"Подводното минало на яз. Искър"
“Подводното минало на яз. Искър” е мултидисциплинарно независимо авторско издание, част от проекта “Изгубени под водата”. То представя историите от вече несъществуващи села Шишманово, Калково и Горни Пасарел, намиращи се на дъното на най-големия язовир в страната - яз. Искър. Изданието играе ролята на галерия, в която се курира визуалното пространство и дава гласност на тези неразказани истории чрез архивни фотографии, карти, статии от пресата, текстово съдържание, колажи, звукова среда.
В периода от началото на 50-те до средата на 80-те години в НР България тече интензивен строеж на язовири. Не е тайна, че част от тях са изградени върху села, които са насилствено изселени. Язовир “Искър” е най-големият в страната и подготвителните работи за строежа му започват още през 1949 г., а на 6 септември 1954 г. е официално открит. Планирано е да носи името “Пасарел”, но с държавен указ от 17 декември 1949 г. е преименуван на "Гигант язовир Сталин“, по случай 70-годишния юбилей на Йосиф Сталин.
От 1962 г. носи познатото ни и до днес име “Искър”. В момента водите му се използват за енергодобив, напояване, питейно и промишлено водоснабдяване. Огромна роля в проучването, проектирането и изграждането на днешния язовир "Искър“ играе инж. Иван Иванов, бивш кмет на София (в периода 1934 - 1944), осъден от Народния съд.
На дъното на язовира остават трите села – Калково, Шишманово и Горни Пасарел. Те са едни от малкото проучени преди тяхното заличаване. По държавна поръчка българския етнограф и фолклорист Христо Вакарелски (1896 - 1979) прави цялостно проучване на трите села, преди тяхното изселване през 1953 г.
“Подводното минало на язовир Искър” се опитва да отговори на въпросите - Защо е построен язовира и какви са обстоятелствата за неговия строеж? Какво е имало на територията му в близкото минало? Какъв е бил живота на тези места - техните обичаи, бит и култура? Какви са политическите, исторически и икономически причини, за тяхното заличаване?
