Едни от нас твърдо ще се съгласят, че e изключително важно да пестим водата, други ще цъкат с език и ще подхвърлят реплики от сорта – ето, пак нещо ще ни ограничават… В България за наша радост водата не е природен дефицит, както например в някои страни в Африка и Азия. Струва ни се отдалечено твърдението, че някъде там хора нямат питейна вода и ходят километри всекидневно, за да се снабдят с такава.

Ще приложим за всеки случай и статистика, за да подкрепим горната информация. В световен мащаб 780 милиона души имат затруднения с достъпа до водни източници. Към този момент 345 милиона души не разполагат с чиста питейна вода. На хората в Африка и Азия им се налага да извървят средно по 6 километра на ден, за да се снабдят с такава, а всяка 21-ва секунда дете умира от болест, предизвикана от прием на замърсена вода.

Според прогнозите на експерти до 2050 г. набавянето на чиста вода ще бъде проблем на повече от 1 милиард жители на Земята. Достъпът до вода за много от обитателите на планетата отново ще се превърне в лукс, както преди векове.

Все пак можем да забавим тези процеси или направо да ги спрем, ако живеем осъзнато и пестим природни ресурси и енергия. Това са нашите малки стъпки в изграждане на навици у нас и у нашите деца, с които да живеем не консуматорски и разточително, а разумно и с перспектива напред.

България е богата на водни източници, но това не означава, че това е безкраен, неизчерпаем ресурс. Количеството на водата, с която разполагаме, зависи от климата, а той очевадно в последно време доста се мени. Също така трябва да осъзнаем, че питейната вода е ограничена. След ползването й, тя наистина остава, но вече не е чиста и трябва да се преработва в пречиствателни станции. Но дори там не всички вещества, които са част от водата, могат да бъдат прочистени. От друга страна, останалата извън тръбопроводните системи вода не е питейна. Замърсяването на околната среда естествено влияе и на водните източници. Така ние всъщност разполагаме с вода, която обаче не е годна за пиене и вреди на здравето ни.

А като се замислим колко много воден ресурс се използва на индустриално ниво, наистина е плашещо. Например средната норма за прием на вода на една крава е не по-малко от 60-80 литра вода дневно. Всяко едно подобно производство се нуждае от сходни количества вода, за да завърти производствения цикъл.

На потребителско ниво ние спокойно можем да намалим ползването на комуналните услуги, като не разхищаваме вода. Разходите за снабдяване с питейна вода и пречистването на отпадъчни води обикновено се изчислява според количествата консумирана вода. С намаляването на потреблението цената на кубичен метър остава същата, което е още един стимул да пестите повече.

Всъщност най-много енергия, и съответно ресурс, коства самото затопляне на водата. Тоест тя да идва при нас гореща. Това е скъпо удоволствие, както много добре знаем, затова си струва да бъдем внимателни при използването й.

Ето няколко много лесни практики, които ако следвате, със сигурност ще видите отражение и в сметките си за вода. А в същото време помагате и на околната среда с действията си:

Докато енергично миете зъбите си, не е необходимо водата да тече. Знаем, че звукът е приятен, но в канала попада напълно чиста вода.

Същото се отнася и при миенето на чинии. Добра идея е първо да обработите чиниите с препарат и чак след това да пуснете водата.

По същия начин трябва да мислите и докато сте под душа. Да, готино е да си подариш една разточителна гореща вана, но докато си взимате всекидневната доза свежест, е добре от време на време да спирате водата. Докато се сапунисвате или пък си слагате шампоан на косата. Не, недейте да се дърпате от душа и да оставяте енергия и пари да изтичат в канала. Просто спрете кранчето.