Малцина са тези, които знаят, че изключително популярната песен на Ейми Уайнхаус "Валъри" е кавър. Още по-малко са тези, които знаят защо парчето е бавно и блусарско, и смятат, че всъщност е любовна песен за някой си Валъри, защото в Обединеното Кралство името може и да е мъжко. Това обаче няма нищо общо с реалността, още по-малко с личния живот на самата Ейми или поне недиректно. Главният герой на песента е американка, която има проблеми с ченгетата, а британското й гадже я чака напразно на Острова.

Оригиналът на песента е написан и записан от британската банда "The Zutons". Тя е посветена на Валъри Стар – гримьорка на популярни личности от Ню Йорк. Тя споделя пред изданието VICE, че в миналото имала връзка с фронтмена на групата Дейв Маккейб, а песента била посветена на нея.

Дейв МакКейб пише песента, посветна на Валъри Стар през 2006 г. за втория им студиен албум "Tired of Hanging Around". Парчето се ражда за пет минути на задната седалка на едно такси. "Тя беше в Щатите, аз – вкъщи и това беше нещо като пощенска картичка за нея" – спомня си МакКейб пред VICE. Разказите на Стар и МакКейб за случилото се тогава са доста подобни – Валъри вече имала няколко глоби за превишена скорост, както отново я спират, но този път нещата се оказват сериозни и тя за малко да попадне в затвора (оттам и е може би най-известният стих в песента в изпълнение на Уайнхаус – "Do you need a good lawyer-er-er?" или "Трябва ли ти добър адвокат?"). Това е и причината тя да не може да се премести в Англия при него, а също и за стиха "why don’t you come on over, Valerie" или "защо не дойдеш тук, Валъри".

През 2007 г. Марк Ронсън продуцира кавър, в който вокалите се изпълняват от Уайнхаус, а песента задминава оригинала и стига до номер две в класациите на Острова. Същата година започват да се правят ремикс и се появява видеоклип. Ейми не е в него, защото по това време се бори с тежка зависимост. За МакКейб е истинска изненада, че песента става толкова популярна, и се радва за случилото, независимо от това, че песента тръгва по самостоятелен път.

Години след излизането на песента ето какво споделя истинската Валъри за времето около написването на песента пред микрофона на VICE и Райджун Пунджаби:

И така, музикант ви посвещава песен, която като никога вижда бял свят, какво е усещането?

Винаги казвам, че е като да имаш много странно тяло, което не чувстваш като свое, но в същото време си свързан с него до смъртта си. Странно и смахнато е, и да – ще го обичам винаги. Той е готин тип. Раздялата ни не беше тежка или нещо такова.

Помня, когато ми каза за песента. Беше нещо от рода на: "малко ти понаписах песен, а после взеха, че я избраха за сингъл". Не искаше да ми разкаже никакви подробности обаче. Страшно се притесняваше. Помня, че тогава си казах: "О, Боже, Валъри, как ли звучи тази песен?".

Много е сладко, че и двамата казахте много мили неща за другия, като се има предвид, че сте си бивши. Защо пък да не си се съберете?

Обичам го искрено, но не на другия край на света. Чисто логистично няма как да стане в дългосрочен план. На думи изглежда като захаросана приказка с еднорози, но на практика просто не може да се получи. И двамата сме сраснати с градовете си. Никой не може просто да пренесе работата си. Не мога ей така да се вдигна и да отида там. Искам да кажа – вие виждали ли сте как се гримират в Ливърпул? Не, благодаря!

Разкажи ни как се запознахте.

С една приятелка си бяхме купили билети за концерт във Флорида, но групата, която искахме да гледаме, отмени участието си в последния момент. Тогава казах на приятелката ми Ерин: "Мамка му, не искам да ходя да гледам подгряващата група", а тя ми отвърна: "Хайде, Валъри, вече сме облечени, имаме и билети, отиваме!".

Съгласих се, но през цялото време бях с претенциите, че… съм прекалено готина, за да слушам онази другата група. Тогава чух Дейв да пее и си казах: "О, това е жестоко!". Звучаха толкова неповторимо, преди това не бях чувала нищо подобно. Енергията, която имаха като банда, беше просто прекрасна. Когато слязоха от цената, отидох при Дейв, сграбчих го и му казах: "Трябва да те черпя едно питие, вие сте невероятни".

