Снимка: Giorgio Trovato

Руска история на обществената тоалетна

В големите градове темата за тоалетната винаги е била проблем, особено при липса на канализация. Много руски владетели се сблъскват с това предизвикателство, което освен белег на цивилизация и естетика на населеното място, винаги проблематизира и въпроса за възможните зарази и инфекции и тяхното предотвратяване.

С указ на Петър I от 9 април 1699 г. "За поддържането на чистотата в Москва…" в Кремъл са създадени достъпни тоалетни. За съжаление, обаче това нововъведение буди недоверие у хората и те не могат да се приспособят към използването им по същество. Ужасната миризма на фекалии продължава да се носи из Кремъл, както и в останалите части на столицата.

През следващите векове руските управници обръщали много внимание на въпросите за изграждането на достъпни тоалетни, но техният брой никога не е достатъчен.

След изобретяването на тоалетните в богатите домове се появяват топли и удобни "места за отдих“, а на слугите и евентуално на не толкова скъпите гости се оставят външните тоалетни, помещаващи се в дървени или каменни сгради в двора.

Епидемията от холера през 1870 г. се оказа по-силна от всякакви предписания и постановления. Първата обществена тоалетна в Санкт Петербург се появява през 1871 г. Построена е като голяма сграда, проектирана от известния за времето си архитект Мерза, и в нея има отопление. Построяването на писоари на открито от западен тип в Русия е мисия невъзможна поради суровия климат: студено е и обикновено толкова много, че дори водата замръзва.

В края на 90-те години в Москва се появяват обществени тоалетни в районите на центъра, на гарите и на пазарите, където са построени специални каменни конструкции. Властите задължават собствениците на жилищни сгради да имат подходящо тоалетно помещение. Вероятно като една от последните буржоазни прояви на деликатен вкус в документите думата "тоалетна“ не е използвана. "Нужник" също е разбирана като остаряла и некнижовна дума. За сметка на това във всички оценки и доклади се споменават местата за "малки и големи нужди".

В началото на тази модерна история на тоалетните, обикновените граждани, селяните, по-бедните студенти рядко използват обществените тоалетни. В новите сгради влизат само господа от средната класа от пазара и дори студенти не използват новото име и самата институция, въпреки че гледат на помпозните сгради с благоговение. Има сведения, че за тези си нужди жените пък използват гърнета, които носят със себе си.

В началото на XX век само единадесет от всички селища в Руската империя са с градска канализация. Сред тях много изненадващо не е дори Петербург, а Москва има канализация за отклоняване на отпадните води само в централната си част.

След Октомврийската революция от 1917 г. много хора от провинцията се преместват към по-големите градове. Поради липсата на достатъчно жилища каменните обществени тоалетни са превърнати в апартаменти, които дори се смятат за доста добър вариант за живеене.

През 30-те години в Москва започват да се провеждат паради. Московският градски съвет веднага получи заповед да построи тоалетни на най-многолюдните места. Тяхното изграждане се случва постепенно по време на целия съветски режим.

Но прословутият жилищен проблем влече след себе си и този за хигиената на градските пространства. Тогава се раждат и лозунгите, които целят да пропагандират пазенето на чистота. Появяват се дори задължителни за посещение лекции на тази тема, плакати и дори стихотворения.

Така, тръгвайки от идеята, че общественото пространство трябва да носи и интимен комфорт, историята на тоалетните сама по себе си може да разкаже много за чистите и мръсни страни на няколко отминали епохи.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види