Преди 30 години Дейвид предизвиква първия си пожар.

"Просто хвърлих няколко кибритени клечки на земята. Палех ги и ги пусках наоколо. Изхабих половината кутия. Изчаках, докато огънят се разгори и после се отдалечих."

След това Дейвид се отправя към пожарната, където работи като доброволец. Когато сирените се активират заради предизвикания от него пожар, той тръгва към мястото. Останалите от екипа пристигат минути по-късно.

"Когато си тръгнах от мястото на пожара, той беше голям едва колкото кухненска маса. Но когато се върнах повторно, беше нараснал в пъти."

Цял ден пожарникарите се борят срещу стихията. По-късно, когато работата приключва, капитанът слага ръка на рамото Дейвид с думите: "Ти се справи добре". Това е похвалата, от която винаги е имал нужда, но никога не е получил. И в този момент Дейвид решава, че ще направи всичко, за да се почувства отново значим и ценен.

Дълго време всички са обсебени от въпроса кой пали пожари умишлено. През февруари 2009-та година, буйната стихия унищожава огромни площи и убива 173 души. Заподозрян е 39-годишен мъж на име Брендън Сокалук. Той получава 17 години затвор за десет случая на умишлен палеж. Голяма част от населението напуска домовете си от страх, че пироманът няма да спре дотук и може те да са следващите жертви на пожара.

Австралия е дом на най-запалимите територии в света. Калифорнийските каньони, пълни с храсти, също предразполагат големи пожари, но не в същата степен. Горите в Австралия се състоят основно от евкалиптови дървета, които десетки хиляди години са разчитали именно на пожарите за разпространение и покълване на семената. Нещо повече – летливите масла, с които са пълни листата им, насърчават стихията. Разбира се, модерното общество полага много усилия в потушаването на стихиите, но това не променя екологията и природните закони. Летата все още са горещи и сухи. Това дава възможност на всеки, който иска да навреди, лесно да предизвика пожар и опустешение. А според статистиката - много хора на тази територия имат склонност към унищожение. Около 13 процента от всички горски пожари са човешко дело. Това обаче са доказаните случаи. Предполага се, че 50 процента от растителните пожари са умишлени. Изводите са извадени след проучване на 280 000 пожара в продължение на пет години.

Така е изготвен и профилът на подпалвача. Това са обикновено мъже на средна възраст от 26 години. Обезпокоителен брой от тях са доброволци в пожарните служби. Голяма част от тях са отхвърлени от близките и семействата си и живеят с депресия и психични заболявания. Дейвид също отговаря на това описание.

Днес той е на 40 години, младолик с пясъчна коса и детска усмивка. Живее с майка си. Причината е, че и двамата имат нужда от компания. Къщата му е пълна със семейни портрети и порцеланови дрънкулки. Когато говори за детството си, той разказва щастливи спомени с любящите си родители и сестри. Но когато става на 12, всичко се променя.

"Бях изнасилен от моя най-добър приятел!" Това се случва по време на приятелска разходка на плажа. Дейвид не споделя за случилото се с никого. Затваря се в спалнята си, мисли за отмъщение и гледа телевизия. Майка му усеща, че има промяна и неколкократно се опитва да говори, но той я отхвърля. Сексуалното насилие провокира чувство за нищожност и безполезност, а пожарникарската работа най-накрая му дава смисъл и цел.

"Най-накрая усетих принадлежност и място, където има смисъл от мен!"

Подобно на много от пожарникарите, любимата част от работата му е да гаси пожари. В един от дните, когато в пожарната станция е спокойно, капитанът насочва вниманието на екипа към една от зоните за превантивно изгаряне. Дейвид се замисля какво ли би станало, ако отиде там преди всички. Тези райони ще бъдат опожарени така или иначе и затова да ги запали сам не би навредило на никого.

В началото мотивацията на Дейвид е просто работа, която иска да осигури на себе си и на екипа и, разбира се, похвалата, която ще получи за успешно изпълнената мисия. След като очакванията му след първия умишлено предизвикан пожар се оправдават, няколко седмици по-късно, той планира втората си "мисия". Скоро това става навик и Дейвид започва да пали пожар всеки път, когато има лош ден. Вече го води не чувството за принадлежност, а това за надмощие и сила.

"Най-лошото време беше зимата. Не успявах да предизвикам пожари и това ме мотивираше да наваксвам, когато настъпи пролетта. Бързах да запаля колкото може повече огън, защото знаех, че през зимата няма да имам това удоволствие."

Дълго време той успява да предизвиква пожари, без това да коства човешки жертви. Няколко дни преди 18-тия рожден на Дейвид човек от екипа разпознава колата на майка му до един от пожарите и сигнализира на капитана. Но да бъде заловен и разкрит, за Дейвид не е най-лошата новина. Той страда, защото повече няма да бъде член на пожарникарската служба. Осъждат го на 250 часа общественополезен труд и една година задължително психологическо консултиране.

"Радвам се, че ме хванаха. Бях тръгнал по разрушителен път. Не знам до къде можех да стигна и какво би се случило!". Пожарите на Дейвид не са отнели ничие имущество или живот.

"Не съжалявам за това, което направих, защото то ми даде възможност да се излекувам. Искам хората да разберат, че палежите често не са злонамерени, а зов за помощ. Трябва да стигнем до подпалвачите преди да са станали такива. Хората, които преживяват травма, чувстват, че не могат да говорят с никого. Но ако техните приятели и семейства се постараят, психичното заболяване може да бъде диагностицирано по-бързо."

Историята на Дейвид ни помага да разберем нещо повече от мотивите на подпалвачите. Обществото трябва да си даде сметка колко е разпространено страданието и психичните аномалии.

"Мисля, че травмите са доста често срещани. Мисля, че затова има толкова много пожари."