Заради идеите на част от родните депутати понякога ми се налага да поглеждам към календара и да се уверя, че годината е 2019-та. Направих го и днес, веднага щом разбрах, че Волен Сидеров е призовал за криминализиране на абортите, все едно прекъсването на бременността е някакво удоволствие, от което потърпевша е предимно държавата.

Но да кажем, че позицията на Волен не е популизъм, а идва от искрена загриженост, свързана със статистиката от преди няколко дни, отчитаща броя на абортите у нас. Да си въобразим, че тревогите му се простират само до неродените български деца. Тогава щеше да е почтено да стъпи върху изследването на Националния център по обществено здраве, без да създава паника, подобно на дискусиите около Стратегията на детето и Истанбулската конвенция, отпушили дезинформация и порой фалшиви новини.

Преди да говорим за абортите, трябва да е ясно, че те не са наболял проблем. Поне не и на хартия. Съгласно анализите за първите три месеца от настоящата година в България са направени 5800 аборта. Най-много са в София, Пловдив и Бургас, а Стара Загора е начело по брой на тийнейджърки, прекъснали бременността си. 

Крайната цифра от 5800 аборта е сбор от прекратена бременност по желание, спонтанен аборт и прекратена бременност заради усложнения, които застрашават живота на майката. Тоест, не става въпрос за масова епидемия от хора, които не искат деца, а от сбор на фактори, които нито ни поставят на първо място в Европа по брой на нежелани деца, нито растат с годините, а обратното – прогресивно спадат, съдейки от данните на European Health Information Gateway.

Но когато завалят крайни мнения, фактите рядко излизат наяве. Макар и да се оказва, че шумът, който се вдига, в пъти надминава капацитета на проблема, който се обсъжда. Сидеров е опитен политик и отлично знае, че ако сложи на масата многопластова тема, която изисква сериозно дълбаене и дебати, ще привлече внимание. Но тъй като воденето на рационални спорове не ни е присъщо умение, по-вероятно е срещу него да се изправят първосигнални реакции, обявяващи го за фашист, докато той цитира църковните канони.

Така една на вид обикновена статистика може да поляризира обществото, оцветявайки го на либерали със съмнителен духовен морал и консерватори, поставящи традициите над човешките права. Този мач не се играе за първи път и би трябвало да долавяме, че абортът е само параван за други цели, както бяха хомосексуалните двойки, малцинствата и домашното насилие.

Обявяването на абортите за престъпление не е предложение от вчера и не се дискутира единствено на наша територия, благодарение на което нашите политици може да препишат оттук-оттам, спечелвайки си ефирно време в нюз фийда. И по традиция няма да стигнат по-далеч от публичното ядосване и заклеймяване. Никой няма да ви отговори какво би станало, ако абортите наистина станат незаконни.

Съмнявам се да има жена, която да изпитва щастие след направен аборт. Напротив, това е лична драма, придружена от разядена съвест, а като прибавим и отказания законов достъп до медицински услуги, процедурата става въпрос на живот и смърт, става нечовешко. Криминализирането на абортите няма да ги спре, но ще създаде усложнения, които ще рискуват живота и на ембриона, и на майката. Смъртните случаи ще се увеличат, като това не са догадки, а данни от страни, в които прекъсването на бременността е забранено от закона.

Консервативните и либерално настроените общества от край време си разменят крушета за моралната величина на аборта. Оплодената яйцеклетка е човешки живот, който не бива да се хвърля в кофата, казват едните, а другите са на позиция, че е по-добре майките да абортират, отколкото да родят дете, което не могат да отгледат. Засягат се въпросите за правата на ембриона, за физическите и психически последствия на майката, но не се обсъждат причините, довели дотам.

Постиженията на медицината до голяма степен направиха женската фертилност контролимуема. Може да я включваме и изключваме по свое желание, но въпреки това има бум на българки, които са забременели по неволя. По-голямата част от тях са вече зрели жени, а други са тийнейджърки, но сексуалната им осведоменост е на едно ниво независимо от възрастта. И ако преместим погледа си от радикалните спорове дали абортът е убийство или право на избор, ще видим, че значителна част от жените у нас не знаят как да се предпазят от непланирана бременност. А ако познаваха методите за контрацепция, нямаше да се стигне до дебати "за" или "против" аборта.

Какво обаче предлагат фигурите на властта при тези обстоятелства? Лепене на етикети като глупави и безотговорни и отказан достъп до легално, безопасно прекратяване на бременността от рода на "Ти си надроби попарата, сега ще я сърбаш." Назад остава сексуалното образование в училище, което може да предотврати нежеланата бременност. Родителите, от друга страна, също мълчат, защото разговорът за птичките и пчеличките все още им е неудобен.

Дали ще имате дете или не би трябвало да е лично решение, дотолкова интимно, че да засяга само вас и партньора ви. Да се раждат деца само заради българския флаг, традиции и национален просперитет, без да се взимат предвид финансовите условия в страната и психическата готовност на потенциалните родители, е вредна идея за отделните хора и средновековна представа на фона на календара, който все така показва 2019-та.