Само допреди няколко поколения бракът действително е бил вечен и свещен съюз. Това вероятно е водело до наличието на куп нещастни хора, но пък статистиката за броя на разводите е изглеждала много оптимистично.

Не толкова оптимистично изглеждат цифрите днес. В света почти всеки втори брак завършва с развод. Най-баналната причина за разтрогването на браковете продължава да бъде "непреодолими различия", когато вината е по равно в двамата и няма една конкретна причина за разтрогването на съюза. Понякога, разбира се, конкретна причина има и тя най-често е: изневяра, липса на комуникация или финансови проблеми.

През 16-ти век обаче браковете в Европа не са били толкова лесни за разтрогване и правните основания за подобен акт са включвали ред причини, които могат да шокират много от нас днес - като еректилната дисфункция например.

Въпреки че импотентността е често срещан повод за брачните страдания на мнозина днес, тя всъщност е била главна причина за анулирането на браковете още през 13-ти век в редица европейски страни като Франция, Испания  и Англия. А в някои случаи това е била и единствената приемлива причина.

Тъй като бракът е създаден от църквата от части като средство за създаване на потомство, неспазването на това условие от "сделката" се е приемало малко или много като измама. Ако някоя жена започнела процедура за развод поради еректилна дисфункция на съпруга си, двойката е трябвало да се изправи пред съда, а понякога съдът е бил допускан дори в семейната спалня. По време на самия акт на "консумиране на брака", семейството е било наблюдавано през полуотворената врата на спалнята или през тънки хартиени прегради. Цялата процедура е траела не повече от 2 часа – заедно с физическия преглед на съпрузите и взимането на проби от чаршафите.

Тъй като разводът по онова време е бил изключителна рядкост, процедурите за узаконяването му са били повече от сложни и продължителни. Понякога се е налагало съпругата да чака цели 3 години преди да се стигне до разтрогване на брака, като през това време отговорността за доказване на обстоятелствата е била изцяло в ръцете на жените, които често са се подлагали на редица инвазивни и унижаващи изследвания.

Доказването, че бракът никога не е бил консумиран, бил най-сигурният залог съпругата да получи развод. За да докаже жената, че все още е девствена, тя трябвало да даде съгласие да се подложи на медицински преглед, който тогава се е осъществявал с помощта на изкуствен пенис, а това понякога водело дори до дефлорация.

Не само жената обаче е трябвало да се подлага на подобни унизителни прегледи. Италианските мъже, които по онова време са били обвинявани в импотентност, са били принудени да приемат афродизиак, след което да докажат на живо способността си да еректират в присъствието на сексуален експерт. Испанците пък са се сблъсквали с далеч по-лоши експерименти, които са включвали последователното потапяне на пениса в гореща и в студена вода, за да се проследи появата на кръвен поток.

С течение на времето човечеството е предприело редица мерки, за да подпомогне сексуалната функция на мъжете със затруднения. Някои от най-странните методи, допреди революционната поява на "малкото синьо хапче", включват уред за затопляне на простатата, бебешки крокодилски сърца (от които се е правила специална смес, която се втривала във фалоса) и дори трансплантация на тестис от коза (извършена през 1917 г., но за съжаление не дала резултат).

Действително, преди столетия еректилната дисфункция не се е лекувала толкова лесно и ефикасно, колкото днес и съпрузите, които са страдали от този проблем, често се оказвали с разтрогнати бракове. Разведените съпруги по онова време обаче получавали обезщетения, които изглеждат символични на фона на ситуацията с днешните разводи. Често мъжът е трябвало само да заплати разноските по съдебния процес, което на фона на всички унижения и процедури, през които е трябвало да премине жената, се оказва повече от несправедливо споразумение.