Снимки: Getty Images

Възрастта дава криле

Възрастта не е порок, но и определено възпрепятства активна творческа дейност от един момент нататък. Дълга редица от известни в музикалния свят имена постепенно се оттеглиха, защото вече не могат физически да издържат на натоварването. Една друга редица пък се оттегли завинаги в Отвъдното. Останаха само най-коравите и именно за тях ще стане въпрос тук. 

В тази класация ще посочим някои от най-дълголетните музиканти, които продължават да творят, дори във второто десетилетие на 21. век.

Уили Нелсън, 85 години

 

Животът на Уили Нелсън е низ от падения и възходи, но това е пътят на дълголетния артист, така или иначе. Нелсън прави първите си записи "The Storm Has Just Begun" и "When I've Sung My Last Hillbilly Song" през далечната 1955 г. По това време той е толкова безпаричен, че  прави записите върху вече използвани ролки и ги изпраща на лейбъла SARG Record. Лейбълът ги отхвърля.

В края на 60-те музикантът разработва собствен outlaw стил в кънтри музиката, чийто на-добър екземпляр е албумът "Red Headed Stranger". След този материал кариерата на Нелсън тръгва толкова добре, че в един момент започват да го канят на места като Белия дом. Самият Уили твърди, че е пушил марихуана на покрива на сградата, заедно със сина на президента Джими Картър.

Прз 1990 г. певецът се оказва в голяма беда, защото данъчните замразяват сметките му, тъй като дължи 32 милиона долара. Две години по-късно Уили се измъква със стил като издава двоен албум и прави с търг на свои вещи, с което напълно връща дълговете си към държавата. Всъщност, това не е било проблем за него - Уили Нелсън е истинска машина за музика, която  от 1966 г, насам издава по албум на година. А ако пропусне една година, то на следващата издава два материала. През 1994 г. певецът успява да издаде три албума в рамките на годината.

Последните записи на Уили Нелсън са "My Way" и "Last Man Standing" от 2018 г., които са негови 67-ми и 68-ми албуми в дискографията.

 

Боб Дилан, 77 години

 

Най-доброто от Боб Дилън като че ли остава далеч назад във времето с всяка изминала година и това е разбираемо. Този последен странстващ бард вече е оказал своето огромно влияние върху музиката и вече само обикаля Земята, за да го разпространява.

Човекът, който толкова упорито държи публичното внимание на страна от личния си живот, става икона на контра-културата и дори е считан за "гласът' на 60-те. 

Десетилетие след десетилетие Дилън изгражда и разгражда наново имиджа си, като остава все така мистериозен и гениален едновременно.

Едноименният му дебютен албум излиза през 1962 г., а пробивът идва на следващата година с "Freewheelin' Bob Dylan", в който е включена песента "Blowin' in the Wind". Това е едно от най-влиятелните парчета на 60-те години, както и "A Hard Rain's a-Gonna Fall" от същия албум. Дилън обаче не обича рамките и е най-добър, когато ги разчупва. Музикантът възмущава фолк общността, когато заменя кухарката с електрическа китара, a след това той записва трите си велики рок албуми - "Bringing It All Back Home", "Highway 61 Revisited" и "Blonde on Blonde" за 15 месеца общо.

През времето Дилън изследва и се развива със собствени композиции и кавъри в почти всички жанрове на американската музика - от блус, джаз, рокабили, рок, кънтри и госпъл, чак до Синатра класики. На практика за цялото това време Дилън записа и издаде една огромна антология на музиката, един истински учебник, който остава за поколенията.

Боб Дилън може да свири на китара, пиано и хармоника, но е най-известен със своите текстове. Всъщност те имат необходимия естетичен заряд да бъдат така актуални дори в наши дни. Това е причината на Боб Дилън да бъде присъдена Нобелова награда за литература през 2016 г.

"Triplicate" е неговият албум номер 38, който излиза през 2017 г. В него Дилън изпълнява кавъри на американски фолклорни песни, записани на живо с групата, която свири на неговото Вечно турне.

 

Пол Макартни, 76 години

 

Докато е член на the Beatles Пол Макартни знае какво е да бъдеш обожествяван. Креативното му сътрудничество с Джон Ленън създава стандарт, който определя до известна степен насоката на популярната музика за следващите няколко десетилетия.

