Въпреки комерсиализацията на Коледа, в Европа някак са се запазили някои много древни и крайно чудати традиции, свързани еднакво с езическото и християнското наследство на континента. Ето кои са те:

Крампус

Крампус е нещо, което прилича на нашите кукери, но Крампус със сигурност би избягал, ако срещне кукер – просто не е толкова зловещ, защото идеята му е друга. Той не се появява, за да гони злите духове, а да бъде антиподът на Дядо Коледа, който пътува с него като лошото ченге от екипа.

В европейски държави като Австрия, Германия, Унгария, Словения, Чехия, Хърватия и Италия традицията на Крампус датира от векове. Крампус е бил някакъв древен способ за озаптяване на деца, чийто еквивалент в наши дни вероятно е лишаване от джобни и интернет. Според легендата този половин козел, половин дявол се явява по Коледа, за да наказва непослушните деца, които после води в своята бърлога, за да не ги види никой повече. 

В наши дни Крампус продължава да е знаменитост, но вече се държи по-коректно. В негова чест всяка година се провеждат паради, по време на които хора, облечени като дявола коза, крачат из улиците, плашат малките деца и позират доста умело пред обективите на родителите.

Любопитен факт е, че от 19. век в някои европейски държави е разпространено подаряването на картички с Крампус за Коледа. В началото чудовището е изобразявано в оригиналния си зловещо възпитателен вид, но в последствие тематиката преминава към по-забавна-миловидна...

Горящи кози

В множество страни в северна Европа около Коледа е възприета традицията на козата Юле. Хората там от векове правят изображения на коза, а произходът на традицията вероятно е свързан с езическите вярвания на древните гремански племена. Защо точно коза? Някои смятат, че това е свръзано с колесницата от козли на скандинавския бог Тор. Знае се, че в миналото са се провеждали ритуали за добра реколта, свързани с козата като символ на плодородие. Другит твърдят, че е свързано с днешната религия, тъй като християнската традиция определя именно козата като превъплъщение на дявола.

В наши дни фигурките Юле се правят от слама и се използват като орнаменти за коледната елха.

Интересно е как този ритуал е преминал в по-мащабна форма в Швеция. В тамошния град Гавле от 50 години местните хора издигат огромна фигура на коза. Тя е от слама и се прави в деня преди коледните пости, за да остане два дни.

Козата обаче не остава много често в цялостния си вид, защото местните доразвиват традицията по свой си начин - през годините козата често е запалвана през нощта и всеки път - от неизвестен извършител. 

Крийте метлите!

Както при много северни народи в Европа Коледа заема основно място в традициите на норвежците. Там има множество разнообразни занимания и ритуали за цялото сеемйство, свързани с празника.

Вероятно най-странната традиция в скандинавската държава за Коледа е да се крият домакинските метли. Според преданието вещиците и други зли сили се развихрят по Коледа и търсят да отмъкнат някоя метла, с която да полетят към нечистите си дела. Затова норвежците нямат намерение да им помогат и скриват всички метли в къщата, а вещиците са принудени да вървят пеша към нечистите си дела.

Друг любопитен обичай е да се оставя купа със специална овесена каша за гном, наречен Нисе. Той е пазител на селскостопанските животни и ако не бъде нахранен с любимата му каша, ще прави номера на хората през цялата година.

Добрият паяк

Легендата за коледния паяк е разпространена в Източна Европа и най-вече в Украйна. Тя е базирана на историята за една бедна вдовица, която живеела в малка къщурка с децата си. Те били толкова бедни, че нямали възможност да сложат никакви украшения по елхата си за Коледа. Семейството си легнало натъжено, а когато се събудили видели, че една паяжина като сребърни гирлянди е опасала дървото. Един паяк бил направил украса за бедното семейство и оттогава украинците много често слагат украшения-паяжини на елхите си за добър късмет.

Почетният приз

Почетният приз в тази класация отива за каталунската традиция на Кага Тио. Коледният обичай е много странен, защото се изразява в създаването на дървени фигури в различни размери, но винаги с усмихнато лице.

Фигурката се поставя в дома през декември и се поверява на грижите на децата. Те завиват Кага Тио с одеяло и го "хранят" с кори от мандарини. На Коледа фигурката остава без завивката си, за да бъде набита с пръчки от децата. В коледната утрин децата най-често откриват, че набитият Кага Тио им е пуснал сладки и шоколад.