Object, 1936 г., Мерет Опенхайм

Първата творба на женa артист в MoMA

През 1936 г. Пабло Пикасо и неговата любовница Дора Маар обядват с младата художничка и скулпторка Мерет Опенхайм в небезизвестното Cafe de Flore – любимо кафене на творци и интелектуалци в Париж. Тогава Опенхайм е само на 22 години, но вече прочута в града със странните си сюрреалистични картини, дяволското си остроумие и завидна дързост.

С типичния си моден нюх, тя се появява в ресторанта с необикновен аксесоар – гривна, покрита с кожа с косъм (част от зимната колекция на дизайнерката на бижута Елза Шиапарели). Пикасо и Маар били впечатлени от произведението и по едно време Пикасо весело подхвърлил, че вероятно всичко може да бъде облечено в кожа (с косъм). Без да се замисли, Опенхайн отговорила: "Дори тази чаша и чинийката. Извинете, сервитьор, може ли още малко кожа!"

Мерет Опенхайм

До края на обяда, образът на облицован с кожа (с косъм) сет за чай застинал в ума на Опенхайн. Скоро след това тя осъществила визията в главата си, купувайки чаша, чинийка и лъжичка от евтин универсален магазин и облицовайки ги с части от нещо, което тогава смятали за кожа от средноазиатска газела. Според музея произходът на кожата не е такъв, но все още не могат да заключат какъв точно е той.

И така през 1936 г. се появява Object – (в превод: Предмет), известна също като Le Dejeuner en fourrureОбяд в кожа. Творбата започва да предизвиква противоречиви мнения, а по-късно се превръща в една от онези творби, проправили пътя на жената артист в канона на модерното изкуство, ставайки първото произведение, създадено от жена и придобито от MoMa за постоянна експозиция. И този път не бил лесен.

За пръв път Object била представена пред обществото като част от експозицията Exposition surrealiste d’objets – организирана от Андре Бретон (един от основоположниците на сюрреализма) в галерия Charles Ratton в Париж. Скулптурата била изложена на най-ниския рафт на многоетажна витрина, върху чийто по-високи рафтове се помещавали предмети, сътворени от по-популярни артисти като Пикасо и неговата Чаша абсент (Glass of Absinthe, 1914), Марсел Дюшан и неговата Поставка за бутилки (Bottle Rack, 1914), както и Habbakuk, 1934 на Макс Ернст.

Bottle Rack, 1914 г., Марсел Дюшан

И въпреки това, тъкмо творбата на Опенхайм предизвикала сензация, потвърждение за което е и ласкателният коментар на Макс Ернст малко по-рано същата година: "Кой покрива лъжица с ценна кожа? Кой ни изпревари? Малката Мерет." Твърди се също, че самият Андре Бретон възхвалил косматото творение, определяйки го като проява на неговото убеждение, че произведенията на сюрреализма би трябвало "да гонят безумния звяр на функцията" ("traquer la bête folle de l’usage").

Glass of Absinthe, 1914 г., Пикасо

В Париж Object започва да се превръща в изтънчен израз на сюрреалистичните идеали: скулптура, която обединява иначе несъвместими части, за да създаде един невъзможен, свръхестествен предмет.

След края на изложбата, скулптурата продължила своя път, осеян с шок и благоговение, в лондонските New Burlington Galleries, а след това и в Ню Йорк, когато директорът на MoMa Алфред Бар я включва в обзорната експозиция Fantastic Art, Dada, Surrealism (в превод: Фантастично изкуство, Дада, Сюррелизъм).

Колекцията впечатлявала със своя мащаб. В секциите Дада и Сюрреализъм били включени творби на 46 артиста, 39 от които мъже. Много от тях представили множество от своите произведения - Ернст, например, допринесъл с 40 от своите. И макар Опенхайм да участвала единствено с Object, именно нейната творба въздействала най-силно върху нюйоркската публика. В един от критичните вестникарски материали по темата скулптурата посочили като доказателство за това, че сюрреализмът е просто глуповатото потомство на Дада.

Именно критиката карала Алфред Бар да вярва, че инстинктът му не го е излъгал. Малко след изложбата той коментира: "Напрежението и вълнението, предизвикани от тази творба, в главите на десетки хиляди американци, видяхме в гнева им, в смеха им, в отвращението им, и във възторга им."

Бар искал MoMa да закупи Object, но идеята му не била приветствана от управлението на музея - тогавашният директор смятал, че това е един от "нелепите предмети" в изложбата. Тогава Бар решил сам да закупи скулптурата. Предложил я отново през 1940 г. и отново се провалил. Успешната продажба се случила чак през 1946 г. Но борбата за легитимност на скулптурата не свършвала дотук. Първоначално била част от "образователната колекция", което означава, че достъпът до нея се случвал само с предварително записан час. Постоянен достъп до творбата посетителите получават чак през 1961 г.

Днес Object е емблематична творба за MoMa и висококачествените й колекции, която все още се свърза с липсата на равнопоставеност между половете. Тя е олицетворение, ако не и олицетворениеТО на доминираното от мъже движение на сюрреализма, както и тържествуван предшественик на Феминсткото изкуство (края на 60-те, началото на 70-те години). И наистина, чаеният сет на Опенхайм предизвиква традиционните роли на половете, трансформирайки битов предмет във форма, от която струят женска сила и женствена сексуалност, форма, която предизвиква нормите, така както устоява на функционалността.

по Artsy

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види