реакция на мозъка спрямо агресията, вече се изучава от бъдещите юристи в Ecole Nationale de la Magistrature.