Известно е, че мозъкът ни е най-сложното и съвършено "постижение" на природата. Освен всички свои функции, той може да се саморегулира и лекува. Главна заслуга за това имат странни, променящи формата си клетки, които учените наричат глиални. Те са първите, които се отзовават, щом мозъкът претърпи травма. Клетките глия се наричат още астроцити, формират се по време на развитието ни в утробата и се намират както в сивото, така и в бялото ни мозъчно вещество. Тяхната функция е опорна, фагоцитозна и метаболитна и, ако трябва да направим някаква аналогия, най-добре е да мислим за тях като за домоуправителите на мозъка.

Многобройните пипалца на тези помагачи са създадени да почистват отпадъците и да поддържат реда в мозъка ни, за да може той да продължава да си върши работа. Ново проучване ("Липсата на сън води до астроцитна фагоцитоза и микроглиана активност в церебралния кортекс при белите мишки") обаче разкрива една неподозирана и малко мрачна тяхна страна. Тестове с мишки показват, че те започват да изяждат и здрави мозъчни клетки, ако обектът системно бива лишаван от достатъчно сън. Учените предполагат, че това може би се случва и при хората.

Проучването, направено Микеле Белеси, Луиза де Виво, Матия Кини и Киара Кирели, проследявало държанието на два вида клетки в мишите мозъци:

Астроцити – мозъчните икономи, които се грижат за мозъка ни, сортирайки ненужните елементи и изолирайки ги.

Микроглиални клетки – миниатюрни боклукджии, непрестанно търсещи мъртви клети и други вещества, които се пречкат наоколо.

В изследването имало три контролни групи мишки. Първата група можела да спи колкото си пожелае, втората група била държана будна в продължение на осем допълнителни часа, преди да й бъде позволено да спи, а третата будувала в продължение да пет последователни дни, за да се наподоби хронично безсъние. Резултатите недвусмислено показали, че глиалните клетки започвали да действат деструктивно при мишките, чиито мозъци са преуморени.

При добре отпочиналите мишки астроцитите били активни в 6% от синапсите. При тези, чийто сън бил отлаган още осем часа, активността била забелязана в 8% от синапсите. При гризачите, напълно лишени от сън, активността на астроците била регистрирана в 13.5% от синапсите – два пъти повече от добре наспалите си мишки. "По този начин успяхме за първи път да покажем, че части от мозъчните синапси могат буквално да бъдат изядени от нашите собствени клетки, ако се наблюдава драстично лишаване от син – заявява Белеси".

Дали това е положителен или отрицателен ефект не е напълно ясно. Известна част от принудителното почистване се извършва в най-големите синапси, които имат добре утвърдени и зрели невронни връзки. В тази посока Белеси предполага, че: "те са като стари мебели, което означава, че изискват повече внимание, по-редовно почистване". Доста по-тревожни са данните за подобно повишаване на активността на микроглиалните клетки, при напълно лишените от сън мишки. В същото време в предишни изследвания повишеното наличие на тези клетки в човешкия мозък е било свързано с различни мозъчни нарушения. "Вече знаем, че продължителната повишена микроглиална активност се наблюдава при болестта на Алцхаймер. а и при други невродегенеративни заболявания – допълва Белеси." В същото време други данни показват връзка между лишаването от сън и мозъчната деменция, а проучването на Белици и екипа му може би просто успява да набележи механизмът, по който това се случва.

Дори и да не приемем, че резултатите от изследванията върху мишки могат директно да се пренесат върху хората, е очевидно, че недоспиването няма как да се отрази добре на здравето ни. А за да добиете представа каква точно е здравословната доза сън, ви предлагаме осъвременени данни от Американската фондация по съня. Естествено тези часове са препоръчителни, а не непременно задължителни, но все пак са добра отправна точка:

Новородени (0 – 3 месеца): Диапазонът от сън на денонощие е стеснен на между 14 и 17 часа (доскоро се считаше, че е между 12 и 18 часа).

Бебета (4 – 11 часа): Диапазонът от сън на денонощие е разширен на между 12 и 15 часа (доскоро се считаше, че е между 14 и 15 часа).

Деца между 1 и 2 години: Диапазонът от сън на денонощие е разширен на между 11 и 14 часа (доскоро се считаше, че е между 12 и 14 часа).

Деца между 3 и 5 години: Диапазонът от сън на денонощие е увеличен с един час на между 10 и 13 часа (доскоро се считаше, че е между 11 и 13 часа).

Деца в училищна възраст между 6 и 13 години: Диапазонът от сън на денонощие е увеличен с един час на между 9 и 11 часа (доскоро се считаше, че е между 10 и 11 часа).

Юноши между 14 и 17 години: Диапазонът от сън на денонощие е увеличен с един час на между 8 и 10 часа (доскоро се считаше, че е между 8.5 и 9.5 часа).

Младежи между 18 и 25 години: Диапазонът от сън на денонощие е между 7 и 9 часа.

Възрастни между 26 и 64 години: Диапазонът от сън на денонощие е между 7 и 9 часа.

Хора в напреднала възраст: Диапазонът от сън на денонощие е между 7 и 8 часа.