Днес едва се справяме със снегорини, а какво е било преди появата им? Връщаме се назад – в началото на 18. век, когато животът в градска среда тепърва е започвал да се развива на много места по света. Докато градовете се развивали, нараствала и мрежата от пътища, които да ги свързват, а през това време се сменили много сезони. Зимите били повече от предизвикателство. Нарастването на градовете и появата на нещо като пътни артерии създали предпоставки за наличието на пощенски услуги. И, както всички знаем, няма нищо по-лошо от лошото време, когато работата ти включва пътуване. Тогава пощальоните взели решение да слагат на конете си снегоходки, за да се справят с придвижването в дълбокия сняг, но освен това се налагало да ги водят пеша. Дано да са им плащали добре.

След няколко сезона непреодолими снегове, хората се научили да се подготвят за зимата. Това включвало запасяване с продукти от първа необходимост, създаване на организации, които да се грижат за доставката на дърва и въглища за отопление и изобретяване на подобни на ски накрайници за колите, което направило придвижването по-лесно, наподобяващо дърпане на шейна. Обаче колкото и да помагало всичко това за справяне с тежките условия през зимата, все още стоял проблемът със затрупаните с тежък сняг пътища.

Това ни води 140 години напред във времето, когато в САЩ бил изобретен и патентован първия прототип на снегорина. Той представлявал лопата, закрепена за колесница, дърпана от група коне през отрупаните със сняг улици. Изобретението намерило своето приложение в Уисконсин, но бързо станало популярно в североизточните щати. Иновацията претърпяла различни модификации – приспособили огромни лопати към локомотивите на влаковете, за да успяват да се придвижват на по-големи разстояния въпреки снеговете. Пътуването започнало да се осъществява по-лесно, но се появил нов проблем – огромни планини от сняг от двете страни на пътищата (нещо, което е предизвикателство дори и в наши дни). Проблемът бил сериозен най-вече за търговците, чиито магазини се оказвали блокирани от снега и буквално изолирани. В същото време, това създало проблем за приспособените като шейни коли да се придвижват по грапавите и неравни пътища. И въпреки всички решения, които измисляли хората, не стигали до решение на въпроса какво да правят с огромното количество сняг.

В края на 19. век хората започнали да ринат снега с лопати, в комбинация със снегоринещите коли, за да чистят по-ефективно. Били организирани групи, които да товарят снега на превозни средства и да го транспортират извън големите градове, разтоварвайки го около близките реки. Тази организация не просто улеснявала положението с транспорта, но и отворила работни места за много хора през зимата. Друго умно решение било релсите на влаковете да се изграждат на по-високи места, за да не бъдат затрупвани от снега и той да може да се избутва по-лесно от движещия се влак.

През 1881 г. в Ню Йорк се учредила първата официална служба за почистване на улиците от снега. Оказва се, че успели дори нея да облекат в корупционно дело, след като видни обществени фигури подкупвали служители със стоки, услуги и пари, за да бъде винаги изринат снегът пред домовете им.

През 1888 г. обаче Голямата виелица в САЩ предизвиква снежна покривка повече от метър и взима повече от 400 жертви в Североизточните щати. Това бил горчив урок и службите започнали да подхождат по-стратегически към снегопочистването. Това включвало разделяне на градовете на райони и своевременно почистване на пътищата веднага щом снеговалежът започне, а не след края на снежната буря.

Разбира се, с моторизирането на превозните средства, през 1920 г. в Чикаго се появили първите истински снегорини. Така се родила и процъфтяла нова индустрия, която проправила своя път и към Европа.