1 / 6

Най-зловещите котки в литературата

Котките са непостоянни създания, това го знаем всички. За разлика от доста по-невъздържаната и шумна своя конкуренция – кучетата, те много често менят настроенията си и в общи линии никога не можеш да знаеш какво се върти в мустакатите им глави. В първия момент си почиват в скута ти и кротко мъркат, а в следващия се крият под дивана и дебнат да направят прасеца ти на английска дантела с острите си нокти, при това без каквато и да е видима причина. В добрите си дни котките са очарователни приятели, в лошите… могат да бъдат деспотични, егоистични и жестоки домашни нинджи.

Естествено в много от образците на световната литература котките присъстват и като че ли тъмната им страна е по-често представена. Това не бива да ни учудва – всеки, независимо дали си го признава или не, го е било страх от котка и знае колко необяснимо е това чувство. Авторите на тези класически или популярни четива, за които ще си говорим сега, вероятно са си давали сметка за това, когато са създавали своите запомнящи се котешки злодеи. И сега, за да не ни мине черна котка път, или пък именно заради това, нека да видим кои са някои от най-запомнящите се лоши котки от любими книги.

Чепгърският котарак от "Алиса в страната на чудесата“ (1856) на Луис Карол

Да, за същия котарак става дума. Просто в един от най-разпространените и най-ранни преводи на български език, този на Лазар Голдман, котаракът, който всички заем като Чешерски, се нарича Чепгърския или просто Червения. Може би пък това объркване на имената му подхожда, защото самият котарак е изключително объркващ. Той със сигурност не е най-страшният на външен вид, пък и на дела, но в него има една много тънка нотка на садизъм. Сякаш изпитва прекалено голямо удоволствие от това преднамерено да обърква Алиса, а да измъчваш за удоволствие загубило се малко момиченце, което просто да е попитало за посоката, е откровено жестоко. Пък и трябва да се съгласите, че да имаш способността да се разтваряш във въздуха и да оставиш след себе си само усмивката си, е плашещо отвсякъде.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види