Ако някой ви каже, че времето на театъра е отминало, спрете да си общувате с него – нямате нужда от подобни хора в живота си. Или пък ако сте добър и великодушен човек, хванете го за ръка и го заведете в някой театър, за да му докажете, че греши. Има много причини поради които е добре да се насърчава редовното гледане на постановки и българската сцена не е изключение.

Обикновено имаме склонност да обсъждаме със снизхождение българското кино, литература и театър, много често най-хубавото, което може да чуете е, че даден филм е хубав като за български, което само по себе си говори достатъчно. В театъра, както и всяко друго изкуство, има невероятно разнообразие – постановки по класически произведения, съвременни комични представления, темите варират и са от всякакво естество, така че нямате оправдание – ако потърсите добре, ще откриете вашето нещо.

А дори и да не ви допадне, какъв е проблемът? Вкусът се формира благодарение на изкуството, което не ви допада, защото така имате отправна точка да разсъждавате какво точно ви харесва и защо. Когато ходя на театър, рядко чета много за него, просто се впускам, лишена от очаквания и мнения, почти никога не оставам ужасно разочарована, но ако се случи, е когато преобладава хуморът тип риалити шоу. Просто гледайте на килограм и в някакъв момент ще имате естествен вътрешен компас.

Във време, в което работният ден е на компютър, а пътуването с градски транспорт минава на телефона, вечерта с филм или четене, е цяло чудо, че очите могат да си почиват за една секунда. Тук на помощ идва театърът, който, освен че отпуска цялото напрежение от деня, е чудесен повод да се съберете с близките си, да планувате близостта помежду ви (колкото и шантаво да звучи, но всички видове отношения имат нужда от постоянна грижа и внимание) и после разпалено да дискутирате кой какво е разбрал и усетил.

И като се замислите колко труд е хвърлен в една постановка! И колко сигурно демотивиращо за българските театри (и не само) са празните седалки. Страшно вълнуващо ми се струва да участваш в нещо, което не може да се повтори по същия начин, защото всеки път постановката е с една идея по-различна, без значение дали поради сменен състав, пренаписване на текста или различно протичаща енергия между публика и актьори.

Да не забравяме емоционалната интелигентност, защото тя се формира от наблюдаване и съпреживяване, както е с четенето на книги, но те не са за сметка на театъра. Без значение колко точно ви е допаднала постановката, все пак сте се поставили поне за секунда на мястото на героите и сте си задали въпроси, които иначе не биха се появили на мисловния ви хоризонт. А има ли нещо по-хубаво от това да се питаш, да се поставяш в неизвестни ситуации и да се анализираш?

Не на последно място – по-малко мрънкане от липсата на културен живот и повече влагане в него. Некупуването на билети вреди сериозно на вас и вашите близки…