"Големите малки лъжи" бяха онази глътка реализъм, която липсваше на телевизията след поредицата ситкоми, с които се посмяхме, но не научихме нещо съществено. Телевизионните сериали отварят нова страница, в която от значение са не само тоалетите на Кари Брадшоу и мислите ѝ, докато обръща поредния коктейл, а изследването на човешкия характер, личните трагедии и последиците от тях, които се стараем да прикрием на всяка цена.

"Големите малки лъжи" на HBO е сред проектите, които издигнаха надгробния паметник на леките комедии и изкушиха най-добрите актриси в Холивуд да се появят на малкия екран. Но точно този сериал се превърна в пример, че щом ще се говори по сериозни теми, трябва да се забравят триковете за печалба. Сред тях и ненужни продължения, съществували единствено за пари.

За съжаление, вторият сезон на "Големите малки лъжи" бе клопка за феновете и въпреки че имаше силен старт, не изпълни нито едно от обещанията си. Дейвид Е. Кели, който този път работи без намесата на авторката Лиан Мориарти, не успя да изведе до логичен край катастрофата след смъртта на Пери Райт (Александър Скарсгард). А режисьорът Андреа Арнолд работи в сянката на своя колега Жан-Марк Вале и повтори едно към едно визията на първи сезон.

Най-заплетените въпроси останаха без отговор – за майчинството, травмата и вината. В сериала бяха останали някои неясни подробности, които са описани подробно в книгата, но вместо да се изчистят и зрителите да направят връзката между причината и следствието, сюжетът се пренесе в полето на театралната драма.

Изгуби се характерът на Бони (Зоуи Кравиц), която, въпреки че е убиецът на Пери, остана на втори план. Нейната роля бе да покаже как човек може да си изгради живот, функциониращ като защитен механизъм, който я предпазва от травмите ѝ в детството. Но така и не се гмурнахме дълбоко в спомените ѝ, принудили я да се самозалъгва, че е щастлива. В този смисъл заглавието "Големите малки лъжи" щеше да има още по-тежко значение и да покаже, че причината да се тормозим от последствията на действията ни, има доста по-масивен и болезнен корен.

Дилемата дали Селест (Никол Кидман) е добра майка също остана нерешена. Първият епизод даде да се разбере, че навикът да бъде малтретирана от съпруга си толкова се е просмукал в живота ѝ, че е започнал да ѝ липсва. Освен това е наследила и притесненията на Джейн (Шайлин Уудли) от първи сезон, че синовете ѝ може да се превърнат в насилници като баща си. Плодородните идеи обаче останаха необработени, а целият сценарий се градеше като отчаяно усилие за задържане на зрителското внимание чрез излишна драма.

Не може да се отрече великолепната игра на Мерил Стрийп, която бе основния двигател на действието и разнообрази познатата атмосфера. Същото важи за Никол Кидман и Лора Дърн, които подивяха по приятния за гледане начин. И силните песни в правилните моменти улучиха десетката, но въпреки това слабопредставената история, изгубените възможности и лошата преценка спънаха продължението на "Големите малки лъжи".

Най-големият дефект на сценария се оказа оскъдният материал. Основната загадка бе: ако има продължение, за какво ще разказва, тъй като мистериите и тайните на петте жени излязоха на повърхността с последния епизод на първи сезон.

Пропуските на Дейвид Кели в тази посока са много, но сред съществените е липсата на свързващо звено. Когато се пише история, е задължително да има обединяващо събитие или мотив, който да сплоти персонажите, отделните епизоди и да подсигури адекватен финал. В първия сезон връзката между образите и събитията бе желязна, което доведе до правдоподобен край, но във втория сезон е хаотична.

Започва се с тайната, която "Петицата от Монтерей" трябва да опазят, след това всяка се заема със личните си проблеми и накрая отново се събират, за да защитят Селест от злата ѝ свекърва. Дейвид Кели изпуска нишката и при образа на Мери Луиз, която уж идва в града, за да търси истината за смъртта на сина си, но завършва с дело за попечителство над внуците. Подмолната героиня, която стъпваше на пръсти в първия епизод, се оказа скандалджийка на дребно, измислена само за да разколебае Селест в родителските ѝ способности.

Без основна линия, която да напластява хода на събитията, няма как да се стигне до сполучлив финал. И на практика такъв нямаше. Краят на "Големите малки лъжи" е по-скоро намек за още един сезон, а не логично заключение на седемте епизода.

"Лъжата създаде приятелството ни", казва Селест на Маделин (Рийз Уидърспун), за да успокои съмненията, че доверието между тях се пука. Но по-голямата лъжа беше, че сериалът ще успее да разплете разновидностите на женския характер и проблеми за втори път. Магията се беше изпарила и дори вълшебните думи Мерил Стрийп не спасиха положението.