За някои този роман сигурно е историята на едно приятелство, за други – велик гей-роман, за трети – наистина малък живот, а за мен, освен изброеното, е роман за насилието и произхождащите от него страшни психологически травми. "Древногръцката трагедия“ на Ханя Янигихара те кара да преживяваш в реално време. "Малък живот“ е жестока повест за живота, за всеки, макар и малък, живот, която е достойна да бъде разказана макар и само на един човек. Джуд е успешен адвокат. Това е обяснимо и разбираемо – човек поне в нещо трябва да е успешен. Но вътрешният свят на героя е толкова обезобразен от получените травми, възприемането му на себе си и другите е толкова осакатено, че той не приема дори възможността за добро отношение към своята личност, искрен интерес и симпатия. Независимо, че приема приятелите си, тяхната тактичност по отношение на себе си, нищо не може да накара Джуд да сподели факти от миналото си. Героят не е готов да се разкрие, страхува се, че истината ще разруши отношенията, че такъв, какъвто е със своето минало, той ще се окаже ненужен и нежелан. Приятелите му се опитват да му помогнат, приемат го какъвто е, съчувстват му кой повече, кой по-малко, но винаги са до него. И част от тях ще остане с неизбежното чувство за вина, с мисълта, че нещо не са направили, че това, което са направили не е достатъчно. Сложността е в това, че, както казва един от героите, не всичко се лекува с любов и не с всичко можеш да се справиш самостоятелно, понякога се изисква помощ от специалисти и е жалко, че Джуд не намира в себе си сили, мъжество и мотивация да поиска помощ по-рано. Ролята на останалите герои се свежда до обслужване на неговото перманентно ужасно състояние. Той е обичан от мнозина, но тяхната любов не го спасява и колко е хубаво, че той остава с чиста душа и все пак, макар и не за дълго, разбира какво е истинско щастие. Много теми има в този роман - за дружбата между мъжете, за любовта между мъжете, за секса помежду им, за насилието, за педофилията сред църковните служители, за детската проституция. Крайно тежък роман. Но възхитителен. Янагихара е тънък психолог, тя обръща героя си с хастара навън и ти демонстрира същността му с прости, но ясни думи. Обръща и читателя. Потапя те в калта заедно с героя си, после се опитва да те пречисти, а теб продължава да те боли неистово. Пречистване чрез болка. Огромна болка. Болка, белязала цял един малък живот. Впечатленията ми от романа са сложни и болезнени, трудно ми е да пиша за него, както, мисля, трябва да бъде при много добрата литература. Този роман може да се чете от мазохисти. Като мен. Усещах емоционалната и физическа болка на Джуд и в мен всичко се преобръщаше, ставаше ми лошо, но продължавах да чета. Караше ме да страдам и си казвах "не може да става по-зле“, а ставаше. Да, става и така в живота...