На какво се дължи красотата на птичите песни? Според учените както хората, така и птиците притежават “музикален духов инструмент”, който произвежда звук благодарение на движението на въздуха в белите дробове. В случая този въздушен поток предизвиква трептене на еластични мембрани, които създават звуковите вълни. При хората тези мембрани са гласните струни, които се намират в ларинкса.

Колко ще е висок един глас зависи от степента на мускулно напрежение на гласните струни – колкото повече напрежение, толкова по-висок звук. Силата на гласа се постига благодарение на плътността на тези връзки и намаляването на въздушното налягане в белите дробове. Когато налягането е по-високо, издаваме и по-силен звук. Всеки музикален инструмент, различен от източника на звук, може да има един или повече резонатора за усилване на звука.

Подобни резонатори при хората са фаринксът, устата, носа и трахеята. Много дълго се е смятало, че вокалният апарат на птиците е “направен” по същия начин. Въпреки това се оказва, че пернатите певци имат не един, а цели два ларинкса – горен, като при всички бозайници, и долен, който не е типичен за другите животни. Точно долната част играе основна роля за звука, който издават птиците. Тя има много сложна структура и е толкова различна при различните видове птици, че учените все още се борят с механизмите на работата на ларинкса.

Вокалният апарат на птиците (ларинкса с резонатори) заема доста голяма част от тялото им и е особено характерно за птици с малки размери. Поради това в процеса на пеене те участват с цялото си тяло. При пеене цялото тяло на птицата трепери от напрежение, шията е удължена, човката е широко отворена като фуния. Птицата пее дори с крила и опашка, които трептят в такт с трелите.

По време на изследвания проведени в началото на 60-те години, учени са открили ултразвукови нюанси в птичи гласове. Подобни звуци се срещат в песента на червеношийките, синигерите и папагалите. На този фон езикът на хората изглежда доста по-опростен, за сметка на това той запазва своето многообразие. В Европа има около 225 езика, в целия свят съществуват общо между 6000 и 7000 езика.

Птиците и хората също са свързани с един общ език. И днес различни варианти на езика на птиците се говорят в Европа, Южна Африка и Азия. В Гърция, на остров Евия, този език се нарича "сфиря". Най-голяма популярност обаче птичият език придобива в черноморския регион на Северна Турция. Той звучи като птичите песни, тъй като се базира не на речта, а на развита система от свирукания. Около 10 000 души, най-вече в планинските провинции Канаки и Гиресун, използват птичия език за общуване на дълги разстояния. Повече от столетие обитателите на село Кушкьой, известно като "селото на птиците" си общуват на всякакви теми с птичи трели. Преди 50 години обаче езикът бива широко разпространен в районите на Трабзон, Ризе, Орду, Артвин и Байбурт. В тези части сега са оцелели само няколко думи, използвани от овчарите.

Жителите на Кушкьой полагат усилия да поддържат традицията живата чрез ежегодния Фестивал на птичия език. От 2014 г., езикът се преподава и в местното основно училище. Усилията и трудът им скоро биват възнаградени. През 2017 г. птичият език беше включен в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО. От организацията предупреждават, че птичият език, както и десетки други подобни езици в планински и слабо залесени райони по света, са изправени пред несигурно бъдеще, "освен ако не се предприемат съществени предпазни мерки за неговото съхранение".