Какво би могло да се обърка, ако самотна дама се сприятели с група тинейджъри, купи им алхолол и им позволи да купонясват в нейното мазе в покрайнините на града? Ако отговорът ви е нищо опасно, то тогава не сте гледали филм на ужасите. Вероятно на това са разчитали режисьорът Тейт Тайлър и сценаристът Скоти Ландес в новия хорър "Мамчето", тъй като следват дословно схемата на психотрилърите и лишават ужаса от най-силния му елемент – изненадата.

"Мамчето" не е добре направен филм: страда от лошо темпо, изплъзваща се комедия и мъгляви послания в сценария. Не е ясно как Тейлър, който насочва великолепния "Южнячки" от режисьорския стол не е успял да извади "Мамчето" от плитчините на предвидимостта. Филмът не открива собствения си пулс, а следва наръчника за отмъщение от "Кери" и "Фатално привличане", представяйки болката на преследвача убиец.

Сю Ан (Октавия Спенсър) е помощник на ветеринарен лекар в малкия град, където е прекарала ученическите си години. Изглежда дистанцирана и несговорчива, но от първата й минута на екран се разбира, че умът й дълбае в нещо. Срещата й с Маги (Диана Силвърс) на паркинга в местен супермаркет полива загнездилия се в мечтите й план, който с години е оставал само на теория.

Зад фасадата на скромната дама от малък град Сю Ан е плахо момиче, което се стреми да се впише в групата на готините деца. Макар че са изминали десетилетия от завършването на гимназия, тя все още мечтае да е сред популярните тинейджъри, които пият нелегално и се забавляват без знанието на родителите си.

Октавия Спенсър е фантастична за ролята. От една страна, с лекота ни води през гамата от емоции на странната домакиня, която е танцуващ робот на партитата, травмирата гимназистка в спомените си и хладен отмъстител, преследван от стар гняв и решен за реванш. А от друга страна, Спенсър получава възможност да изиграе нещо различно от нахаканата най-добра приятелка – роля, в която сме я виждали многократно.

Мамчето постепенно разкрива, че е била унизена от съучениците си и години наред преглъща мощна ярост към тях. Те са се подиграли на желанието й за приятелство, а тя не само че не е забравила подронващия достойнството й момент, но и се е вманиачила по тези хора. Бавното разлистване на травмата от миналото би трябвало да е свързващата нишка, но в сцените липсва логическата яснота. Като например, защо тормозят Сю Ан? От ретроспекциите виждаме, че тя е единственото чернокожо момиче в морето от бели лица, но дали цветът на кожата й е причината за номера на нейните съученици?

Дискусията за расата в училище е подмината, въпреки че има почва за развитие, и историята преминава в позната формула за непопулярния хлапак в училище, който търси отмъщение. Ако дискриминацията на расова основа се е сторила твърде тривиална за екипа Тейлър-Ланденс, то е трябвало да изкопаят нещо по-страшно, което разкрие сложност в архитипа на мамчето.

В противен случай образът е колеблив, както се вижда и от изпълнението на Октавия Спенсър. Тя не събира в едно отделните части от характера на Сю Ан, но не по нейна вина, а по вина на сценария. Емоционалната рана се оказва неубедителна предпоставка за мотивите на героя, тъй като тя вижда хората, които са я обидили всеки ден, както и децата им, но не предприема нищо до един случаен следобед на паркинга.

Видимо е, че идеята е била за подкопаване на стереотипния персонаж на чернокожото мамче от киното – грижовната домакиня, бавачка, домашна прислужница, която ще се превърне в хладнокръвен убиец, но без смислена предистория, хорърът остава на несериозно ниво. Залага основно на сцени с кръв и изтезания, а не с психологически съспенс, които може да изостри напрежението за зрителите, преди да се стигне до фактическия момент на физическо насилие.

Спенсър се опитва да придаде човещина на бледия образ, но участието й в "Мамчето" в крайна сметка се оказва повече примамка за зрителите, отколкото играта, която ще я изстреля извън зоната на поддържащите роли. Ужасът на екрана е от най-комерсиален тип, въпреки че и Октавия Спенсър, и Диана Силвърс, и останалите актьори правят всичко възможно, за да изпълнят ролите си с жестоката искреност, каквато предполага историята. Добрите идеи остават само подтекст и до края на филма не намираме оправдание за суровите действия на Сю Ан.

"Мамчето" се превръща в пример на намеренията за добър филм, изгубили се между парчетата "оригинални" хрумвания. В опит да обърне шаблоните и да изненада феновете на хорър филмите, сценаристът Скоти Ландес е изгубил здравата връзка между минало и настояще, представяйки терорът като битка за едната слава.