Малцина живеят толкова дълго, че да разкажат от личен опит на поколенията след себе си какво са преживели. Интересно сходство в историите на всички тях действително е тяхното дълголетие. Животите им често са били заплашени от смъртна опасност, но веднъж измъкнали се, тези хора живеят необичайно дълго. Те са последните живи, за да разкажат.

Даниъл Ф. Бейкман

Бейкман е още момче, когато става доброволец в Американската революция (1775–1783). Той се записва в местната милиция и участва в нейните редици за последните 4 години от войната. Това е историята, според неговите собствени думи.

След като американските колонии печелят своята независимост, Бейкман се връща към цивилния живот, жени се и става фермер. След края на Гражданската война той решава да подаде документи за пенсия като ветеран от предишната война.

Единственият проблем е, че той не може да докаже участието си в Революцията, защото всичките му документи са изгорели в пожар. Бейкман обаче не е единственият с такъв проблем - след Гражданската война мнозина войници не притежават никакво доказателство, че са били на фронта. Това усложнява нещата с войнишките пенсии, а процедурата е леко комична от гледна точка на 21. век.

Според разпространената практика от периода се налага съседите и приятелите на Бейкман да потвърдят под клетва, че той е честен човек и че са го чували неведнъж да разказва за времето си в армията. В крайна сметка през 1867 г. той получава пенсия от 500 долара, а забележителното е, че към този момент военната му служба е била преди почти 90 години. По това време той е единственият жив ветеран от Американската революция и твърди, че е на 107 години. Бейкман умира две години по-късно.

Другото му твърдение е, че е бил женен 91 години и 12 дни. Което вероятно е дори по-съществен рекорд.

Милвина Дийн

Милвина е само на 2 месеца и това я прави най-младия пасажер на ултра модерния презокеански кораб "Титаник". Вероятно това я е направило и първия спасен пасажер на 15 април 1912 г., когато корабът се блъска в айсберг и започва да потъва.

Парадоксалното в случая е, че семейството на Милвина не е трябвало да бъде на "Титаник", но се е наложило те да бъдат трансферирани, защото техният кораб се е забавил. Милвина, майка й и брат й се спасяват, но бащата потъва, заедно с кораба.

През 2007 г. Милвина Дийн остава последният жив участник от трагедията, в която загиват над 1500 души.

Милвина не помни потъването на "Титаник", но това събитие има огромно влияние върху нея. След като тя умира през 2009 г., тялото й е кремирано, а прахта й е разпръсната на кейовете на Саутхямптън. Именно от там "Титаник" тръгва към гибелта 97 години по-рано.

Иван Бешов

Иван Бешов е свидетел в рухването на една империя и дори може да се каже, че има личен принос за това.

Той е студент по химия от Одеса, който изоставя науката и се присъединява към руския имперски флот. През 1905 г. поредица прегрешения на руския цар Николай II свалят ореола му в очите на народа и авторитетът му е сериозно подкопан. Страната не върви на добре, а допълнителна тежест е войната с Япония. Конфликтът върви към унизителна загуба, а през юни екипажът на черноморския боен кораб "Потьомкин" се разбунтува.

Причините за метежа са различни, но официалната версия е, че храната е била развалена. Вторият капитан на кораба стреля и ранява смъртоносно един от водачите на бунта, в следствие на което той и още шестима офицери са убити. Сред тях е капитанът на "Потьомкин", а бунтовниците вземат контрол над кораба. Иван Бешов е част от тези бунтовници.

Историята с кораба става изключително интересна, когато целият имперски Черноморски флот е изпратен да ги спре. Любопитното в случая е, че тези заповеди са пренебрегнати - моряците на имперските кораби отказват да атакуват своите другари на "Потьомкин".

Бунтовниците вдигат бунт в Одеса, но не намират начин безопасно да се снабдяват с гориво и храна, затова 11 дни по-късно се предават на румънските власти в Констанца. Преди корабът да стигне доковете на 7 юли 1905 г, бунтовниците потопяват "Потьомкин". След това екипажът бърза да се разпръсне по света, защото знае каква ще е съдбата му, ако не го направи.

Така на Иван Бешов се налага да прекоси цяла Европа и да стигне чак до Лондон. Той твърди, че в британската столица се е срещал с бъдещия болшевишки лидер Владимир Илич Ленин. По-късно Бешов се установява в Ирландия, където работи за светска компания за добиване на нефт. Той е арестуван за разпити на няколко пъти по подозрения, че е агент под прикритие, но не са повдигнати никакви обвинения.

Всъщност Иван Бешов се радва на уважението на местните хора и дори отваря успешна верига ресторанти за бързо хранене в Дъблин. Последният участник от събитията на Потьомкин напуска този свят на 102 години през 1987 г. 

Емил Клайн

На 8 ноември 1923 г. Адолф Хитлер и неговите последователи нахлуват в най-голямата бирария в Мюнхен, за да обявят пред 3000 души, че баварското правителство е свалено и нацистите вземат властта.

Този акт е известен като Бирения пуч и завършва с разгром за нацистите, а техният лидер е вкаран в затвор за 5 години, но излежава само 8 месеца. В затвора Хитлер има достатъчно време да диктува своя труд "Моята борба" на своя съмишленик Рудолф Хес.

Емил Клайн е един от хилядите, които фанатично следват своя идол още от самото начало. Той е роден през 1905 г. в германския град Олденбург като Хайнрих Емил Клайн и успява да дочака своя миг по времето нацизма.

Клайн е отдаден на идеологията и се говори, че именно той е дал предложение, както и лично е участвал в заравянето на огромни количества откраднати от цяла Европа злато и произведения на изкуството.

По ирония на съдбата Клайн надживява с много години своя идеологически водач - той умира на цели 102 години. Преди смъртта си през 2010 г. Клайн е последният жив участник от Бирения пуч.

Франсиско Барайо

Името Панчо Барайо не говори много на редовия футболен фен, но това не е така в Аржентина. Нападателят е трети сред най-добрите реализатори на Бока Хуниорс със своите 194 гола в 222 мача, както и трикратен шампион на страната с този клуб. През 1933 г. Барайо дори става голмайстор на Южна Америка с 34 гола.

Играчът прави впечатление с качествата от рано и това е причината той да бъде повикан в националния отбор, когато е едва 20-годишен. Барайо е най-младият състезател на първото Световно първенство по футбол, което се провежда в Уругвай през 1930 г., и се представя повече от прекрасно.

Нападателят участва във всички мачове без този на полуфинала, отбелязва един гол и играе на финала, в който Аржентина губи от домакина Уругвай с 2-4. Барайо носи националната фланелка още 7 години, а през 1940 г. се отказва от футбола заради контузии.

През 2010 г. Франсиско "Панчо" Барайо умира на 100-годишна възраст в дома си в Ла Плата.  По това време той е последният играч, участвал на първото Световно първенство.

Михаил Кричевский

Кричевский е украински евреин, който завършва за инженер в Киев и е мобилизиран в руската имперска армия през 1917 г.

Той оцелява в касапницата на Първата световна война и остава в Русия след нейния край. След Октомврийската болшевишка революция Кричевский се прибира в родната си Украйна.
Той е последният ветеран от Първата световна война до смъртта си в Донецк през 2008 г. на 111-годишна възраст.