Лазанята е сред най-популярните ястия в световната кухня. Съществуват много и различни рецепти – всички вкусна комбинация от прясна паста с разнообразни пълнежи, от най-традиционните като "болонезе", до най-новите с 4 вида сирена, вегетарианска, безглутенова, с пълнозърнеста паста, обезмаслено мляко и пуешко месо, идеална за спазващите диета.

Няма друго ястие толкова обикновено и същевременно толкова вкусно и питателно като лазанята. Със сигурност всеки го е хапвал безброй пъти, убеден че това е едно от най-италианските ястия. Без съмнение лазанята, каквато я познаваме днес, е италианска, но нека проследим нейната история.

В кухнята на Древна Елада съществува така нареченият лаганон (лаганум, лагана), известен и като тракта. Това е плосък безквасен хляб, разточван на малки дискове, които се изсушават на слънце. Той се използва за сгъстяване на готвени ястия, а при едно от тях дисковете хляб се нареждат на пластове, като между тях се слага сос, а после се запича. Смята се, че така се поставя началото на известната ни паста.

Ястието е пренесено в Рим и самият Цицерон (106 - 43 г. пр.Хр.) споменава в своите писания за страстта си към "лагана" - дълги ивици тесто, с които приготвят различни ястия. Кулинарните историци смятат, че този плосък хляб поставя началото на италианската лазаня, но едва през 17. век в готварската книга (1634) на Джовани Батиста Криспи се появява рецепта на днешната лазаня – плоски листа паста, моцарела и сирене (кашкавал) запечени на фурна. Следващата стъпка в развитието на това ястие откриваме в неаполитанска готварска книга от 1881 г., в която за първи път се включва доматен сос. Допълнително доказателство за гръцкия произход на лазанята е общия корен с думата "лаганон".

Първообразът на съвременната лазаня се появява най-напред в региона Емилия-Романя. Постепенно тя става популярна навсякъде в Италия, а през 20. век и в целия свят. Тази лазаня изглежда така - тънки листа тесто с плънка от кайма и пармезан. Всичко това се реди в правоъгълна тава без дръжки и се пече в специално направена за лазаня пещ. В Лигурия правят модификация на горната рецепта - започват да добавят и песто към плънката. Също така към тестото добавят спанак, така то придобива зелен цвят. А неаполитанската лазаня вместо запържена с лук и подправки кайма, се прави с малки кюфтенца, доматен сос, рикота или проволоне.

В Италия лазанята се прави задължително от 6 слоя тесто, а мой приятел с българо-италиански произход ми каза, че ако листата паста са тънки – това се получава, когато се приготвят вкъщи, редовете стигат до 12! Най-известна е рецептата за лазаня "Болонезе", идваща от името на град Болоня.

Една от най-изисканите и скъпи лазани се нарича "all'albese" – приготвя се с бял трюфел. Другата крайност на изтънчеността е лазанята "vincisgrassi", която приготвят с дреболии в областта Марке, Централна Италия.

За накрая оставих нещо наистина уникално, което издига лазанята на друго ниво – превръща я в книга! Тази идея е дело на немска фирма, която създава готварска книга във формата на лазаня, публикувана от издателство Gerstenberg. Тя може да бъде отворена и прочетена, но забележете: листовете са изработи от пресни кори за лазаня, като на всеки един се описва съответната стъпка от нейното приготвяне. След като се сложи пълнеж и покрие обилно с масло и пармезан, готварската книга може да бъде изпечена.