Малцина са спортистите, заслужили толкова много признание и възхищение, колкото Маршал Тейлър. А още по-малко се тези, които са го постигнали, сблъсквайки се с омраза, предразсъдъци и нестихващи вълни от расизъм. Въпреки това Маршал Тейлър става първият афроамерикански колоездач, който печели световната титла в спринтовите дисциплини. Неговото огромно спортно постижение и фактът, че разбива расовото статукво, му гарантират място в спортната, но в историята на човечеството, въпреки това неговият героичен и едновременно с това трагичен живот остава до голяма степен непознат за света.

Тейлър е роден в бедно семейство на 26 ноември 1878 в американския щат Индианаполис. Неговият баща Гилбърт бил син на роб и войник, сражавал се на страната на Съюза по време на Американската гражданска война. Той работел за богатата фамилия Саутард в Индианаполис. Тейлър често придружавал баща си на работа и бързо се сприятелил със сина на Саутард – Дан. Богатото семейство се държало с Тейлър като със син и дори му подарили първото колело. Тази идилична картина обаче не продължила дълго и малкият Тейлър бил запратен обратно в суровата реалност, когато фамилия Саутард трябвало да се премести в Чикаго, а той останал с потъналото си в бедност семейство в Индианаполис.

Естествено той трябвало да изкарва пари, за да помага на родителите си. Хванал се като разносвач на вестници – работа, която извършал с колелото си, изминавайки десетки километри на педалите всеки ден. Колелото бързо се превърнало в неразделна част от него и той скоро започнал да изпълнява атрактивни трикове пред местен магазин за велосипеди, наречен "Хей енд Вилитс". Чрез изпълненията си той привличал клиенти за магазина и припечелвал по някой допълнителен долар. Той правел това, облечен във военна униформа, и по този начин си спечелил прозвището "Майора".

Така започнал професионалният път в колоезденето за Тейлър и триковете му наистина се оказали от полза за бизнеса. Скоро след това един от собствениците на магазина Том Хей решил да увеличи "рекламния" обхват на Тейлър и го записал в колоездачно състезание на разстояние от десет мили. Намеренията му били Майора да изиграе ролята си на атракция, но младият Тейлър се справил много по-добре от това. Той изненадал всички и спечелил състезанието при това с цели шест секунди разлика. Така било сложено истинското начало на кариерата на един впечатляващ атлет.

Тейлър започнал да се състезава на къси разстояния из целия Среден Запад, като продължавал да работи и в магазина за велосипеди. В същото време обаче за него се оказвало невъзможно да се запише в местните клубове по колоездене, защото на белите членове в тях идеята към тях да се присъедини чернокож изобщо не им допадала. Все пак Машрал извадил късмет и успял да си намери спортен ментор в лицето на "Берди" Мънгър – собственикът на компанията "Устър Сайкъл Манифекчъринг Къмпъни" в град Устър, щата Масачузетс. През август 1896 г. Мънгър записал Тейлър в състезание в Индианаполис, в което щели да участват само бели състезатели. Въпреки че Тейлър не можел официално да се състезава или да спечели, участието му предизвикало огромни реакции, които, за съжаление, оказали негативно влияние върху него като състезател. По време на надпреварата той поставил нов световен рекорд на пробег от 320 метра (една пета от миля), подобрявайки предишното постижение, държано от Рей Макдоналд, с цели 4 десети. Постижението не само не било признато, но Тейлър получил и пълна забрана да се състезава по пистите в Индианаполис.

Същата година Майора отпътувал Ню Йорк, за да вземе участие в първото си шестдневно състезание, което се провеждало в "Медисън Скуеър Гардън". В края на изключително изтощаващата надпревара, той завършва на осма позиция. Така Тейлър официално заема мястото си световната колоездачна общност, а хората започват да го наричат "Черният Тайфун".

След големия успех в Ню Йорк, Мънгър кани младия състезател в Устър, където да стане водещата фигура в нов отбор. Точно в този момент обаче ново нещастие сполетява Тейлър – скоро след преместването му в Масачузетс майка му умира. Смъртта й му се отразява много тежко и той усеща нужда да бъде кръстен. Религиозната му отдаденост оказа положително влияние на кариерата му, защото той започва да смята, че черпи сили от нея. По-късно обаче Религията окаже и друга ключова роля в развоя на кариерата му.

Едва навършил 20 години, той успява да постави седем световни рекорда. През 1899 г. Маршал прави изключителен пробив като печели титлата на Световния колоездачен шампионат и по този начин се превръща в едва втория афроамерикански атлет, който печели световна титла.

Въпреки новата титла и славата, която идва с нея, а може би именно заради нея, Тейлър започва да става жертва на жесток расизъм. Забранява му се да участва в състезания, които се провеждат в американския Юг. А в редките случаи, когато все пак е допускан до пистата, някои от белите му съперници ясно заявявали ненавистта си към него по време на състезанията. Един изключително стряскащ инцидент се случил, когато Тейлър спечелил състезание на една миля в Масачузетс. След края на пробега У. Бейкър, който завършил трети, по жесток начин нападнал Майора.

Бейкър започва да го души, докато Маршал не изгубил съзнание и полицията не се видяла принудена да се намеси и да прекрати атаката. Тейлър остава безсъзнание в продължение на петнайсет минути. Това отношение към състезателя накарало екипът му да започне да го убеждава да напусне САЩ и да се премести в Европа, където расизмът не бил толкова радикален и нямало в така степен да пречи на кариерата му. Тейлър обаче отказва. Повечето състезателни дни във Франция се случвали в неделя, а според религиозните убеждения на Тейлър неделите са ден за почивка и той не бил съгласен да се състезава в тях. Малко по-късно организаторите в Европа променили състезателни дни, за да го привлекат, и той започнал да участва и в надпревари на Стария континент. Някъде по това време Тейлър се оженил за Дейзи Морис, а дъщеря им Тира Сидни дошла на бял свят две години по-късно през 1904 г.

Тейлър доминирал състезателния свят по колоездене през цялото първо десетилетие на 20. век. Състезателната си кариера прекратява на 32-годишна възраст пред 1910 г. Смята се, че в пика на кариерата си той печелел по 30 000 долара годишно, което го превръща в един от най-богатите атлети на своето време, независимо дали говорим за бели или чернокожи състезатели.

Животът след активната състезателна кариера обаче не се оказал лек за Тейлър. Бракът му се разпаднал заради сериозни парични проблеми, вследствие на лоши инвестиции. Така бившият шампион се отчуждил от дъщеря си. Последните години от живота си той прекарва в опити да продава от врата на врата в Чикаго автобиографичната си книга "Най-бързият колоездач в света", която сам издава. В края на живота си той живее в общежития на християнска организация.

Маршал Тейлър умира през 1932 г. на 53-годишна възраст в крило за социално слаби в чикагска болница. Тъй като не бил в добри отношения с бившата си съпруга и дъщеря си, тялото му не било поискано. Той бил кремиран и погребан в общинските гробища "Маунт Гленууд" в Чикаго. Все пак през 1948 г., когато местна група от професионални състезатели по велосипедизъм разбират къде е гробът му, събират пари и местят тленните му останки на по-централно място в гробището му.

В годините на състезателната му кариера неговите успехи остават до голяма незабелязани, а много пъти и умишлено неглижирани. В последните десетилетия обаче постигнатото от него, както и обстоятелствата, при които това е останало, започват да придобиват все по-голямо значение за световната спортна общност. През 1980 г. Тейлър Маршал беше включен в Американската колоездачна зала на славата.