Вегетарианските диети невинаги са най-ефикасни в борбата срещу климатичните промени
Учени установиха, че в 95 процента от страните, обхванати от изследването им, хранителен режим, при който месо, риба или млечни продукти се консумират само веднъж дневно, оставя по-малко следи върху климатичните промени и водните запаси, отколкото вегетарианска диета с мляко и яйца. Причината за това е, че за отглеждането на млечни крави за мляко, масло и сирене са нужни значими количества енергия и големи земи, както и торове и пестициди за фуража и в атмосферата се изхвърлят парникови емисии, които затоплят планетата.
Хранителните режими, които включват насекоми, малки риби и мекотели, са с малко въздействие върху околната среда, както базираните върху зеленчуци вегански диети, но са по-хранителни, заявиха учени от института за обществено здравеопазване "Блумбърг" към университета "Джонс Хопкинс" в Балтимор. Те са изследвали парникови емисии и използването на сладки водоизточници за девет различни хранителни режима, от един безмесен ден седмично и отказ от консумация на червено месо до пескетарианска и веганска диета, в 140 страни.
Редица климатолози и учени призоваха за преминаване към базирани върху зеленчуци хранителни режими, за да се води борба с климатичните промени и да се намали обезлесяването, откакто производството на червено месо изисква големи земи за отглеждането и пасенето на добитъка.
"Не съществува универсално решение - каза ръководителят на изследването Кийв Нахман. - В страни с ниски доходи, като Индонезия, жителите се нуждаят от по-голяма консумация на животински протеини за адекватно хранене. Парниковите емисии за порция телешко са 316 пъти повече, отколкото за порция бобови храни, 115 пъти повече, отколкото за порция ядки, и 40 пъти повече, отколкото за порция соеви храни."