Сетете се за труден избор, който ви предстои. Той може да е между две професионални поприща: художник и счетоводител. Или две места за живеене: градът или провинцията. Или дори между две възможности за брак: да се ожените за Бети или за Лолита. А може да е и за това дали да имате деца, дали да вземете при вас болния си родител, дали да отгледате децата си с религията на партньора ви, която не ви е присърце.

Проблемът е, че ние не разбираме трудния избор и неговата роля в живота ни. А разбирането му разкрива една скрита власт, която всеки от нас притежава.

Това, което прави избора труден, е как определяме двете възможности на избора. Във всеки лесен избор едната възможност е по-добра от другата. При труден избор едната възможност е по-добра в някои отношения, а другата е по-добра в други и нито една не е по-добра като цяло. Вие се измъчвате между това да останете на текущата си работа в града или да рестартирате живота си като отидете да живеете в провинцията, защото оставането в града е по-добро в някои отношения, преместването - в други, и нищо не накланя везните, за да улесни избора ви. Но не всеки труден избор е съществен избор. Да речем, че се чудите какво да закусите. Имате зърнена закуска с високо съдържание на фибри и шоколадова поничка. За вас е важно изборът да е вкусен и здравословен. Зърнената закуска е по-полезна, но поничката е по-вкусна, но никое не е по-добро като цяло. Тогава и закуската става труден избор. Осъзнаването, че и несъщественият избор може да бъде труден, като че ли прави големия труден избор да изглежда по-лесно разрешим. В края на краищата успяваме да преценим какво да закусим, така че може би ще можем да решим и дали да останем в града или да отидем да живеем в провинцията.

Със сигурност не сме толкова глупави, че да не можем да преценим коя е по-добрата възможност. Ако си мислим, че сме, най-много да изберем по-малко рисковата, но пак няма как да знаем дали тя е по-добрата. Трудният избор е такъв не поради нас или нашето невежество, а защото няма най-добра възможност.

Тогава сигурно възможностите са еднакво добри? Ами тогава да теглим чоп? Изглежда погрешно да мислим, че така се избира между две кариери, места за живеене или кандидати за брак - с чоп? Разбира се, че не. Но има и друга причина да смятаме, че трудният избор не е избор между еднакво добри възможности.

Да приемем, че имате избор между две работи: инвестиционен банкер или фотограф. Много неща имат значение при такъв избор: вълнуваща ли е работата, постигате ли финансова сигурност, ще имате ли време за семейство и т. н. Може би кариерата на твореца ви поставя на водеща позиция в областта на нови форми във фотографията. Може би банковата кариера ви слага на челно място в сферата на нови форми на финансова манипулация. Но коя е по-добрата възможност?

Да предположим, че подобрим малко едната. Да речем, че банката добавя 500 долара към месечната ви заплата. Правят ли допълнителните пари работата в банка по-добра от фотографската? Не е задължително. По-високата заплата прави тази професия по-привлекателна отколкото е била преди, но това може да не е достатъчно, за да я направи по-добра от творческата.

И така стигаме до пъзела. Имаме две работи. Никоя не е по-добра от другата, нито са еднакво добри. Как се предполага, че трябва да изберем? Може би самият избор е проблематичен и сравнението е невъзможно. Но това не е вярно. Не е като да опитваме да изберем между две несравними неща. В края на краищата сравняваме две работи, а не числото девет с чиния пържени яйца. 

Пъзелът възниква поради неосъзнатото предположение, което правим. Ние несъзнателно предполагаме, че ценности като справедливост, красота и доброта са сходни с физични величини като дължина, маса и тегло. Кой от двата куфара е по-тежък? Този въпрос има само три верни отговора: единият куфар е по-лек, по-тежък или равен по тегло на другия. Само че нещата не стоят по същия начин с ценностите ни. Склонни сме да приемем, че научното мислене държи ключа към всяко важно нещо в света, но духовният свят е различен от света на науката. В света на науката често нещата могат да се измерят с реални числа. В духовния свят обаче не могат. Ако това, което има значение за нас - детската радост или обичта към любимия - не може да се представи с реални числа, то явно няма само три варианта - че едната възможност е по-добра, по-лоша или еднаква с другата. По-скоро възможностите са в една и съща ценностна категория, бидейки същевременно много различни, защото се определят от личните ни нужди и виждания. Ето защо изборът е труден.

Но и ето какво ни дава трудният избор.

Той ни дава възможността да създаваме свои причини. Представете си свят, в който всеки срещнат избор е един лесен избор, което значи, че винаги има най-добра възможност.И вие винаги ще избирате нея, защото зад нея стоят най-много логични причини. Но свят, в който всеки избор е лесен, е свят, в който ние сме подчинени на причините. В нашия свят ние сами създаваме причините, поради които избираме това хоби, този партньор, тази къща. Тук, в пространството на трудния избор, можем да упражним нашата нормативна власт, властта да създаваме причини за себе си, за да се превърнем например в онзи човек, за който животът в провинцията е предпочитан пред градския. Можем да сложим себе си зад една възможност и да си кажем: "то къде ми е мястото. Ето кой съм. Аз съм банкер. И аз съм ЗА шоколадовите понички." Позицията ни не е диктувана от някакви причини, които са ни дадени. Ние сме направили избора, чрез причините, които сме създали. И така сме станали автори на собствения си живот.

Няма по-добра възможност. Вместо да търсим външни причини, трябва да ги потърсим в нас. Хората без цел позволяват на света да напише историята на живота им. Защото трудните решения всъщност ни водят към това, което искаме да бъдем. Тук, в пространството на трудния избор, ние имаме властта да създадем причини за себе си - да станем необикновените хора, които сме. И затова трудният избор не е проклятие, а скъпоценна възможност.