При живите анимации на Дисни спокойно може да пропуснем спойлерите, тъй като всички сме гледали тези филми преди две десетилетия и познаваме сюжета от игла до конец. Това, естествено, подбутва въпроса дали киното като изкуство изпитва нужда от полиране на старото злато и смятам, че всяка от актуализираните класики показва, че – не, няма нужда. Ако гледахме на филмите от чисто творческата им страна, можеше честно да си отговорим, че не ни трябва поредната адаптация на добре позната история. Дисни, обаче са на друго мнение и този юли ни предлагат модернизираната версия на "Цар Лъв".

Филмът предлага всичко, което може да се купи с пари: изящен фотореализъм, който пълни очите, вокалният талант на Бионсе и Доналд Гловър, режисьорското майсторство на Джон Фавро, който изстреля "Книга за джунглата" във висотите на дигиталното изкуство. И все пак нещо липсва.

Примката, с която Дисни лови зрители на всяка своя премиера, е примка, в която се хваща и самото студио. Продуцентите разчитат, че носталгията продава. А тръпката, която всеки с детство през 90-те ще усети още при първия кадър на изгряващото слънце и звученето на "The Circle of Life", дава да се разбере, че стратегията работи. Но този номер се оказва и клопка за самото студио, защото така те влизат в конкуренция със самите себе си.

Невъзможно е да гледаме на новия "Цар Лъв" като самостоятелен филм. Той неизбежно ще се сравнява с оригинала. В този смисъл е трудно да се тълкуват творческите постижения на продукция, която е по-скоро имитация.

Филмът на Джон Фавро няма и намек за оригиналност. Сцените от анимацията са повторени едно към едно, дори някои от диалозите са преписани директно от версията, екранизирана през 1994 година. Началните кадри са емоционални, точно както са били преди 25 години, историята и героите са трогателни, точно както са били преди 25 години, Тимон и Пумба са забавни, точно както са били преди 25 години. Няма изненади, действието е напълно предвидимо. Но щом към сюжета не е добавено нещо ново, какъв е смисълът да се повтори?

Целият спектакъл с новия "Цар Лъв" е заради технологията, която трябва да разсее аудиторията от факта, че сценаристите и режисьора не са си свършили работата. Във визуално отношение това е един от най-добрите филми, които ще гледате. Цялата среда и героите са генерирани от компютър, но изглеждат съвсем автентично – животните, дърветата, водата, небето лесно могат да бъдат объркани с видео на National Geographic.

Независимо дали ще харесате филма или не, трябва да отдадем заслуженото на екипа, който постои компютърно-анимиран формат на познатата ни приказка. Картината е максимално доближена до реалността, но колкото повече се приближаваме към природата, толкова повече се отдалечаваме от киното.

Въпреки внушителността на т.нар. live-action варианти на анимационните филми, те изпускат чисто емоционалната изразителност, която прелива в рисуваната версия. Хибридите между игралното кино и компютърната анимация не предават спектъра от емоции, които изпитват животните. Те са с една и съща физиономия и когато са ядосани, и когато са щастливи, а антропоморфизирането им се е ограничило само до говорене, с което напомнят за "Доктор Дулитъл".

Перфектно дигитализираните условия не компенсират основния недостатък на филма – липсата на собствен чар. Нещо, което "Книга за джунглата" успя да постигне, успя "Красавицата и Звярът", дори и "Аладин". Но разликата при тях е, че имаше накъде да се гради, имаше какво да се добави както от гледна точка на съвременните социални движения, така и на сюжетно ниво, което разполагаше с неразработени съкровища.

Сценаристите на "Цар Лъв", от друга страна, не попаднаха в толкова изгодна позиция, защото оригиналът е перфектен, използващ вечните шекспирови теми от "Хамлет", саундракът, дело на Елтън Джон, Тим Райс и Ханс Цимер. Затова са направили най-доброто, което могат – да копират и да гарантират, че рециклираният вариант няма да изложи своя предшественик.

Новият "Цар Лъв" не надгражда спомените ни от детството, а ги повтаря. Да, в нова светлина, но по същество това са същите образи, комедийни ситуации и анекдоти, с които израснахме през 90-те. Филмът гледа с респект на това, което е наследил, изцяло му подражава и с този подход едва ли ще остане в архивите на качествените ленти.

Но може да се обединим около мнението, че Дисни вероятно не целят разтърсваща тематика, а искат да ни покажат на какво е способна визуалната им находчивост. И то е наистина впечатляващо. Само че, ако обърнем монетата и си поговорим за творчески замах, "Цар Лъв" е поредният пример, че фантазията на съвременните артисти пресъхва. Все повече от тях предпочитат да стъпят върху сигурната основа на миналото, вместо да направят рискован скок към непредсказуемото бъдеще.