Монахините педофили и техните невръстни жертви
Вече няколко поредни години Римокатолическата църква се изправя пред обвинения за сексуално насилие от страна на духовници. Католиците искат отговори за злоупотреби от най-висок ранг и пострадалите жени и деца. В отговор на подновения призив през февруари тази година Папа Франциск за първи път призна публично, че в лоното на храма има насилие, а десетки монахини споделиха, че с години са били малтретирани от епископи и свещеници.
Но и тогава никой не говори открито за трета страна на сексуалното насилие в католическата църква – за монахините педофили и техните невръстни жертви. Трудно е да се повярва, че жени, посветили се в служба на Бог, могат да се превърнат в хищници за детска плът, но още по-трудно е да се разкаже за престъплението. От една страна стои стигмата за насилието, а от друга – общественото неодобрение спрямо еднополовия секс.
"Тя ми каза, че това е Божията любов”, казва днес 66-годишната Триш Кейхил пред HuffPost. Тя се запознава със своя насилник през един непоносимо горещ летен ден в края на 60-те. По това време е тинейджърка и се грижи за осмината си братовчеди в Глен Рок, Ню Джърси. Изглеждали образцова католическа фамилия до пристигането на сестра Ейлин Шоу. Същият следобед двете се разходили до близкия манастир, а последвалите събития завинаги белязали живота на Триш.
Църквата винаги е била неразделна част от живота ѝ. Родителите ѝ я учели да уважава светините и да спазва задълженията си по католическия календар. От съвсем малка Триш вярвала, че Адът и Раят са реални места, където хората са изпращани въз основа на земните им дела. Така че когато чичо ѝ започнал да я опипва и я заплашил, че ако каже на някого ще отиде в Ада, Триш му повярвала.
Заради блудството с нея още в най-ранна детска възраст, Кейхил казва, че когато се запознала с Ейлин Шоу, вече се чувствала уязвима и изгубена. 36-годишната Шоу била преподавателка в училището "Света Катерина” в Глен Рок, а 15-годишната Триш учела в девическата гимназия на сестрите на милосърдието "Света Елизабет”. Спомня си, че е чувствала силно поласкана от извънредното внимание на духовен служител с висок авторитет. Шоу често я канела в дома си, правела ѝ подаръци, организирала пътувания само за тях двете.
Сестра Шоу ѝ давала съвети за дрехите, косата и я обезсърчавала за срещите с момчета. Казала ѝ, че я обича вечерта, когато ѝ дава медальона с религиозното си име и правят секс за първи път. Според Триш сестрите на милосърдието са подозирали за интимната връзка, която поддържа с послушницата. Но от ръководството твърдят, че не са знаели за злоупотребата до 1994 година, когато адвокатът на 41-годишната Кейхил се обръща към ордена с обвинение за сексуално посегателство над непълнолетен. Сестра Шоу се разкаяла за причинената вреда, оттеглила се от манастира и по религиозния ред се присъединила към благотворителна организация, където до днес води строг и ограничен живот. Подлага се на терапия, спазва забраната за работа с лица под 21-годишна възраст и всеки ден се моли за прошка.
"Не искам молитвите ѝ. Тя открадна тялото ми, душата ми, сексуалността ми. Защо тя се радва на синьото небе и белите облаци, а аз се чувствам като в затвор. Аз не съм наранила никого.”, завършва историята си Триш.
След няколко години в анонимната организация "Джейн Доу” Ан Глийсън също решава да разкрие своята история за сексуална злоупотреба. 61-годишната Глийсън разказва пред HuffPost, че е била сексуално малтретирана от сестра Джудит Фишър, бивш член на сестринството "Свети Йосиф” в продължение на 6 години. Насилието е започнало през 1971 година. По това време Ан била на 13 години, а монахинята – на около 37.
Сестра Фишър била преподавател в училището в Ричмънд Хайтс и щом забелязала осмокласничката, започнала да ѝ обръща по-специално внимание. Оставяла ѝ подаръци на чина с прикрепени бележки, молела я да остане след училище, за да гледат филми заедно, канела я да нощува при нея в мазето на манастира и след няколко месеца подготовка, започнала да я докосва. Години след това Ан разбрала, че случилото се с нея е насилие. Била е убедена от монахинята, че това е любов, която трябва да пазят в тайна, но тинейджърка си записвала всяка подробност от тяхната връзка.
Глийсън водела личен дневник в един от старите календари на родителите си и когато те го открили под нейния матрак, били съсипани от прочетеното. Подобно на Кейхил и Глийсън идвала от семейство с твърди католически убеждения. Нейната майка била активен член в местната енория, а баща ѝ бил част от духовния хор. Затова когато разбрали какво се случва с дъщеря им, те потърсили църквата за помощ. Свещеникът казал, че ще се погрижи и помолил родителите да не звънят в полицията.
Сестра Фишър била порицана, но продължила да се среща тайно с непълнолетната Ан, внушавайки ѝ, че двете са като Ромео и Жулиета и трябва да пазят любовта си въпреки родителската забрана. Двете се виждали още няколко години, след което монахинята била преместена в Колорадо.
Ан Глийсън дотолкова вярвала в любовта между тях, че твърдо отричала обвиненията на своя терапевта в педофилия. Но през следващите години с излизащи злоупотреби, извършени от свещеници, осъзнава, че и тя е една от жертвите. Подала иск срещу сестра Фишър с приложени доказателства за връзката помежду им, но преди да стигнат до съд, монахинята починала.
Глийсън и Кейхил разказват историите си не само като предупреждение, че насилието може да се появи във всякакви форми, а и като апел за реални наказания на духовниците, уличени в малтретиране. В момента само ги пляскат през ръцете и ги изпращат в пансиони с басейн и барбекюта, докато жертвите им цял живот гледат през призмата на излъгани, изнасилени и манипулирани деца.
Монахините винаги са оставали извън радара, когато се говори за насилие в римокатолическата църква. Вероятно защото са жени автоматично се приема, че са грижовни и защитнички настроени, но нежният пол се оказва по-сложен и многоизмерен. И понякога, когато притежават власт, злоупотребява с нея.

