Докато всички останали обърнаха гръб на страшния и зловещ Хелоуин и гледат с нетърпение към наближаващата романтична и красива семейна Коледа, вие сте маниаци на тема ужаси и не можете да се наситите на адреналина, който страшните филми ви носят? Специално за вас предлагаме златна селекция с предложения за най-добрите хорър филми на всички времена, а предложенията идват не от нас, а от най-големите фенове на хорър жанра – неговите създатели.

Джон Карпентър

NIGHT OF THE LIVING DEAD (1968)

На първо място в списъка с любими филми на Джон Карпентър е класиката на Джордж Ромеро от 1968 г. Карпентър, легендарното име, стоящо зад Escape from New York (1981), The Thing (1982) и, разбира се, Halloween (1978), показват категоричното влияние на Ромеро върху половин век зомби филми.

Фактът, че любим човек може да бъде превърнат в зомби е това, което обожавам. Това е просто забележително.

Едуардо Санчез

THE EXORCIST (1973)

Едуардо Санчез е ко-режисьор на един от най-иновативните, неизвестни и абсолютно ужасяващи филми на всички времена – The Blair Witch Project (1999). Но филмът, който го карал да потръпва от страх още като дете, бил The Exorcist. "Отгледан съм в католическо семейство и съм възпитан да вярвам, че всичко е реалност", коментира Санчез.

Сатаната беше истински, Господ беше истински, съществуваше непрекъсната борба между доброто и злото на света. И после се появи "Екзорсистът". Родителите ми отказаха да ме заведат на кино, за да го гледам, но когато го излъчиха по телевизията, всички се струпахме около телевизора, за да го гледаме, все едно беше документален филм. Усещах го като предсказание какво може да се случи и на тази възраст ми се стори абсолютно истински и ме ужаси до смърт. Дори днес все още предизвиква ужас у мен, въпреки че отдавна не вярвам в нещата, в които вярвах като дете.

Уес Крейвън

DON’T LOOK NOW (1973)

Близо четири десетилетия Уес Крейвън опипва и предизвиква границите на хорър жанра, режисирайки филми от експлоатирания The Last House on the Left (1972) през класическия касапски ужас A Nightmare on Elm Street (1984) до слашъра Scream (1996). През 2010 г. Крейвън споделя любимите си хорър заглавия с Daily Beast. Водещо от тях е хорър класиката на Никълъс Роег Don’t Look Now, за която Крейвън казва "Това е един от филмите, които напълно ме вцепениха, но в същото време е невероятно произведение на изкуството." Филмът е по разказ на Дафне Дю Морие и проследява историята на мъж и жена на екскурзия във Венеция, които започват да получават видения, които свързват с починалата си дъщеря. Крейвън бил умопомрачен от способностите на Роег да предизвика страх и ужас с картини, които по никакъв начин не съдържат кръв и плът.

Чувството, че детето е дух и ги измъчва с внезапното си появяване и изчезване, е пример за това как можеш да предизвикаш ужас без да показваш отблъскващи картини и кръв, не че аз последвах този пример.

Андре Овредал

POLTERGEIST (1982)

Норвежецът режисирал The Autopsy of Jane Doe (2016), посочва Poltergeist за свой любим филм "заради чувството на страхопочитание, невероятност на сюжета и поставяне на човечеството в състояние на тотален ужас." Според Овредал филмът

се разкрива в идеята за филмова история, има философия за собствените си герои и не полага усилия историята да бъде страшна. Сближава зрителя с героите и в един момент се чувствате сякаш ги познавате и ви е грижа за тях. Затова много бързо започвате да изпитвате страх какво ще ги сполети. Филмът е наистина умно направен, визуално стимулиращ и разказва историята с голяма доза хумор, което добавя към ужаса чувство за реалност.

Тоуб Хупър

THE HAUNTING (1963)

Култовият класически филм на Тоуб Хупър The Texas Chainsaw Massacre (1974) е шедьовър на хаоса и ужаса, заснет с минимален за индустрията бюджет. Но любимият ужасен филм на режисьора е нещо съществено различно – филм за зловеща къща от награждавания с награди на Академията режисьор Робърт Уайз, базиран на историята на Шърли Джаксън The Haunting of Hill House. 

