Източник: Pinterest

Болестите на лидерите

Казват, че глупостта е "болест" с последици и за околните. Нещо подобно се случва със заболяванията на великите лидери: страданията им  се отразяват върху съдбата на техните държави и на света като цяло.

Щяха ли да действат по друг начин, ако не бяха така силно повлияни от болестта? Не превърна ли задушаващата болка някои от тях в жестоки тирани?

Веднъж италианският премиер Джулио Андреоти казва, че властта изчерпва онези, които не я притежават. Той е седем пъти начело на държавата и умира на 94 години независимо от обвиненията (недоказани), че има връзки с мафията. Разбира се, тази максимума на Андреоти не касае всички световни лидери.

Ако се върнем назад във времето, ще видим, че от император Юлий Цезар до Джордж Буш, отчитайки също чудовища като Хитлер или Сталин, много техни решения, касаещи съдбите на цели народи, зависят от медицински им статус.

Юлий Цезар

През 43 година пр.н.е. легионите на римския император Юлий Цезар  се готвят да тръгнат срещу останалите части от войската на Помпей (битката при Табс, Северна Африка).

Изведнъж Цезар пада на земята, тялото му започва да трепери и изпада в безсъзнание. Гръцкият историк Плутарх описва случката, като използва думата epileptikos. По онова време окачествяват епилепсията като намеса свише, затова  всички догадки относно здравословното състояние на императора не се обсъждат. Така диагнозата остава окончателна, докато двама учени от Кингс Колидж не отварят случая и поставят нова диагноза. Тяхната книга излиза през миналата година.

 

Те са на мнение, че симптоматиката на конвулсиите и припадъка, описани от Плутарх и по-късно от древноримския историк Светоний, отговарят повече на микроинсулт, тъй като епилепсията се среща рядко в зряла възраст. Към края на живота си, когато политиката му преминава към абсолютна власт, тези транзиторни исхемични атаки причиняват голяма депресия и променят личностно императора. Вероятно в такова състояние се намира Цезар, когато е убит (44 пр.н.е.) от заговорници с цел да върнат властта обратно в Сената.

Хенри VІІІI

Снимка: Getty Images

Да продължим напред във времето – Англия, XVI век.

Млад и красив принц, любител на музиката и изкуствата, е голямата надежда на Тюдорите техен представител да бъде за втори път крал на Англия, което и става. Така започва царуването на Хенри VIII. Никой не подозира, че в зряла възраст ще се превърне в затлъстял, безформен тиранин.

Хенри VIII се жени шест пъти, обезглавява две от съпругите си, отделя Англия от католическата църква, за да се ожени за Ан Болейн (екзекутирана безцеремонно по-късно) и праща на ешафода всеки, който се осмелява да постави под въпрос неговата власт, включително философа Томас Мор.

Историкът Дейвид Старки, специализиран в изучаването на неговия живот, отделя ясно стария от младия Хенри, езичника от тиранина.

Какво се случи във времето?

За да хвърлят светлина върху въпроса, Катрина Уитли и Кира Крамер публикуват през 2010 г. статия в Cambridge Historical Journal, в която твърдят, че Хенри VIII става обсебен от идеята, че е проклет от Бога. С многобройните си бракове той се стреми да гарантира потомство, но девет от децата му умират преди да са родени или скоро след това. Двете изследователки намират обяснение в здравословното му състояние. Те уверяват, че проблемът е бил в него, не в съпругите му.

Монархът, според тях, е жертва на генетично разстройство, което засяга хора с положителна Kell група на кръвта. Този тип генетична обремененост се отразява върху имунологията на плода. Оттук и многобройните спонтанни аборти.

А затлъстяването и неговите постоянно променящите се и подвластни на гнева решения? Тук е на ход друг синдром - McLeod, заболяване, което атакува само хората с положителна Кел, отслабва мускулите и причинява когнитивни нарушения и деменция.

ХХ век: Хитлер, Сталин

Век на демократични завоевания и преди всичко на войни, чудовища и смърт. Доколко от страданията на милиони е повлияно от здравословното състояние на лидерите?

Лорд Дейвид Оуен, високопоставен държавен служител и лекар, специализиран в неврологията, е автор на книгата "Болестите на властта", в която разглежда влиянието на болестите и депресиите върху решенията на лидерите. Защо направеният от него анализ има особена стойност? Той е министър на външните работи на своята страна през 70-те години. Неговото уникално изследване касае заболяванията на държавните глави между 1901 и 2007 г. и се занимава с това как болестите и терапията - както физическа, така и умствена – рефлектират върху управлението и взимането на решения, водейки до безразсъдни постъпки и прибързаност.

