Серотонин от Мишел Уелбек

Новият роман на френския писател Мишел Уелбек се нарича "Серотонин“. Независимо от такова многообещаващо заглавие /серотонин, знаем, се нарича хормонът на щастието/, едва ли трябва да очакваме някоя жизнерадостна историйка с щастлив край. Та това е Уелбек! Не можем да очакваме това от краля на маразма, който много явно е с понижени нива на този хормон. В продължение на 25 години Уелбек ни залива с депресията на съвременния свят и това не отблъсква, а само повишава интереса към книги му. И макар с всеки прочетен негов роман да смятаме, че вече е казал всичко по този занимаващ го въпрос, френският писател винаги е готов да ни изненада. И "Серотонин“ не прави изключение.

Естествено, ключово място в романа заема депресия или пък тъгата? – както личната, така и тъгата по плачевното положение на Западния свят, Евросъюза и конкретно /не/любимата му родина. Фиаското е и лично, и обществено.

Сюжетът не може да бъде разказан с две думи. Алтер егото на автора се казва Флоран-Клод Лабруст /не ви ли звучи малко като Пруст?/, той е на 46 години и работи в министерството на селското стопанство. Естествено, не е женен и няма деца, но има любовница – японката Юдзу. За първи път при Уелбек главният герой изобщо не е заинтригуван от секса. Разбира се в миналото той си е позволявал много, но точно на този етап от описваните събития, неговият издигнат в култ мъжки орган е безполезен израстък, тъй като либидото му е напълно унищожено от антидепресант. Гоненето на щастието е приключило.Тази малка бяла капсула притежава чудодейни способности. Само тя е подвластна да повиши нивото на серотонин в кръвта и да продължи живота му. Героят напуска работата и любовницата си и се отправя на пътешествие в Швейцарска Нормандия. Там живее неговият, може би единствен, приятел от студентските години. Провинция край морето, суров климат, в който могат да издържат само рибари и фермери, последните мохикани, които все още не са размазани от политиката на Евросъюза. Те пият много, алкохолизмът тук избива в суицид. Но не само – ставаме свидетели на фермерски бунт. И това явно не е място за оправяне на настроението. Но пък е точното място за нашия герой. Междувременно Флоран превърта в главата си спомени за любими някога жени и този път наистина разсъждава дали може да има истинска любов...

Тук ще отворя дума за честото приписване на Мишел Уелбек на пророчески качества. Неведнъж той е сравняван със сеизмограф, защото тънко усеща и най-малките размествания на пластовете в обществото. Както в "Подчинение“, чиято версия по нещастна случайност съвпадна с терористичния акт в редакцията на "Шарли Ебдо“, тук протестът на фермерите "предвижда“ бунта на жълтите жилетки във Франция. Писателят декларира абсолютната си убеденост в това, че за сегашния режим пък и на подхранващата го система дните са преброени. В "Серотонин“ от саркастична критика Уелбек не само преминава към констатация на негативните последствия, а дори направо към некролог – той пише надгробна реч, оплаква паметта на националния суверинитет, на икономиката и културата. Тук той не премълчава болката, а я "проговаря“. Само като се сложи пръст в раната, може да се разбере доколко тя е дълбока и/или смъртоносна. В новия си роман Уелбек ни запраща на самото дъно, в непрогледна тъмнина, но все пак ни намеква, че има път. Всичко, което отдавна не забелязваме,  целият абсурд и вулгарност в политическия свят, неочаквано ни боде очите. Уелбек озвучава всичко онова, което ни се върти на езика, при това без всякакви претенции за истината-и само-истината. Идентифицирането с лирическия герой става мигновено и по-нататък читателят не го напуска усещането, че "Серотонин“ е написан от телепат-екстрасенс безкраен вътрешен монолог, същият този, който ние водим със себе си от дълги години. Има ли смисъл да се питаме дали всичко е толкова лошо, или е толкова лошо само според Уелбек? И дали писателят пише летопис на световната депресия или си води личен дневник? С всяко ново произведение дистанцията между автора и лирическия герой се скъсява, а в "Серотонин“ тя е съвсем доближена.

Много се говори и за секса при Уелбек. Ами такава е квинтесенцията и на тази книга. Според Уелбек в началото не е било словото, а сексът. На пръв поглед изглежда банално. Но да не бързаме с обвиненията в баналност.  Страничният ефект на хапчетата, които взима Лабруст е загуба на потентността. Метафоричният смисъл е ясен – Лабруст олицетворява съвременна Европа. Запада не само Лабруст, запада и Европа. Основният белег на западащото общество е замирането и на този фон импотентността на героя придобива особена символичност, невъзможността за секс има зловещо значение. В живота на бездетния Лабруст няма секс и любов, а значи животът му няма бъдеще. Няма бъдеще и обществото, в което той живее. Уелбек отлично разбира епохата, в която живее, чувства диханието й и с безпощадна точност го предава. Това е черта на голям писател.

Проницателността спасява Уелбек, тъй като в останалото неговата проза е по-скоро лековата. Безжизнени диалози, вяли, малокръвни персонажи, известен сюжетен примитивизъм – всичко това присъства в романите му. Единственият пълноценен герой в уелбековия роман е авторовото алтер его. Но в "Серотонин“ и тази пълноценност е под въпрос, имайки предвид импотентността на героя. Неволно си задаваш въпроса нима това е най-доброто, което може да предложи съвременната френска литература? Но сблъсквайки се с някоя оригинална мисъл, каквито в "Серотонин“ има доста, започваш да се съмняваш в необходимостта от отговор. Още повече, че по отношение на хумора, независимо от песимизма, при Уелбек всичко е нормално и рядко е скучен за четене.

За читателите, които търсят оптимистичен роман, входът е забранен. В света на Уелбек преобладава сивотата, сиви са героите му, цветовете. Забранен е и за почитателите на добросърдечните девици от романите на Тургенев или Бронте. Уелбек е еротоман. /В "Серотонин“ има дори зоофилия и детска порнография.../ Дали по този начин не се стреми да подчертае бездушната аморалност на нашето време? Това ще реши читателят, който ще изходи от собствения си мироглед, вкус и представи за естетическите норми.

Но, ако обичате творчеството на Уелбек, имате пълното право да разчитате на това, че от "Серотонин“ се е получил остър и своеобразен добър роман.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види