Това е първият страшен филм, който ми въздейства по такъв начин. Наистина успях да почувствам през какво преминават героите. Имаше сцена, в която част от героите се заключиха в стая в къщата и започнаха да се чуват странни звуци, а стените – да се движат. Това накара въображението ми да полудее и сцената остави незабравима следа вътре в мен.

Патрик Брайс

JACOB’S LADDER (1990)

За своя режисьорски дебют през 2014 г. Creep Патрик Брайс залага на няколко елемента, за да създаде забележителен трилър – отдалечен ваканционен дом, страшна вълча маска и забележително смущаващо присъствие на Марк Дюплас. Нискобюджетната продукция се превръща в изненадващ хит, предвещаващ появата на Creep 2. Но за свой любим страшен филм Брайс залага на Jacob’s Ladder – филмът, изпълнен със зловещите халюцинации на травматизиран ветеран от Виетнам. Режисьорът обяснява избора си със "способността му да бъде формално експериментален, безмилостно ужасяващ и непосредствено въздействащ", наричайки го "един от подценяваните скъпоценни камъни в жанра на хорър филмите".

Даниел Мирик

JACOB’S LADDER

Не само Патрик Брайс е фен на запомнящия се ужас на Ейдриън Лайн, Даниел Мирик също признава достойнствата на класиката, коментирайки, че

е много трудно да определя един филм за свой фаворит, но този със сигурност е такъв, който се е издигнал в очите ми. Той е по-скоро психологически трилър, отколкото истински хорър, но за мен това го прави още по-смразяващ. Начинът, по който Ейдриън Лайн играе със сетивата ни на всяко ниво, е истинско майсторство и до ден днешен за мен това е най-запомнящият се финал.

Джордж Ромеро

PAN’S LABYRINTH (2006)

В интервю през 2010 г. легендарният режисьор Джордж Ромеро споделя пред TIME, че не е фен на модерните хорър филми, с едно изключение. "Не ми харесват новите тенденции в жанра. Цялото това мъчение ми изглежда наистина зловещо. Хората са забравили как да се смеят и не откривам никого, който да използва това като алегория" Но Ромеро, режисирал филми като Night of the Living Dead (1968)и Creepshow (1982), отдава своя респект към филма Pan’s Labyrinth, сюрреалистичен и ужасяващ фентъзи филм, създаден малко след Гражданската война в Испания. Ромеро признава, че би опитал да направи филм като този.

Бабак Анвари

THRILLER (1983)

Режисьорският дебют на Анвари Under the Shadow (2016) разказва историята на майка и дъщеря, които се сблъскват с ужаса на войната и са преследвани от свръхестествена сила през 80-те години в Техеран. Но ужасът, който го преследва от малък, не е истински филм, а клипът към песента на Майкъл Джексън.

Имам твърде много любими хорър филми, но това, което ме ужасяваше като дете, и дори почти ме травмира, беше видеото към песента Thriller, режисирано от Джон Лендис. Съвсем случайно попаднах на него, когато бях твърде малък и наистина ме ужаси, не можех дори да слушам песента, без значение дали се случваше да я чуя нощем или посред бял ден. Все си мислех, че някое зомби ще се появи и ще ме сграбчи.

Майкъл Дохърти

HALLOWEEN (1978)

Режисьорът се появява за пръв път в жанра с антологичния си филм Trick 'r Treat, което прави изборът му на любим хорър филм съвсем обясним. "Съвсем семпъл е и до голяма степен дефинира слашър жанра, но го направи по особено елегантен начин. Направен е красиво, заснет е красиво. Помня, че когато бях дете, това беше първият път, когато почувствах съспенс." Дохърти не мисли, че човек може да се спре на просто един страшен филм. Той препоръчва на любителите на жанра да посветят време, за да си припомнят класиките или да гледат тези, които са пропуснали, а сред тях той препоръчва: Halloween, The Exorcist, The Omen (1976), Poltergeist, It’s the Great Pumpkin Charlie Brown (1966).