През последните години почивката в България е повече заради сляп и безрезервен патриотизъм, отколкото за удоволствие и още по-малко заради природа. Но през летния сезон на 2019-та изглежда, че и най-сърцераздирателни призиви за почит към татковината няма да върнат българите на родното Черноморие. Това се доказа от бума на автомобили на гръцката граница, които за последния месец са били с 25% повече.

Колкото и да подръпват струната ни на родолюбие, нито Бойко Борисов, нито Николина Ангелкова ще ни убедят да похарчим спестяванията си за отпуска на Черноморието. Причината е, че българско не е синоним на качествено. Менютата на кирилица не оправдават солената цена на сметката, разговорът на български със спасителя не прави по-лек факта, че плащаме 10 лева за чадър и 16 лева за шезлонг, пътуването по родните магистрали не облекчава реалността на застроените плажни ивици и дефицита на места за диво къмпингуване.

Този път няма да се вържем на приказки, че българският бизнес се нуждае от нас, че трябва да подкрепим туризма си, защото туризмът не мисли за туристите. Създава условия за психически и материален стрес, без да се интересува, че се възползва от двете ни седмици в годината за прилична ваканция.

В Гърция обаче имаме възможност да се почувстваме като в България преди ерата на застрояването. Бясната чалга не звучи от всеки ъгъл, не се препъвате в пияни туристи, храната винаги е хубава и прясна, природата е непокътната, а що се отнася до цените, много от родните ни курорти вече конкурират гръцките топ дестинации.

По родното Черноморие ден година храни. Заведенията са собственост на свръхамбициозни сънародници, които искат за два месеца да избият парите за наем, заплати, консумативи и да си живеят на широко до следващото лято. За разлика от съседите, сезонът в България е по-кратък. Макар че официално започва от май и приключа през септември, температурите позволяват плаж предимно през юли и август. Колкото и палми да засадим по крайбрежните алеи, няма да се преместим по на юг, климатът ни ще остане умерен.

Не може да си съперничим с по-екзотичните гледки на съседите: с белите плажове, маслиновите и лимонови дръвчета край пътя, жегата, тюркоазените води. Черно море е вътрешноконтинентално море, което ще рече, че няма излаз към Световния океан, затворено от суша. Циркулацията на водата е по-малка и по-лесно се замърсява, заради което няма как водите му да са кристалночисти.

По плажна ивица също трудно ще стигнем гърците. Заедно с островите тяхната е дълга 14880 километра, а българското крайбрежие е всичко на всичко 354 километра. В Гърция официално сертифицираните плажове по категорията "Син флаг” са 430. В България плажовете, които отговарят за изискванията за чистота на водата, пясъка и околната среда, са 11. Но дали само заради лъхащата екзотика, българите масово тръгнаха за Гърция, предпочитайки да харчат парите си в чужбина?

Не може да пренебрегнем фактори като по-топлото време и по-чистото море, но сериозните причини, заради които нашенците мигрират на юг, изглеждат други. Българското Черноморие все още не се е отърсило от лакомията за далавери за сметка на клиентите. У нас витае усещането, че отвсякъде дебнат хора, които умуват как да ви вземат парите за нищо. От плажовете, до заведенията и атракциите сякаш има надпревара по изобретяване на безсмислени такси.

За чадърите и шезлонгите се говори всяка година. Всяко лято Гърция се дава за пример. Там плажната ивица се стопанисва от заведенията и срещу консумация лягате под чадъра на сянка. Дори фрапето да е 5 евро, летовниците не се чувстват извозени, щом могат да се настанят като бели хора на плажа. Ивицата не е разделена на свободна и платена зона, така че шансът да ви набутат далеч от морето, ако се стискате, е малък.

Но трудно ще пречупим родните предприемачи, за които 5 евро са дребни пари. Ако сметнем чадъра, плюс шезлонга и консумацията от бара, излиза, че могат да печелят 5 пъти повече за същите екстри, които предлагат колегите им в Гърция. Сигурно се смеят на будалите от южната ни съседка, които изпускат шанса за тлъста печалба и вместо това инвестират в доволни туристи, които ще се върнат и следващата година. Доволните клиенти рядко са приоритетна точка за черноморските курорти.

Абсурдът продължава и с мегаломанията за строежи. Слънчев бряг и Златни пясъци отдавна са бетонни джунгли, а от тази година багерите налазиха "Смокиня”, "Градина”, "Иракли”, безобразно опустошени и то напълно законно. Очевидно местата за туристи не стигат и започнахме да късаме от природата, така че да осигурим възможно най-луксозното настаняване.

В България има условия за летен туризъм, но не в мащабите, които нашите бизнесмени очакват. Пространството тук позволява да е допълнителен доход, а не да ги изхранва с челядта цяла година. Но кой ли ще постъпва принципно, щом има вход за бързи и лесни пари. Много по-лесно е да изиграем глупаците, а следващата година да му мислим. Но следващата година дойде и мнозинството от тези глупаци запалиха колите и почиват другаде.

Колкото и да ни е мило родното Черноморие, то създаде среда на беззаконие, която трудно може да се свърже с отдих и релакс. Тук остана само едно правило и то е, че правила няма. Може да пиете много и без задръжки, защото почти не остана нещо ценно, което да се унищожи.