Да започнем с американския президент Удроу Уилсън.

Снимка: Getty Images
 

Неговото президентство е свързано с Първата световна война и последиците от нея. В този период близките до него хора започват да забелязват, че се променя, описват го като "все по-егоцентричен и подозрителен", според Оуен, обсесивен. Това негово поведение взима връх по време на Парижката конференция през 1919 г., когато съюзниците договарят условията за сключване на примирие. Уилсон се държи като илюминат, на всички прави впечатление неговият месиански тон. Френският премиер Жорж Клемансо, който е лекар, казва, че сякаш страда от някаква "религиозна невроза".

Това поведение се обяснява месеци по-късно, пише в книгата си Оуен. Всъщност Уилсън получава инсулт, който парализира дясното му полукълбо и засяга важни функции на мозъка. Той се възстановява в продължение на седем месеца, но продължава да изпълнява своите задължения. Възможно ли е в това състояние? Оказва се, че през това време управлява съпругата му Едит, първата жена президент на САЩ, макар и в сянка.

От Първата световна война към Втората стигаме до най-кръвожадните диктатори: Хитлер и Сталин.

Хитлер избива милиони по време на войната и упражнява желязно лидерство в Германия. Защо се държи така?

Дейвид Оуен цитира докладите на ЦРУ, според които той "страда от истерия, параноя, шизофрения, едипови тенденции", както и сифилофобия (страх от заразяване с кръв), като заключават, че Хитлер е "невротичен психопат". Но това не го прави луд. Той е знаел какво върши, казва авторът. Няма заключения обаче относно причината за тези състояния. Останките на Хитлер са погребани в гората Ратенау. Москва ги ексхумира и прави втора аутопсия, вероятно по заповед на Сталин. Тази аутопсия установява, че Хитлер има само един тестис, което без съмнение оказва влияние, други доклади говорят за травми в детството. В последните си дни той губи връзка с реалността, отслабва физически, паркинсонът започва да го мъчи, употребява кокаин, пише Оуен.

Психични разстройства тормозят и съветския диктатор Йосиф Сталин. Параноята го обсебва напълно и той предприема политически репресии и гонения. До такава степен се вманиачава, че застрелва един от телохранителите си, когато разбира, че е дал да поправят и намажат ботушите му, за да не скърцат. Как ще разбера дали не идва зад мен, за да ме убие?, казва Сталин.

Това налудничаво недоверие го кара да "очисти" лекарите, когато му съобщават, че страда от атеросклероза. Уволнява и онези, които го съветват да намали задълженията си към управлението на страната, дори екзекутира някои от тях.

Медицинската история и резултатите от аутопсията показват, че Сталин претърпява няколко исхемични инсулти, които довеждат не само до съдови когнитивни нарушения, но също така до прогресивно психическо заболяване.

От Ева Перон до Блеър: здравето като държавен въпрос

Снимка: Getty Images

Здравето на лидерите е въпрос на държавата, касае техния имидж и стабилността на правителството.

Много са случаите, които то се пази в тайна. Например френският президент Франсоа Митеран години наред крие, че страда от рак. Той не позволява на лекаря си да каже дори на жена му и децата му.

Нещо подобно се случва и с Ева Перон. Списание The Lancet разкрива, че първата дама на Аржентина умира от рак на шийката на матката, без да знае това.

Когато през 1950 г. правителството на Хуан Доминго Перон научава за болестта й, решава да го скрие както от обществото, така и от нея самата. Всъщност лекарите премахват матката и яйчниците й без нейното съгласие. Умира през 1952 г.

Без съмнение здравето на лидерите особено психическото до голяма степен засяга техните решения. Когато властта е в техни ръце, при някои от тях се появява така наречения хюбрис-синдром. По принцип това е симптом, който включва състояния на еуфория, раздразнителност, лош сън, прекомерно самочувствие, нереално отчитане на действителността, нетърпимост към критиката, нарцисизъм. Синдром, който обаче изчезва със слизането от власт.Като съвременни примери могат да се посочат Джордж Буш младши и Тони Блеър по време на подготовката на войната в Ирак.

Професорът по психиатрия Джонатан Дейвидсън (Duke University, USA) твърди в свои проучвания, че 75% от британските министър-председатели от 1700 г. насам имат различна степен на някакво психично разстройство. Затова някои психолози смятат, че политиците трябва периодично да се подлагат на психологически тестове. Good idea!

по BBC

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види