Едното питие се превърна в Бог знае колко. Много. Не останахме в същото място. Отидохме в друг бар, после в още един, накрая се озовахме у Ерин, където пихме шампанско на покрива, докато слънцето изгряваше. Това беше първата ни среща.

След първата нощ Дейв трябваше да отиде за друг концерт в Джаксънвил или нещо такова – на четири часа път. Затова и ние отидохме с тях в Джаксънвил, после всичко бързо се превърна в лудост. Срещахме се в различни градове. Летях до Англия, за да се виждаме. Беше страхотно. Много се забавлявахме заедно.

Как се случи песента?

Арестуваха ме, една седмица преди да замина за Ливърпул, за да съм с него. Може би трябва да поясня, че това беше седмото ми нарушение за шофиране с отнета книжка.

Защо ти бяха взели книжката?

В началото заради глупост. Глобиха ме за превишена скорост, а аз си казах, че полицаите са глупави и като не си платя глобата, ще им натрия носа. Оказа се, че това изобщо не е вярно, защото в този случай пускат заповед за ареста ти. Нещата изведнъж става много по-сериозни.

А пък когато ме спряха следващия път, може и да стана така, че не спрях веднага, което се оказа възпрепятстване на арест. Може и да съм наплюла полицая, защото беше много груб, което се явявало нападение.

Така ми се наложи да изхарча всичките си пари, около 30 бона, за да не вляза в затвора. Книжката ми беше отнета за 15 години, но това беше за предпочитане пред пандиза. След това останах закотвена във Флорида, занимавах се със съдилища и адвокати, делото продължи с месеци. Дейв е пишел песента, докато аз трябваше да се справя с всичко това.

Той вече ме чакаше в Ливърпул, а аз трябваше да му се обадя и да му кажа: "Ще се забавя малко. Трябва само да се оправя тук с едни законови неща. Така стана, че ме арестуваха и ми отидоха всичките спестявания." Затова и в песента се пее: "Трябваше ли да влизаш в затова, трябваше ли да си продаваш къщата?".

И какво стана в крайна сметка?

Прескачаме девет месеца напред във времето и аз вече съм се измъкнала от съдебните проблеми, но няма никакви пари. Не можеш просто да загърбя целия си живота и се преместя в Ливърпул без пукната пара. Не съм от хората, които ще кажат: "идвам, но ти ще плащаш за всичко, нали?". Направо побеснявам от такива хора.

И така останах във Флорида и започнах да спестявам, за да се преместя в Ню Йорк. Опитах се да преценя какви са възможностите пред мен. По това време той ми каза, че е написал песента, музикалният лейбъл я харесал и щяла да бъде новият сингъл.

По онова време все още ли имахте връзка от разстояние?

О, да. Защото аз през цялото време се самозаблуждавах, че ще измъкна, без да похарча и цент. Мислех си: "да, скоро ще съм при него." Но това така и не се случи.

Имаш ли любим стих от песента? Може би когато става дума за червената ви коса?

Точно тази част не ми харесва. По онова време се обличах по доста нелеп начин. ("I’ve missed your ginger hair / and the way you like to dress" или "Липсва ми рижавата ти коса и на начина, по който се обличаш"). Тогава това беше важна част от живота ми. Да се обличам шармантно до нелепост, да следвам това момче и неговата група и хубавичко да ме арестуват.

Как се почувства, когато версията на Ейми набра популярност?

Тя беше брилянтен артист. Отвъд времето си. В същото време съдбата и беше тъжна и трагична в толкова много отношения. Дори и що се отнася до видеото към песента – тя не е можела да е в него, защото е била в собствения си свят. Това може направо да ти разбие сърцето.

Спомням си една среща с Марк Ронъсн, трябваше даде радиоинтервю заедно с Дейв. Тогава Марк ми каза: "Имам чувството, че трябва да си отворя портфейл и просто да ти дам пари". Беше много смешно. Но и някак сюрреалистично. Избягвах да държа песента в плейлиста си. Не заради някакъв нарцисизъм, а защото се притеснявах, че ще зазвучи в най-неподходящия момент и аз ще се почувствам глупаво, че слушам песен за себе си.

Сега имаш по-високи изисквания за хората, с които излизаш?

Винаги съм имала. Трябва да се по-високи от мен, дори и когато съм с най-високите си токчета. Направо гиганти. Винаги съм имала тръпка към музикантите. Трябва да са артистични по някакъв начин. Акцентът също не би навредил.