Кристофър Бодийн от Асошиейтед прес

В изключително формализирания свят на китайско-севернокорейските отношения посещението на Си Цзинпин в Пхенян е натоварено с огромно символно значение. Не е толкова сигурно, но в крайна сметка резултатът от визитата може да окаже влияние и върху отношенията на двете страни със САЩ.

При положение, че в дневния ред на Си доминиращите въпроси са напрежението в търговията, Тайван и Хонконг, това посещение може да се окаже и глътка въздух за него, тъй като за разлика от споменатите проблеми тези между Пекин и Пхенян са на етап на изглаждане. Самите проблеми, които се появяват в китайско-севернокорейските отношения, обикновено са свързани със севернокорейската ядрена програма.

Макар и отношенията между Си и севернокорейския лидер Ким Чен-ун да не тръгнаха гладко, Ким вече има зад гърба си четири визити в Китай от март 2018 г. и всеки път той се стараеше да засвидетелства нужното уважение на най-важния съюзник на страната си и източник на материална, търговска и дипломатическа подкрепа. Тази първа визита на Си в Северна Корея като президент е разположена така във времето, че ще се състои точно преди срещата на върха на Г-20 в Япония в края на седмицата, и изглежда намерението тук е да бъде изпратен сигнал, че Пекин остава ключов играч, що се отнася до въпросите на Корейския полуостров.

"Стабилността на Корейския полуостров и ядреното разоръжаване са от жизнено значение за Китай", каза Лу Чао, експерт по двустранните отношения в китайската Академия на социалните науки в Ляонин, Североизточен Китай. "Китай възнамерява да играе важна роля като посредник", допълни той.

На подобни държавни визити се придава огромно историческо значение и от двете страни, които все още изтъкват ролята на революционери като Мао Цзедун и дядото на Ким, Ким Ир-сен, за изграждането на двустранните отношения, описвани някога с израза "близки като устните и зъбите".

Но това се промени, когато преди четири десетилетия Китай пое по пътя на икономическите реформи, докато Северът се придържаше към постулатите на ортодоксалния комунизъм за държавна собственост и централно планиране, дори и когато икономиката му рухваше, а гладът се разрастваше.

Нуждата тласна Северна Корея обратно към Китай, но предприетите от режима изпитания на ядрени оръжия и ракети дестабилизираха региона и ядосаха обсебеното от стабилността ръководство в Пекин.

На срещата им Си вероятно ще изрази отново надеждата на Китай за възобновяване на шестстранните преговори за ядрено разоръжаване, на които някога беше домакин. Пекин беше натрупал доста политически авторитет покрай тези преговори и тогава изглеждаше сякаш Северът е склонен да прекрати ядрените си програми в замяна на икономическа помощ и перспектива за подписването на официален мирен договор за край на Корейската война 1950-1953 г., но впоследствие напусна преговорите.

Китай гледа освен това да поощри обявения от Северна Корея завой от ядрена конфронтация към икономическо развитие.

Всеки напредък по ядрения въпрос ще придаде нов импулс и на американско-севернокорейските преговори, каза Лу. Такъв импулс може да накара Вашингтон да възнагради Пекин с отстъпки на фона на спираловидно изострящия се търговски конфликт между тях.

Но въпреки че Китай продължава да подкрепя тежките икономически санкции на ООН срещу КНДР, Си вероятно няма да стига прекалено далеч в натиска си върху Северна Корея, за да не изложи на риск влиянието на Пекин над Пхенян. Китай е водеща сила с много важно значение за стабилността на Корейския полуостров и гледа сериозно на ролята си на медиатор, каза Лу, подчертавайки, че Пекин се стреми да накара Пхенян да даде някакви практически гаранции по ядрения въпрос и да предприеме конкретни мерки.

"За Китай най-добрият начин да си осигури дългосрочно влияние, е да затвърди специалните отношения" със Северна Корея, написа в отговор по имейла Тун Чжао от Центъра за изследване на глобалната политика "Карнеги-Цинхуа".

"Демонстрирайки единствените по рода си отношения с КНДР във време, когато нито Вашингтон, нито Сеул е способен да възобнови срещите на високо равнище с Пхенян, Пекин дава сигнал на Вашингтон, че все още е полезен, градивен и необходим партньор при уреждането на важните регионални проблеми", допълни той.

Пан Чжунин, преподавател във Факултета по международни отношения на Китайския народен университет в Пекин, заяви, че дискусиите между Си и Ким вероятно ще имат отношение към срещата на върха на Г-20.

"Разполагайки с информация от първа ръка благодарение на визитата си в Северна Корея, Си ще може да информира, американския и другите лидери, ако е нужно", заяви Пан. "Китай несъмнено се надява да покаже на срещата на Г-20 влиянието си в това отношение и затова Северна Корея ще бъде нащрек", допълни той.

Пан обаче не е толкова сигурен доколко в разговорите между Си и Ким може да бъде фактор американско-китайската търговска война. Президентът Доналд Тръмп действително е казвал, че ако Китай помага по линия на Северна Корея, може да си извоюва по-добри търговски условия, но това беше преди да се провалят преговорите по търговския въпрос и САЩ да втвърдят позицията си.

За разлика от сложни проблеми като този с Хонконг - където противниците на все по-засилващата се хватка на Пекин върху полуавтономния китайски район организираха масови улични протести - и Тайван, чието клонящо към независимост правителство отправя предизвикателство на претенциите на Китай към островната република, Северна Корея предлага сравнително по-проста формула за взаимодействие.

"С изострянето на китайско-американското стратегическо съперничество, Китай ще бъде по-зает с това да поддържа геополитическото си влияние над Корейския полуостров като противовес на това на САЩ", допълни Тун.