Снимка: iStock

Огнените традиции по света

Традицията на палене на огромни огньове, толкова високи, че езиците им облизват небето, е една от най-древните, които още съществуват до днес. Актът на събиране на хората около огъня е древен, колкото самите хора, а създаването на мащабни клади от векове е свързан  с общуване с всевишните сили или за пречистване от мръсотията на този грешен свят.

Интересното е, че тези традиции са запазени в различни точки не само на Европа. Все пак Старият континент е мястото, където тези древни ритуали по-късно са преминали в лоното на църквата и днес са забавление за малки и големи. Европейците обичат огромните пламъци повече от всички други - в централна и северна Европа хората палят големи клади на Валпургиевите нощи на 30 април, а във Финландия това се прави на лятното равноденствие, както и на Великден.

Традицията да се палят огромни клади с фигури на вещици отгоре на първия ден от Великите пости е много разпространена в Германия и някои части на Франция. През 1902 г. ритуалът е усвоен и в Цюрих, Швейцария, а от 1988 г. се провежда събитието Огънят на Алпите, на което пламъците помагат за това планините да се виждат отдалеч в нощта. С това организаторите на събитието призовават за опазване на планинските региони.

В Италия ритуалът по изгаряне на сламената вещица също е широко разпространен. В северната част на страната обичаят се провежда на 5 януари в нощта на Богоявление. Традицията я има също в Тоскана, както и в южна Италия, където огненият празник в нощта на 16-17 януари е в чест на св. Антони Велики.

В Чехия има цял фестивал за запалването на вещицата на зимата, който се провежда в нощта между 30 април и 1 май. Това е много стар обичай, за който хората от векове се събират, за да отпразнуват идването на пролетта. Според поверието пепелта от тези клади има вълшебни свойства и помага за плодородие.

Тази нощ е считана за магическа, защото вещиците отлитат за сборището си, а пещерите със съкровища се отварят. За да се пазят от злите сили, хората палят големи огньове на високи места, а прескачането на огъня е остатък от една хилядолетна традиция, който се е запазил на някои места.

Като стана дума за прескачане на огъня, в Иран този обичай е много популярен по време на големия празник Чахаршанбе Сури. През нощта на последната сряда преди иранската Нова година, хората се събират по улиците, палят огнове и ги прескачат, за да се прочистят от болежки и проблеми. Този прастар зороастрийски културен фестивал се е провеждал от поне 1700 г. пр. Хр. и представлява както религията, така и автентичната култура на древните перси. В тази нощ е прието празнуващите да се маскират и да ходят от врата на врата като на Хелоуин, но с лъжици и тенждери, с които блъскат, докато не получат лакомства.

Произходът на фестивала идва от древният персийски празник Хамаспатмаедая, провеждан в последните пет дни от годината в чест на духовете на починалите. Във видеото по-долу можете да видите, че в наши дни иранците обичат да празнуват своята Нова година повече от бурно, което значи бомбички, фойерверки, огньове и въобще използването на всичко, което вдига много шум или хвърля искри.

В съседен Ирак пък традицията на големите огньове се поддържа от асирийските християни, които така празнуват Кръстовден. Освен че палят клади, те поддържат огньове и на покривите на къщите си.

Обратно в Европа подобни обичаи имат вековна история на Британските острови.  На 5 ноември всяка година във Великобритания се отпразнува нощта на Гай Фокс с огромна клада, в памет на опита на група католически заговорници да взривят английския парламент през 1605г. Докато при англичаните огньовете отбелязват политическо събитие, то в Шотландия те са изцяло в духа на традиционните местни обичаи за Хогманай - последния ден от годината за местните келти. По време на тържеството шествие от факлоносци стига до клада, която е запалена по традиция от най-възрастния човек в селището.

В Северна Ирландия традицията да се събира всичко, което става за горене, да се натрупа на камара и да му се драсне клечката е популярна за Хелоуин на 31 октомври. Другият повод е на 11 юли, когато протестантите празнуват победата на крал Уилям III в битката при Бойн през 1690 г. Както много други неща в страната, горенето на големи огньове също е политизирано и заредено с религиозно значение, защото  от 1972 г. насам католиците в Северна Ирландия палят кладите на 9 август, за да напомнят, че няма да забравят за британската окупация на острова.

В република Ирландия също обичат да палят огньове за Хелоуин, но случайно или не, там той съвпада с един от най-големите празници на древните клети. Със Самхаин се ознаменува началото на по-тъмната част от годината и това е било повод за големи тържества. Огньове на този остров се палят още на 30 април, най-вече в Лимерик в чест на един от галските сезонни празници, както и в нощта на св. Йоан Кръстител. 

Огнената традиция си пробива път през океана, където във френскоговорящата провинция Квебек също палят огньове на 24 юни в деня на св. Йоан Кръстител. Тази традиция, разбира се, е дошла от Франция и преди да влезе в християнския канон е била свързана с езически обичай по случай пролетното слънцестоене.

В САЩ традицията  е леко видоизменена, защото е посветена на националния празник 4 юли. Най-голямата клада се прави в градчето Салем, щата Масачузец вероятно защото мястото е известно с най-големия процес срещу вещици в историята на Северна Америка.

В щата Луизиана пък има една традиция, която отново е свързана с Франция. В коледната нощ по продължението на река Мисисипи се палят множество големи огньове, които да осветяват пътя на Папа Ноел - френският вариант на Дядо Коледа, докато той плава в пирога, теглена от 8 алигатора. В съвременния си вид празникът включва тонове фойерверки, както можете да видите от видеото по-долу.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види