Снимка: Guliver/iStock

Не самотни, а единствени

Родителите, които отглеждат сами своите деца

От началото на века статистическият пейзаж за съотношението между сключени бракове, разводи и раждаемост в България отразява тревожна реалност. Според доклади на Евростат и НСИ се оказва, че въпреки че от 1990 г. насам в страната се женят с около 20% по-малко хора между 20 и 35 години, годишният брой на бракоразводните дела остава непроменен. И докато цифрата на сключени бракове е паднала под 60 хиляди за година, то бракоразводните дела се запазват около 10 хиляди годишно. Това означава, че приблизително една шеста от сключените бракове завършват с развод. Пикът на разтрогване на бракове у нас е между 2004 и 2008 г., когато годишно се прекратяват около 14 хиляди брака. И тук изобщо не коментираме хората, избрали алтернативата да живеят на семейни начала. За последните 15 години те са средно около 10% от населението.

В същото време средно на година в страната се раждат около 60 хиляди деца

По данни на фондация "Партньори – България" над 267 000 деца са поверени на грижите на роднини, докато родителите им работят зад граница, а около 400 000 на брой у нас са "самотните" родители.

В тези сухи факти и цифри не стоят всички причини човек да се озове сам родител на детето си. За съжаление, всеки ден огромен брой деца осиротяват. Други биват изоставени и получават подарък от съдбата в лицето на своите настойници. Уплашени и несигурни, всеки ден стотици млади жени установяват наличието на нежелана бременност, но решават да запазят бебето си, със или без подкрепата на бащата. 

Да се озовеш сам на света е ужасно, но да се озовеш сам на света с малко същество, за което трябва да се грижиш и да отгледаш, е огромна отговорност. Защото е плашещо. Защото невинаги можем да контролираме обстоятелствата и да дадем на децата си това, за което мечтаят. Дори когато родителите са двама. Но когато човек отглежда дете без чужда помощ, понякога ресурсът от сила, енергия и оптимизъм е изчерпаем. А децата невинаги са способни да го разберат. Да бъдеш родител е трудно и изтощително. А да бъдеш единствен родител граничи с непосилно. Установеният термин "самотен родител" e повече от болезнен. Но има начини самият той да не е самотен и ние искаме да ви помогнем, ако сте в този капан.

Вината е ничия. Още по-малко ваша. Най-малко на детето ви.

Но идва момент, в който да поемете всички грижи може да се окаже толкова всепоглъщащо, че да загубите представа за това кои бяхте вие, какво харесвахте, кога за последно прекарахте поне 5 минути в банята, без детето ви да нахлуе. Възможно е да ви обземе чувството, че детето ви манипулира, тероризира, че игнорира вашите нужди и че всичко, което има значение, е какво иска то. А какво искате вие? Никой не ви пита, разбира се. Но детето ви не ви тормози умишлено. То просто заявява своите мисли и желания, по един или друг начин. Чувствате се самотни, отхвърлени, ядосани и жадувате за глътка въздух или поне някой възрастен събеседник, с когото да поговорите за книги и филми, да пиете чаша вино. Но знайте, че малкото същество също може да се чувства самотно и неразбрано, въпреки неимоверните ви усилия всичко при него да бъде наред. И вие трябва да приемете ситуацията да се примирите с промяната във вашия живот. По една или друга причина сте се озовали сами с детето си на този свят. Задача #1 е да се борите.

Не сте сами. Не сте самотни. Вие сте единствени.

Мислете за себе си като за единствената възможност на вашето дете да порасне пълноценен човек. Не като за самотник. Вие сте неговият шанс в живота. Вие сте всичко, което то има, вие сте семейство.

Но не оставайте единствени на всяка цена.

