Националните кухни крият много чудатости. Тиквата е неделима част от българската трапеза през есента и зимата. Мексиканците и италианците за разлика от нас предпочитат да консумират не плода, а цвета на тиквата. Несравнимият с нищо друго деликатес е основен компонент в мексиканската кухня. Ако посетиш държавата на текилата, можеш да откриеш тези красиви жълти цветове, ако посетиш пазарите, най-вече в централната част на Мексико. Заедно с тиквичките, царевицата и боба от 10 000 години тиквените цветове са основна част от диетата на южноамериканците. На езика науатл тази гозба се нарича ayoxochitl от ayotli – тиква и xochitl – цвете. Според Гастрономическия речник на Ларус в праисторическите времена цветовете на тиквата са се консумирали по същия начин, както и днес – накълцани и изпържени, а след това поставени между царевични питчици и в супи. Днес цетовете от тикви се поднасят и в комбинация със сирене и под формата на крем супи. В планините Тараумара ги дехидратират (този процес се нарича bichicori), за да издържат до зимата, когато хранителните продукти не достигат. Традиционното мексиканско ястие Quesadilla е особено популярната комбинация между леко сладникавия цвят от тиква и крема сирене.

Ако имате зеленчуково стопанство и искате да опитате какъв е вкусът на тиквовия цвят е нужно да знаете, че има два вида цветове – женски, от които се получава плодът на тиквата и мъжки, които могат всекидневно да се берат. Мъжкият цвят се познава по това, че е по-тънък и дълъг. Цветовете трябва да се берат много рано сутрин, защото после се пълнят с насекоми. В случай че не се използват веднага, се измиват, изтръскват внимателно, а дръжките им се потапят във вода и се оставят на хладно място. Може да се съхраняват 1-2 дни в хладилник, като предварително се подреждат един върху друг в найлонов плик (задължително трябва да са изсушени след изплакването с вода). За консумация са подходящи цветовете на т.нар. летни тикви. Тук спадат всички видове патисони, зукини, жълти летни тиквички и други - все плодове на вида Cucurbita pepo.

В Италия например пърженият цвят от тиква е издигнат в култ. На италиански цветовете от тиквички са познати под наименованието Fiori di zucca. Преди да изпържите цветовете внимателно разлистете всеки цвят и отстранете тичинките. Дръжката на цвета също се отрязва, като може да се оставят 1-2 см. Рецептата е лесна - просто ги оваляйте в брашно или галета и ги изпържете. По желание преди това можете да ги напълните със сирена - краве или козе. Още по-добре ще се получи, ако ги подправите с босилек, мащерка и магданоз. За повече свежест прибавете в плънката лимонови кори.

Някои от кулинарните експериментатори обичат по-здравословното хранене и избягват пърженето. За тях има печени варианти. Цветовете от тиква се пълнят с плънка от сирене или извара и се изпичат във фурната. Избягвайте варенето на цветовете или приготвянето им на пара, така ще изгубите целия чар на хрупкавия деликатес.

Италианците обичат много и паста с цветове от тиква. Цветовете се нарязват ситно и се прибавят към доматения сос в комбинация с аншоа. Току-що набраните свежи цветове пък са чудесно допълнение към зелени салати с рукола и чери домати.

Но нека се обърнем към класиката – пържените цветове.

Необходими съставки:

10 цвята от тиква

1 бр. яйце

3 с.л. брашно

1 щ. сол

6 с.л. галета

1 к.ч. олио

Яйцето, брашното и солта се разбъркват и се добавят 2-3 лъжици вода или прясно мляко до получаване на гъста смес като боза. Всеки цвят се потапя в яйчената смес. След това се овалва в галета. Пържи се в сгорещено олио, но не на най-мощната степен на котлона. При изваждане търпеливо се отцежда мазнината. Сервират се топли или студени, поднесени с чеснов сос.

Феновете на сладките изкушения могат да си приготвят сладки панирани цветове от тиква. Те се поднасят като десерт с лъжичка мед или течен шоколад.