Всеки, който по някаква причина се е оказал в Сидни, Австралия, през предишните няколко дни, е имал странната възможност да прави секс със Земята. Да, няма грешка – това може да се случи в специалния кът "бани на екосексуалността", част от фестивала за експериментално изкуство "Сидни Лайвъуркс". "Баните" представляват интерактивна арт инсталация (в този текст се гответе за още такива думи), дело на артистичния тандем Лорен Кронмайър и Ъйн Синклер. Ето как авторите описват своята работа: "екстравагантност без задръжки, чиято цел е да разруши бариерата между видовете, докато се спускаме към забвението в резултат на глобалната екологична криза". Освен това те се виждат като част от голямо сексуално движение, което, по думите им, набира все повече привърженици по света.

И може би ще се окажат прави. Според Дженивър Рийд, докторант по социология в университет Невада, в Лас Вегас, която в момента работи по дисертация по темата, през последните две години броят на хората, определящи себе си като екосексуални, се е увеличил значително. Според данните от търсенията на термина в Гугъл, интересът към термина наистина се е увеличил, след като той навлиза в медиите през 2016 г.

Какво точно е екосексуалност обаче не е съвсем ясно и отговорът зависи много от това кого питате. Според Аманда Морган, която работи в сферата на здравеопазването и е част от движението, екосексуалността има много разновидности, които могат доста да се различават една от друга: "От едната страна на спектъра имаме хората, които просто се опитват да използват екологично чисти секс продукти, нудисти и хора, които правят голи излети в планетата. От другата страна са хора, които получават оргазъм, докато се въргалят в кал, такива, които се възбуждат от почва и мъх, има и дендрофили – хора, които правят секс с дървета, както и такива, които мастурбират под водопади.

Разрастващата популярност на движението, ако наистина можем да говорим за такава, се дължи най-вече на артисти и активисти от Сан Франциско, САЩ . Такива са двойката Ани Спринкъл и Елизабет Стивънс, които превръщат екосексуалността в своя кауза и я отстояват повече от ревниво. Спринкъл и Стивънс дори наскоро публикували "Манифест на екосекса", който можете да намерите на техния сайт Sex Ecology. На сайта има също и видео материали, включително и документалния филм "Сбогуване с планината Гоули: Ексосексуална любовна история", който разказва за любовната връзка между тях двете и планинската верига Апалачи. Имат и театрална постановка, с която пътуват из Канада. Нейното заглавие е "Мръснa сексекология: 25 начина да се любиш със Земята". Артистичното дуо провежда и "официални" сватбени церемонни, в които други членове на екосексуалното общество се венчават за земята, луната и други, нека да ги наречем, природни елементи.

Спринкъл и Стивънс говорят открито за екосексуалността като за ново проявление на сексуалната идентичност. В рамките на миналогодишния прайд в Сан Франциско те били начело на група от поне сто екосексуални хора, като основната им цел била да бъде добавено и тяхното "Е" абревиатурата ЛГБТ. Според изказване на Стивънс пред изданието "Аутсайд", цитирано от "Вайс", в момента в света има над 100 000 души, които открито се определят като екосексуални.

Според проучването на Рийд терминът "екосексуален" се появява в самото начало на века, когато някои хора започват да се определят като такива в платформи за онлайн запознанства. Екосексуалността започва да се оформя като самостоятелно социално движение през 2008 г., когато Спринкъл и Стивънс започват да провеждат първите сватбени церемонии. Двете са активисти в борбата за равни брачни права и се надяват да привлекат за своята кауза колкото се може повече еко ентусиасти. Основна им цел е да променят начина, по който гледаме на Земята като цяло, по думите им, от наша майка тя трябва да се превърне в наша любовница.

През 2008 г. и писателката и активист от Ню Йорк Стефани Уайс започва проучване по темата. През 2010 г. тя издава книгата си "Еко-секс: Бъди еко между завивките и направи любовния си живот устойчив". Идеите в книгата на Уайс, която по онова време не е познавала Спринкъл и Стивънс, били по-скоро практична и с либерална насоченост – тя се фокусирала върху екологичната вреда от материалите, използвани от секс индустрията – кондоми, лубриканти и секс аксесоари – върху природата, но и върху нашите тела. Причината да напише книгата е желанието ѝ да помогне хората да направят сексуалния си живот "по-въглеродно неутрален и природосъобразен", но и да им помогне да не замърсяват телата си по време на секс.

Стремежът за екологичен секс и употребата на зелени продукти се превръща във важна част от екосексуалното движение. Уайс заявява, че през последните години възможностите за покупка на екологични сексуални аксесоари драстично са се увеличили, като, според нея, книгата ѝ е изиграла известна роля в това. В същото време тя напълно приема значително по-директния подход на Спринкъл и Стивънс към екосексуалността, защото смята, че целта е една и съща – да се намери нов начин хората отново да се съединят с природата и да пречистят телата си.

Според Рейд екосексуалността се различава от другите социални движения по това, че тя е насочена основно към индивидуалното поведение и удоволствие, а не толкова към протести и политика. Изследвателката допълва, че това е и причината представителите на повечето екологични движения да странят от екосексуалните. Те обаче намират тази стигма е незаслужена, първата стъпка в опазването на природата е наистина да се влюбиш в нея, защото никой човек не би искал да нарани любовника си. Освен това те твърдят, че ако се отнасяш зле с майка си, тя винаги ще ти прощава, но ако направиш същото с любовницата си, тя ще те напусне.

В същото време активистите на екосексуалното движение твърдят, че лекотата и закачливостта на техните акции е неразделна част от екологичното движение. Те, по думите на Морган, помагат на екоактивистите да се разсеят поне за малко от депресивните и мрачни прогнози за края на света, с които хората най-често свързват природозащитните каузи. Нейната надежда е, че тази нестандартна сексуална ориентация може да помогне на много хора да се забавляват, да се изразяват, но и да се отдалечат поне малко от всеобщата безнадеждност. Тя и нейните сподвижници също така са убедени, че сексът е много мощен инструмент, който може да мотивира хора да превърнат екологията в своя кауза. "Ако непрекъснато бягаш от наводнения и пожари, няма да ти остава време за секс" – категорична е Уайс.