Психологът Карл Пикхард обяснява в книгите си за родителството, че "да жертвате грижата за себе си и своя брак в името на детето, рано или късно, прави всички нещастни." И това важи с пълна сила за всеки, който отглежда своето дете без чужда помощ. Според Пикхард именно саможертвите, на които родителят е готов, го водят до състояние, в което "той възприема собственото си дете като тиранин в собствения си живот." Важно е детето ви да не се превръща в неразделна част от вас, колкото и невъзможно да звучи. Трябва в живота му да има хора, които то да възприема като приятели и да има възможност да ги допуска до себе си. Ако имате близки и роднини, които могат да ви помагат дори веднъж месечно, дръжте ги близо до детето си. Нека те бъдат част от живота му, за да може то да има способността да се приспособява, а вие – поне веднъж месечно да имате време за себе си. Все пак, животът за вас не свършва, необходимо е да продължите да се срещате с хора, а защо не и да изградите семейство отново.

Не сте сами. Затова, не си слагайте етикет "самотен родител". Не се изолирайте.

Ако по стечение на обстоятелствата вие сте единствен родител на своето дете, ако сте капнали от умора и ви се струва, че колкото и да се опитвате да компенсирате липсите, те сякаш се задълбочават, вместо да наваксвате, контактите с ваши близки и приятели ще помогнат както на вас, така и на детето ви да се чувствате по-добре. Изолацията никога няма да ви помогне. Социалните контакти за вас и вашето дете ще ви помогнат да прекарвате по-пълноценно времето си заедно. Ще си липсвате и ще искате да си разкажете всичко, което ви се е случило, докато не сте били заедно. Детският психолог д-р Кенет Бериш съветва именно да преживявате нов опит и да го споделяте с детето си, за да изградите здрава връзка помежду си. "Личната история, която можете да разкажете на детето си за собствения опит, който сте придобили през деня, може да ви бъде от огромна помощ, когато детето е нервно, тъжно или разочаровано.", обяснява д-р Бериш.

Когато имате нужда от помощ, не сте сами

Сами сте и няма на кого да разчитате. Потърсете помощ. Има много, много хора във вашата ситуация. Открийте ги и говорете с тях. Съществуват специализирани уебсайтове и форуми за проблемите на самотните родители. Там, освен че можете да завържете нови контакти и приятелства, можете да разчитате на помощ. Сайтовете предлагат безплатна правна помощ, в случай, че можете да имате претенции към другия родител на детето. Освен това, можете да разчитате на безплатна консултация с психолог. Друго, което можете да направите, е да получите помощ от други родители във вашето положение под формата на разбиране, съвети и нагласата, че наистина не сте сами.

Когато парите не ви стигат, не сте сами

Всички искаме най-доброто за детето си. Но често за един родител е непосилно да бъде пълноценен във всички отношения. За щастие, обществото у нас е узряло достатъчно за идеята за споделяне. Освен в специализираните сайтове за взаимопомощ между самотни родители, има специализирани групи в социалните мрежи, където хора даряват безвъзмездно дрехи, обувки и играчки на своите пораснали деца. Не се срамувайте да поискате. Просто поемете възможността и предайте нататък.

Когато сте единствен родител, не сте сами

Знаете ли, че ужасно много велики хора са отгледани от един родител? Барак Обама е отгледан от майка си с помощта на нейните родители. Бил Клинтън също е отгледан от майка си… Адриана Лима, Наоми Кембъл, Вин Дизел, София Лорен, Анджелина Джоли, Кание Уест, Хали Бери, Кристина Агилера, Jay-Z, Ева Мендез, Еди Мърфи, Деми Мур, Киану Рийвс, Марая Кери, Пиърс Броснан, Мерилин Монро, Алиша Кийс, Джоди Фостър, Самюел Джаксън, 50 Cent, Барбра Стрейзънд, Ал Пачино, Клайв Оуен, Джийн Симънс, Мартин Лоурънс, Майкъл Фелпс, Шакийл О'Нийл.

Всички тези носители на Грами, Оскари, световни и олимпийски отличия, бивши американски президенти, зашеметяващо красиви жени, очарователни мъже, успешни артисти, спортисти, популярни лица и обичани хора… са били отгледани от един от своите родители.

Сега повярвахте ли ни, че не сте сами?

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види