Попи Макферсън и Суза Удин от Ройтерс

През 2017 г., когато над 730 000 рохинги избягаха в Бангладеш, местният журналист Шариф Азад съчувстваше на мъките на неговите единоверци мюсюлмани, оцелели от военните репресии, които ООН определи като геноцид.

Репортерът от южната част на Бангладеш, където беше създаден най-големия в света лагер за бежанци, казва, че е писал статии за травматизираните, изтощени рохинги и е направил каквото може, за да помогне.

"Всички го правеха", каза Азад в своя офис близо до оживен пазар в град Кокс Базар.

"Осигурихме храна. Осигурихме земя".

Две години по-късно Азад води кампания срещу рохингите. Целта е да бъдат държани в лагерите си, оградени с бодлива тел, докато стане възможно да бъдат пратени обратно в Мианма.

"Ще продължим движението си, докато бъдат репатрирани", каза Азад и заяви, че неговата група вече има хиляда членове и е една от няколкото, появили със същата цел.

Повечето мюсюлмани рохинги не получават гражданство в населената предимно с будисти Мианма, където ги смятат за натрапници и нелегални имигранти от Южна Азия.

През седемдесетте години на миналия век рохингите бяха принудени да напуснат селата си в Мианма и да отидат в Бангладеш. Това се повтори през 90-те години, когато те бягаха от това, което наричаха гонения от страна на армия на Мианма. Но последният човешки поток беше най-големият.

Мианма отрича обвиненията. Тя казва, че въоръжените й сили са провели законни операции срещу рохингски екстремисти, нападали силите за сигурност.

В Бангладеш отношенията между "домакините" и новодошлите толкова рязко се влошиха, че мнозина вече се опасяват от сериозно насилие.

"Живял съм достатъчно дълго, за да видя три наплива и този е най-тежкият", казва бангладешкият работник Хадир Хюсеин, 60-годишен, с когото разговаряме в магазин за чай в граничния град Текнаф.

"Имаме усещането, че ако ни нападнат, няма да знаем как да оцелеем. Ние сме малцинство в собствената си страна".

"Да се вземат мерки"

Много бангладешци обвиняват рохингите, че с тяхното идване се засилва престъпността, губят се работни места и заплатите намаляват.

Някога зелени гори бяха разчистени за лагери и пътят към Кокс Базар, най-близкия голям град, е задръстен от камиони с помощи. Пътуване, което някога отнемаше един час, сега може да отнеме четири по разбитите пътища, осеяни с дупки.

Неотдавна тълпа от стотици хора блокира улици и унищожи посещавани от рохинги магазини, както и някои офиси на ООН, в знак на протест срещу убийството на младежки лидер на управляващата партия в Бангладеш.

По-късно няколко рохинги, обвинени в съучастие в убийството, бяха застреляни при инциденти, които полицията описа като престрелки.

Високопоставеният полицейски служител Икбал Хосаин от Кокс Базар заяви, че има ръст на престъпността, макар че делът на престъпниците не е по-голям сред бежанците, отколкото сред бангладешците.

Той призна, че има засилваща се неприязън към бежанците. "Ще бъде трудно да се контролират толкова много хора", заяви той. "Правителството взема мерки да предотврати всякакви неприятни ситуации".

В бамбукова постройка в лагер четирима бежанци, които помолиха да не бъдат посочвани имената им, заявиха, че са избягали от домовете си след неотдавнашно нападение на цяла тълпа, опитвайки се да спасят децата и имуществото си, изпаднали в ужас, който сравниха с паническото си бягство от Мианма.

"Когато дойдохме тук, дойдохме да спасим животите си", каза един бежанец с треперещ глас.

"Но тук не сме в безопасност. Много сме уплашени".

Бангладеш е казал, че всички рохинги трябва да се върнат по домовете си, но нито един не прие да го направи миналия месец, при втория опит да започне процес на репатриране. Бежанците казват, че ги е страх от насилие и преследвания в Мианма.

"Лоши елементи"

Докато напрежението между общностите нараства, властите взеха строги мерки, прекъсвайки интернета в лагерите и опитвайки се да конфискуват телефони, като казаха, че го правят от съображения за сигурност.

Продажбата на сим карти на бежанци беше забранена. Х. Т. Имам, съветник на премиерката Шейх Хасина, обвини "чуждестранни сили" в организиране на рохингите срещу интересите на Бангладеш. Той нарече "загадъчна" ролята на международните хуманитарни агенции.

"Става ясно, че сред рохингите има нежелани хора и лоши елементи и те са били използвани от чуждестранни сили", заяви той.

"Лагерите трябва да бъдат оградени с бодлива тел, за да се спре всякаква престъпна дейност".

Говорителката на Върховния комисариат на ООН за бежанците Керълайн Глук заяви в имейл, че агенцията "би препоръчала въвеждането на мерки за сигурност, които не намаляват възможностите на бежанците да получават достъп до базови услуги и права и да живеят в безопасност".

По отношение на ограниченията на комуникациите тя заяви:

"Технологията беше за бежанците важен начин да общуват със семейства и приятели, даваше на хуманитарните агенции възможност да разпространяват и получават информация".

Но технологията беше използвана и за подхранване на страх и подозрения.

Във Фейсбук и във вестниците се появиха слухове за рохингите и международните хуманитарни групи.

През август Азад публикува във Фейсбук снимка, показваща купчини остри предмети и обвини неправителствена група, че е наела работилница, която ги произвежда, за да въоръжава бежанци. Постът беше споделен стотици пъти.

Но работниците в цеха казаха на Ройтерс, че инструментите не са оръжия, а замесената в случая бангладешка неправителствена организация заяви, че това са селскостопански инструменти за плевене.

Но неспокойната атмосфера подсилва чувството за отчаяние.

"Те имат писалки, имат пушки, те имат цялата страна. Аз нямам нищо", каза един от рохингите пред Ройтерс.

"Моля, молете се за нас", добави той.