Шест години Мелинда Кармайкъл наблюдава децата си от разстояние. Тя успява да види как растат единствено благодарение на видеоразговори. И отново – от стотици километри, от затвор в Ню Йорк, Мелинда вижда как дъщеря й става активист от нейно име.

За последните години майката, лишена от свобода, успява да види, пипне и прегърне децата си само два пъти. И това я прави късметлийка. За много от затворниците е невъзможно да получат свиждане със своите деца.

"Беше прекрасно да се видим, но истината е, че една среща не може да замени ежедневните контакти. И тук не става дума за правата на родителите, които са извършили престъпление и излежават своето наказание. Говорим за децата им. Които не са направили нищо лошо. Невинни са. И имат нужда и право да виждат родителите си.“, казва дъщерята на Мелинда - Кристина.

През 2017 година Кармайкъл е освободена и се присъединява към инициативата на дъщеря си. Двете заедно намират много поддръжници и призовават управляващите да помогнат на семействата, в които има членове, лишени от свобода. 

Благодарение на Кристина и Мелинда в Ню Йорк се организира митинг в подкрепа на три законопроекта. Каузата обединява десетки деца на лишени от свобода, бивши затворници и активисти. Новите промени целят да улеснят посещенията в затворите за роднини на хора с присъда. 

Сред предложенията е затворниците да бъдат настанявани в близост до своите деца, личните посещения да протичат насаме и да се възстанови прекратената през 2011 г. практика - автобусите за посетители на затвори да бъдат безплатни.

"Не е честно да виждаме родителите си през решетките и да чакаме полицаите да ни позволят да се доближим. Трябва да имаме право на лични срещи със семействата си – да ги прегърнем и целунем, да им кажем "обичам те.“, казва Кристина в своя реч пред демонстрантите.

Мелинда е видяла децата си лично само два пъти. По телефона имала право да се чува с тях веднъж месечно и по специални поводи.

"Да се срещнеш с децата си е истинско предизвикателство. Те нямат право на безплатен автобус или каквато и да била помощ.“, казва Мелинда. "Това е непосилна част от присъдата ни, двойно наказание за стореното. И не е справедливо. Най-вече спрямо децата, които също плащат за нашите грешки."

Но дори и кратките срещи помагат на майката, лишена от свобода, да остане мотивирана, да се прибере и да си остане вкъщи.

“Вярвам, че повечето деца обичат родителите си независимо от всичко. И това е една от основните причини, поради които не споделят положението си. Те се срамуват от етикети като: "престъпник“ и "осъден“.“, казва Кристина.

Тази стигма допринася за някои много погрешни схващания за децата на хората, лишени от свобода. Най-страшният предразсъдък вероятно е, че те ще последват родителския пример и също ще станат престъпници.

"И затова трябва да кажем и да покажем на хората кои сме, а не да позволим те да ни оценяват. Ние не сме жертви, а оцелели. Ние сме бойци. Ние сме невинни наблюдатели и не трябва да бъдем потърпевши.“

Почти три милиона жени в САЩ всяка година попадат в затвора. 80% от тях са майки. Тук става дума за милиони деца, които остават без родителска грижа и още по-страшното – без контакт със своята майка.

"Ние ще настояваме гласът ни да бъде чут. Ще извоюваме правото на семействата да поддържат връзка и близък контакт. Защото не се нуждаем от още едно поколение, което да преживее липсата и болката, през която минахме ние.“, заявява Кристина.

Мелинда планира да създаде организация, която да подкрепя задържаните родители на деца в Ню Йорк.