След разпадането на групата през 1970 г. Макартни започва успешна кариера като солов изпълнител и с групата Wings. Това не е изненада, предвид че той е един от най-успешните композитори и текстописци в историята - само песента "Yesterday" има над 2200 кавъра, а парчето му "Mull of Kintyre" с Wings е един от най-успешните сингли в историята на Великобритания.

В 21. век, изглежда, сякаш сър Пол Макартни няма вече за какво да се бори. Той е всепризната легенда от златните години на рока, на своя сметка има 18 награди Грамия, а общото му състояние възлиза на около 1,2 милиарда долара.

Въпреки това музикантът се опитва да се впише в контекста на съвременната музика. Той записва сингъла "FourFiveSeconds" с Кание Уест и Риана, а по-късно през същата година участва като гост изпълнител в парчето на Уест "All Day".

През 2018 г. Макартни се завърна с две солови парчета "I Don't Know" и "Come On to Me", от албума "Egypt Station", който излиза през същата година. Това е първият солов албум на изпълнителя, който дебютира на първо място в класациите.

Малко известен факт е, че Пол Макартни е мултиинтрументалист, а сред инструментите, които владее, са барабаните. Той свири на този инструмент на записите на "Back in the U.S.S.R.", "Dear Prudence", "Martha My Dear", "Wild Honey Pie" и "The Ballad of John and Yoko", докато е член на Beatles. В последствие Макартни свири всички партии на барабани в първия и втория си албум, както и в албума на Wings - "Band on the Run".

Брайън Уилсън, 76 години

 

Като основна движеща сила на the Beach Boys Уилсън влиза в музикалния бизнес през 1962 г. и в началото на същото десетилетие неговите парчета започват едно след друго да превземат класациите.

Уилсън е гений, който буквално дирижира състава, защото е текстописец, продуцент, втори вокалист, басист и кийбордист на групата, като е първият подобен персонаж в историята ма музикалната индустрия. Той е способен на всичко това, защото е истински майстор  на поп композицията и звукозаписните техники.

Напрежението от работатата, както и тежките калифорнийски партита, не се отразява добре на крехката психика на музиканта. През 1965 г. Брайън Уилсън получава нервен срив и отказва да продължи с турнетата, но продължава да работи в студио.

След известно време той вече не е в състояние дори за това, поради което му се налага да премине лечение.

Брайън Уилсън се завръща на сцената през 90-те години. Оттогава той се развива като соло музикант, който през 2015 година издаде своя 11- албум "No Pier Pressure".

 

Кийт Ричардс & Мик Джагър, 74 & 75 години

The Rolling Stones са създадени в Лондон през 1962 г. като британска кавър банда, която се развива класическата блус традиция. Нейният възход обаче се дължи на авторските парчета, които я развиват в световен рок феномен.

През 60-те години музиката на The Rolling Stones е свързвана с бунт срещу системата и съществуващото статукво, а дуото Джагър-Ричардс зарежда цяло едно бунтовно десетилетие с парчета като "(I Can't Get No) Satisfaction" и "Paint It Black".

По някакъв начин The Rolling Stones не станаха жертва на наркотиците, нито на напомпаните си его-та и това им се отплати щедро през 21. век. Само до 2007 г. групата има четири от петте най-доходоносни турнета на всички времена.

Последният албум на The Rolling Stones е завръщане към блус кавърите - "Blue & Lonesome" излиза през 2016 г.

 

Ерик Клептън, 73 години

 

Клептън е живата легенда с китара в ръка и не е случайно, че е единственият, който три пъти е бил приеман в Rock and Roll Hall of Fame - веднъж като соло артист и по веднъж като член на the Yardbirds и Cream.

Именно с тези групи Клептън печели репутация във Великобритания през 60-те години. Соловата му кариера започва през следващото десетилетие и му донася 18 награди Грами, а Клептън през цялото време е човекът, който е свързван най-много с блус рока по света.

Последният албум на британеца "Still Do" излиза през 2016 г. и включва авторски и кавъри на класически песни. Това е неговият 21-ви албум.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види