В България, когато се роди дете, то може да получи такова име, каквото родителите му преценят. Няма правила, нито закони, които да регламентират как може да се казва детето. Ето защо у нас се срещат имена като Портокал, Лимон, Аерозол, Вентилатор или Звездолет. Има обаче страни с много сериозни закони, които предотвратяват подобни оригинални изяви на родителите и предварително одобряват името на детето, преди то да бъде записано с него.

Германия

В Германия има правило полът на бебето да може да бъде разпознат от собственото му име, а името трябва да бъде такова, че да не нанесе на детето емоционални травми и подигравки в бъдеще. Има дори институция, която одобрява (или не) даденото на бебето име. Ако бюрото, наречено Standesamt не одобри избраното име за бебето, се налага родителите да измислят ново. И така, докато мненията на майката и бащата съвпаднат не само помежду им, а и със закона за имена на държавата. Но колко безконечен може да бъде процесът, може да се определи спрямо желанието и възможността на родителите да заплащат всеки път определената за това такса. Standesamt работи с база от имена, наречена "Международен наръчник на собствените имена". В Германия едни от най-срещаните традиционни имена са Максимилиан, Алекзандер, Мари и Софи.

Швеция

Още през 1982 г. в страната е създаден законът за имената, като целта му била основно да се предотврати даването на аристократични имена на деца, които не са потомци на аристократи. Оттогава са настъпили значителни промени в този закон. Според новата версия на закона "Името няма да бъде одобрявано, ако има вероятност то да афектира по какъвто и да е начин или да предизвиква дискомфорт у носителя си поради явна причина или вероятност наименованието да не е подходящо за собствено име". В Швеция също има институция за тази работа, но законът за имената има безпощадна политика – позволени са определен брой имена, но ако впоследствие порасналото дете реши да промени името си, трябва да запази поне едно от оригинално дадените му имена, а тази смяна може да се случи само веднъж. Така че със сигурност трябва много да се внимава. Ако например дете е кръстено Джон, а когато порасне, реши да се казва Джак, неговото ново име ще бъде Джак Джон.

Преди години двойка решила да се опълчи на закона, като кръсти детето си "Brfxxccxxmnpcccclllmmnprxvclmnckssqlbb11116", кълнейки се, че това се произнася Албин. И не, никой не е заспал на клавиатурата. Името било отхвърлено. По-късно те решили да опитат още веднъж с "A" (което също се произнасяло Албин) и името отново било отхвърлено. Други отхвърлени имена са: Металика, Супермен, Веранда, Икеа и Елвис.

Япония

Тук на всяко новородено бебе се избират собствено име и фамилия. Единствено бебетата в императорското семейство наследяват фамилиите си и им се избират само първи имена. В Япония също ограничават избора на имена, които могат да бъдат неподходящи за бебе, например името Акума, което означава "дявол". За сметка на това има няколко хиляди деца с фамилия "kanji" или други характерни и познати символи, които са приети с цел по-лесно разпознаване и изписване на имената на японски.

Дания

Датските закони за имената на децата са изключително строги, за да предпазят децата от вероятността да станат жертва на стремежа към оригиналност на собствените им родители. Родителите могат да избират от списък с одобрени 7 хиляди имена за момчета и момичета. За да дадат на детето си име, което не е в списъка, те трябва първо да се обърнат за одобрение към местната църква, след което името се разглежда от държавната институция, която отговаря за тези регулации. Креативни варианти за изписване на одобрени имена често се отхвърлят. Законът изисква името да отговаря ясно на пола на детето. От около 1 100 имена всяка година са отхвърлени приблизително 15-20 процента. В Дания има и закон за закрила на рядко срещаните фамилни имена. Най-странните отхвърлени имена през последните години са Анус, Pluto (Плутон)и Monkey (Маймуна), а сред одобрените са Бенджи, Джиминико, Моли и Фий.

Исландия

В Исландия, подобно на дотук изброените, семействата спазват процедура по одобрение на името от Националния регистър и плащат съответната такса. Изискването тук е името да се изписва само с букви от исландската азбука, да се вписва сред традиционните исландски имена и да има разпознаваемо за пола на детето окончание. Човек не може да има повече от три първи имена в Исландия. Интересното е, че за фамилно име се взима бащиното. Например, ако бащата се казва Ерик, фамилията на неговите деца ще бъде Ериксон. Странно, в Исландия са одобрявали имена като Бамби, а са отхвърляли име като Хариет, защото звучи като чуждо, и Duncan (Дънкан), защото в исландската азбука няма буква С.

Китай

Изискването за имена на децата в Китай вече е името да може да се прочете от компютър при сканиране на документите. Правителството съветва това да са лесно четими имена, с използване на символи от опростената китайска азбука, за сметка на традиционната. Не са позволени цифри и символи, които не са част от китайската азбука. Поради новостите в този закон, много хора през 2000 г. са принудени да сменят имената си, за да съдействат при изготвянето на лични документи. Интересен случай за отхвърлено име, което родители искат да дадат на детето си, е "@".

Норвегия

Тук не може да се ползва за първо име такова, което е традиционно използвано като фамилия или бащино име. Освен това, човек може да си смени името веднъж на 10 години в Норвегия. Избягват се неудобни имена или такива, които биха били повод за подигравки на детето. Но ако човек реши да си смени фамилията, трябва поне 200 човека в страната да имат същата. Ако тази фамилия не е разпространена дотолкова, че поне 200 човека да не се казват така, трябва тя да бъде одобрена.