Момичето с перлената обица, 1665 г. / Йоханес Вермер

Стандарти за красота от миналото, които днес звучат зловещо

В ера на тотално сбъркана естетика, що се отнася до външния вид – колебаеща се между двете крайности – естествено срещу изкуствено, във време, в което можеш да коригираш всичко по себе си, да имаш по-месести устни, изразени скули, перфектно чип нос и още повече коса, стандартите за това какво е красиво са тотално размити. Оказва се, че обръщайки поглед към миналото, стандартите за красота и изтънченост са динамично променяща се величина, която не само в наши дни е придобила гротескни измерения. И докато гримът е експеримент върху лицето ни, който можем лесно да изтрием и да опитваме отново и отново, то в миналото е имало стандарти за красота, които са повече от ужасяващи и странни, а някои от тях – непоправимо болезнени.

Голямо чело за ренесансова красота

Portrait of a Woman with a Man at a Casement, 1435–1440 г. / Фра Филипо Липи

Ако някога сте наблюдавали картини от времето на Ренесанса и сте се чудили защо жените изглеждат странно на тях, проблемът не е във вас. Огромното открито чело е било индикатор дали жената е красива. Затова дамите премахвали част от косата над челото си, като понякога дори я бръснели, за да изглежда то по-голямо. 

Боядисаните крака – хит по време на Втората световна война

Снимка: Cosmopolitan Russia
 

Найлоновите чорапогащници са били установен дефицит по време на Втората световна, но било считано за модерно и красиво краката на жените да имат определен цвят. Ето защо на пазара се появило разнообразие от бои, предназначени за боядисване на крака, които мигновено се превърнали в хит. Според издание на списание LIFE от 1942 г. "когато боята е нанесена правилно, дори най-наблюдателният човек трудно може да различи боядисаните крака от тези в чорапогащник." Някои жени дори боядисвали краката си със сос грейви, за да постигнат ефекта на найлоновата тъкан. 

В Китай харесвали малки крака

 

Деформирането на ходилото чрез повиване е една от малкото непопулярни форми за модификация на части от тялото, но как това е станало хит в  Китай – никой не знае. Известно е обаче, че популярната практика била толкова повсеместна, че дори жените и дъщерите на аристократите започнали да я прилагат. Идеята била кракът е да се повива стегнато с плат, докато момичето е на около 5 до 7 години, за да може докато опитва да расте, костта да се пречупва и деформира дотолкова, че ходилото да се огъне и пръстите да могат да се скрият в долната му част. Тази болезнена и жестока практика била основана около фетишисткото и естестическо разбиране за малки крака. 

Древните маи не харесвали естествената форма на черепите си

Flathead woman with child, 1848 / Пол Кейн

Счита се, че около 1000 пр. Хр., древните маи са започнали да модифицират черепите на децата си още в ранна детска възраст поради естетически нагласи. Главата на детето била привързвана към парче дърво или друг предмет, което имало за цел да деформира черепа. Това било причинявано както на момчета, така и на момичета и се свързвало не с маркиране на социалното положение, а с преследване на естетическа красота. Практиката се наблюдава и в други култури през годините – хуни, хавайци, таитяни, инки и племената Чинук и Чоктау в Северна Америка. 

Дълги нокти

Снимка: Charles C.

Това е модерно и днес, ще си помислите, но всъщност китайците имат дълга история, свързана с естетическото възприемане на дългите нокти. Мъже и жени по време на династията Куинг си отглеждали нокти с дължина между 20 и 25 см, а някои от жените носели златни напръстници, които да предпазват ноктите им от повреда. Това било символ, с който заявявали своето положение в обществото, демонстрирайки, че не им е необходимо да полагат никакъв труд с ръцете си. Вместо това, те разчитали на слуги, които ги хранели и обличали. 

Мъжете в Средновековието се наслаждавали на красивите си крака

Портрет на Хенри VIII, 1536-1537 г. / Ханс Холбайн
 

През вековете, та до наши дни женските крака са чест обект на обожание. В Средновековието обаче мъжете си запазили правото също да демонстрират секси вид, демонстрирайки съблазнителните форми на краката си. Ето как се появила средновековната тенденция мъжете да носят бели чорапогащници и калци. Някои от тях дори използвали пълнеж, за да изглеждат прасците им по-релефни. Крал Хенри VIII например бил известен с невероятно изваяните си прасци. 

Миглите били демоде по време на Ренесанса

Портрет на млада жена, 1667 г. / Йоханес Вермер

Европейките по време на Ренесанса очевидно са полагали сериозни грижи за външния си вид. Освен странната практика да увеличават изкуствено своите чела, те се налагало да премахват миглите си. Това се дължало на факта, че миглите били в разрез с разбиранията за красиво женско лице. Сигурно е било болезнено. 

Японките изпъквали с черните си зъби

Утагава Кунисада

Ако не сте фен на четката си за зъби, това е добра алтернатива за вас. Хиляди години наред, японките умишлено почерняли зъбите си, особено след встъпване в брак. Това продължило и през 19. век, като черните зъби били символ не само на красота, но и на преданост към съпрузите им. 

Чаровните бенки били символ за класа

Жена в синьо, 1770-1780 г./ Томас Гейнзбъро

През 18. век предходният стандарт за чисто красиво лице бил изместен от тежък грим. Жените не само започнали да се гримират обилно, но и да поставят на лицето си изкуствени бенки. Това били миниатюрни текстилни парченца, които се прилепвали към кожата, а разнообразието от форми било огромно – звезди, сърчица, кръгчета и квадратчета. А поставянето им на определени места по лицето си имало своето значение – например, бенка, поставена около устата говорела за това, че жената е склонна към флирт, а бенка на дясната буза сигнализирала за това, че е омъжена.

Бледа прозрачна кожа и прозиращи през нея вени

Cornelius the Elder

През 17. век в Англия бледото лице било символ за красота и изящество, като жените използвали обилно количество бяла пудра, за да подсилят ефекта. Освен това, за да изглежда кожата им още по-светла и прозрачна, те често рисували върху кожата си сини, сякаш прозиращи през плътта им вени. Друг хит станали дълбоките деколтета, които превърнали женския бюст в една от най-привлекателните части на тялото. 

Еротичен пиърсинг

принц Албърт, 1842
 

Мислите си, че това е мода, навлязла едва през последния век, но всъщност грешите. Еротичният пиърсинг е бил истински хит през Викторианската епоха. Зад пристегнатото, консервативно и предимно черно облекло, се криели малки тайни. Във викторианска Англия жените от богати семейства често слагали обеци на зърната си, като дори ги свързвали със синджир. За мъжете ситуацията била още по-екстремна, те поставяли пиърсинги на гениталиите си. Този тип "украшение" при мъжете носело названието "Принц Албърт", като се считало, че принцът е първият, наложил този стил. 

Линията на красотата в Древна Гърция и Иран

Мислите си, че няма връзка между Древна Гърция и Иран. Още повече, що се отнася до стандарти за красота? Всъщност, обединява ги именно една по-различна гледна точка към красотата, проявена в различни за тях епохи. За древните гърци едно от най-красивите неща в жената било тя да има една вежда или, за да бъдем по-точни, обединени помежду си вежди. И ако жената нямала натуралното окосмяване между веждите си, за да постигне този ефект, тя използвала естествени бои, за да нарисува липсващата свързваща линия. Същият стандарт се наложил и в Иран по време на династията Каджар през 18. век. Фрида Кало е символ на този тип естетика.

Фрида Кало, автопортрет, 1940

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види