По-голямата част от изкуството вероятно е вдъхновено от жените и двете изглеждат завинаги свързани. Някои то тези жени са били фатални и са погубили големи таланти, а благотоворното влияние на други е издигнало таланти от върховете. Истината е, че, когато жената е муза, талантът става гений. Вижте няколко истории, които потвърждават това:

Мари-Терез Валтер

През 1927 г. едно 17-годишно момиче влиза в живота и творчеството на Пабло Пикасо и завинаги остава част от легендата.

Връзката им извън изкуството продължава години наред, в които Мари винаги живее близо до семейството на Пикaсо и попада по великанската му сянка. През цялото това време Мари вдъхновява някои от най-добрите произведения на твореца, защото двамата са не просто любовници - те са създател и творение, муза и творец едновременно.

Но когато Мари забременява през 1935 г., тайната им се превръща в драма с латино привкус. Съпругата на художника - Олга Хохлова, разбира за аферата, но Пикасо отказва развод, защото не иска да делят имуществото, както е по френския закон в такива случаи. Двамата с Олга остават женени, но живеят отделно до смъртта й през 1955 г.

През това време Мари ражда дъщеря на художника - Мая, но Пикасо никога не заживява с тях за дълго. Всъщност, през същата година той подхваща нов любовен роман, този път с Дора Маар.

Легендарна е историята за това как двете с Мари се засичат в ателието на Пикасо, тъкмо когато той рисува известната си картина "Герника". Разгневени, те искат от художника да избере с коя иска да бъде, но той им отвръща, че ще трябва да се сбият за него. Което те наистина правят.

Извън егоистичните си мотиви, сякаш през цялото време Пикасо използва двете жени като проекции на собствените си артистични визии. Заради това Дора винаги е в по-мрачни краски в неговите картини, а Мари е изобразявана в по-светли.

Пикасо подпомага дъщeря си, но никога не се жени за Мари, а краят на историята е наистина драматичен - тя се обесва през 1977 г.

Въпреки всичко, този почти десетгодишен романс е толкова зареден с емоция, че остава във времето и вдъхнови изложба във Франция през 2011 г. Експозицията включва картини, на които е нарисувана Мари или творби, вдъхновени от нея.

Единственото, което може да се каже в заключение по въпроса за музите в случая, е : не е ясно дали музите са идвали при Пикасо или той е избирал любовниците си, според собствената си необходимост от муза.

Викторин Мюран

Викторин е от по-редкия вид муза, която сама може да твори голямо изкуство. Тя е родена в Париж в семейство на артисти и става на модел на 16 години.

Момичето позира за френският художник Мане за първи път през 1862 г. за картината "Уличната певица". Историята гласи, че Мане е видял Викторин, която е носила китарата си, насред глъчката на улицата. В този момент Мане получава прозрение и това е началото на неговата мисия да разчупи доминиращия академичен стил в изкуството. Освен това, художникът не е стиснат за музата си - Викторин позира пред приятелите му Едгар Дега и белгиеца Алфред Стевенс.

Съдбата на Викторин обаче не е подвластна на тази на Едгар Мане. Момичето умее да свири на китара и на цигулка и припечелва пари като пее по кафенетата, освен това показва и други заложби. В началото на на 70-те години на 19 в. тя започва да взима уроци по рисуване и се повлиява от същия академичен стил, срещу който Мане се бунтува. Заради това той се чувства сякаш Музата му преминава в противниковия лагер и тя не се появява повече на платното му.
Въпреки това Викторин се справя повече от чудесно в творческата си кариера. Тя прави няколко успешни изложби, а през 1879 г. нейна картина и такава на Мане са изложени една до друга на Académie des Beaux-Arts.

Викторин напуска Париж през 1906 г. и се мести в предградието Коломбе, където живее до смъртта си през 1927 г.

Еди Седжуик

Тази муза е такава, която има много проблеми, и това я движи, докато не я унищожи.

Едит е наследница на стари американски родове, но цялото й детство е съсипано от тежки взаимоотношения с баща й. Преди някой в шоубизнеса да е чул за нея, тя е момиче, което е било в частна психиатрична клиника, заради анорексията си. Когато излиза от болницата, Еди вече е пристрастена към лекарства. Нещата се влошават от една кратка връзка, която завършва с аборт. Психиката й е напълно съсипана, когато двамата й по-големи братя умират един след друг за 18 месеца, а единият от тях се самоубива.

Още преди да стане муза, 21- годишната Еди има проблеми, които се мултиплицират, когато тя получава наследство от 800 хил. долара и решава да стане модел в Ню Йорк. Може би проблемът е в това, че Еди обича нощния живот на големия град и нощният живот обича нея.

Тя е муза на мнозина, но двама от тях запечатват красивия й образ в своето изкуство. Когато Еди се запознава с Ани Уорхол през 1965 г., той снима филма "Vinyl" в своята артистична "Фабрика". Филмът е неговата интерпретация по книгата "A Clockwork Orange" и всички актьори са мъже. Но Уорхол е толкова впечатлен от излъчването и темперамента на Еди, че й дава малка роля във филма. 

Еди е музата на анди Уорхол в поредица от негови ъндърграунд филм от 60-те като "Poor Little Rich Girl", "Kitchen", "Beauty No. 2", "Outer and Inner Space", "Prison", "Lupe" и "Chelsea Girls".

Парадоксът е, че тези филми нямат успех, защото се излъчват в по-малките кина или във Фабриката. Въпреки това чарът на Еди е забелязан и скоро тя вече доразвива шармантния си образ пред обективите. Уорол пък активно рекламира своята Муза като “Суперзвезда“.

Но когато музата стане муза на всички, артистът трябва да я изгуби, трябва да я остави да отлети. През 1965 г. отношенията между Еди и Уорхол се влошават и тя отказва да се снима повече в негови филми. Последният й филм за него обаче е "The Andy Warhol Story" през 1966 г., който обаче не е разпространен извън Фабриката.

След ерата във Фабриката музата Еди отлита при друг известен поп-културен герой.
Тя се запознава с Боб Дилън в Chelsea Hotel и отношенията им бързо се развиват в интимни. Двамата обмислят да се снимат заедно във филм, а тя дори подписва договор с неговия мениджър.

Това, което музата не знае за своя артист обаче е, че Дилън тайно се е оженил за официалното си гадже Сара през 1965 г. Еди научава това от Анди Уорхол.

Всичко това изглежда изтощава музата и нейната творческа сила не се проявява повече. До края на живота си Еди се бори с демоните от миналото си и умира в съня си през 1971 г. при не съвсем ясни обстоятелства. Алкохолът и барбитуратите със сигурност са сред възможните причини за гибелта й.

Опасният чар на тази муза обаче остава да живее в творчеството на нейните артисти - филмите на Уорхол и песните на Дилън "Like a Rolling Stone", "Just Like a Woman" и "Leopard-Skin Pill-Box Hat".