Как е изглеждала ул. "Раковски” преди 70 години? Откъде минава Софийският меридиан? Къде се е намирала Балабановата къща и кои са били нейните собственици? Отговорите на тези и много други въпроси намираме на страниците на "Хора и улици, град като град“ от Павлина Делчева-Вежинова. Спускаме се надолу по спиралата на времето, за да проследим как се е променял архитектурният облик на столицата и да научим кои са били личностите, задали ритъма на културния живот през 60-те и 70-те години на миналия век. Поръсени с щипка носталгия, но и с мъдростта на времето, спомени и факти редят пъстра мозайка от лица, сгради и улици, в която разпознаваме София - град на писатели и журналисти, на художници и артисти. Град на визионери, които го превръщат в събирателен пункт на културни течения, на ценности и идеологии, на дългогодишни традиции и неизбежни промени.

Като с машина на времето "Хора и улици, град като град“ ни пренася в дома на Стамболов, където на тържествен прием е украсена първата частна елха. Книгата е нашият билет за Опера през 60-те години, за да се насладим на представления като "Севилският бръснар“ и "Травиата“. Тя е и услужлив пътеводител, насочващ вниманието ни към паркове, ресторанти, театри и магазини. Павлина Делчева-Вежинова влиза в ролята на опитен екскурзовод, който ни разказва за Съюза на българските писатели на ул."Ангел Кънчев“, за витрините на книжарниците по ул."Граф Игнатиев“, за оживения в делници и празници бул. "Цар Освободител“, както и за още куп любопитни места, които в съвремието ни като че ли остават незабелязани.

Павлина Делчева-Вежинова споделя:

"Градът се променя и това е нормално. Важното е да имаме паметта да го съхраним и запазим. А и ми се струва, че вървенето по улиците на спомените е понякога не само опознаване на места и хора, а и опознаване на самия себе си. Обичам града си. Обичам да се разхождам из него. Обичам малките криви улички с цветя на прозорците, обичам запазените тук-там ажурени врати на дворовете, обичам пищността на бароковите сгради, обичам и чистите линии на предвоенния модернизъм. Обичам жълтите павета, обичам цъфналите кестени, обичам нападалите листа по тротоара.“ 

Но може би най-ценното, което авторката споделя с читателите, е нейната колекция от истории. Спомени, които ни показват телевизията отвътре, вкарват ни в Художествената академия, срещат ни с личности като Януш Вазов, Златю Бояджиев, Дечко Узунов, Георги Дюлгеров. Но и с хората, които остават скрити зад внушителните фасади на софийските сгради и чието ежедневие е онази животворна глътка въздух, благодарение на която София пулсира и се развива.

За авторката:

Павлина Делчева-Вежинова е дългогодишен редактор и продуцент в БНТ, автор и редактор на книги за възрастни, сценарист на множество филми, сред които документалният "Отвъд бариерата”, посветен на баща й – Павел Вежинов.