Въпреки десетките изнесени лекции от Хитлер по темата против употребата на наркотични вещества, едно "магично" хапче, наречено Первитин, се превръща в тайното оръжие на нацистка Германия за завладяването на Европа. Оказва се, че това е чист метаамфетамин.

Малко преди да се срещне с Бенито Мусолини перз лятото на 1943 г., Адолф Хитлер се чувства зле. Той обаче не може да отмени срещата на страните от Оста (по наименованието на Оста Рим-Берлин-Токио) и затова личният лекар на Хитлер инжектира Фюрера с морфин, базиран на наркотика Eukodal (оксикодон, комбиниран с кокаин), за да го задържи в кондиция по време на срещата.

Лекарят поема сериозен риск, когато инжектира наркотика, тъй като Хитлер има склонност да се пристрастява към подобни вещества. И рискът се оправдава: Хитлер получава остър спастичен запек. Непосредствено след първата инжекция и въпреки нежеланието на лекаря, Хитлер нарежда да му бъде инжектирана още една доза, след което тръгва към Мусолини с тонуса на младо войниче.

Твърди се, че на срещата Хитлер е говорил без да спира в продължение на часове. Италианският диктатор се надявал да убеди Хитлер да остави Италия извън военните действия, но за съжаление Мусолини така и не получава този шанс.

Това обаче е само един "епизод" от ежедневната злоупотреба с наркотици на Фюрера. Менюто от субстанции включва барбитурати, сперма от бик, тестостерон, опиати и стимуланти от рода на Первитин, както и хапчета "за кураж" на базата на метаамфетамин.

Не само Хитлер употребява Первитин по онова време. Като се започне с всеки един от немските войници на фронтовата линия и се премине през домакините в менопауза – всички масово консумират дрогата като бонбони.

Широката употреба на наркотици не е нещо ново за Германия. Едно поколение по-рано, страната пак е затънала сред наркозависими – това е факт до момента, в който Хитлер предприема кампания против злоупотребата с дрога. Но когато Фюрерът сам се превръща в наркозависим, историята се повтаря.

До началото на Втората световна война немските войници използват Первитин, за да получават прилив на енергия, за да покоряват Европа. Този стимулиращ ефект обаче бързо отминава и до края на войната, когато самоувереността на нацистите тотално ги откъсва от реалността, войниците започват да използват наркотици като Первитин само, за да оцелеят.

Немският писател Норман Олър издава книгата "Тотално опиянение", в която излага смайващи разкрития за масовото пристрастяване към амфетамините в Третия райх, което коренно променя представите за Втората световна война.

Отровата във вените на германците

Въпреки че самият Хитлер подтиква народа си към масова злоупотреба с наркотици, първоначално именно той пропагандира платформа за борба срещу дрогата, за да държи контрола в страната. Тази платформа  е неразделна част от по-мащабна кампания, основана на риториката против учредяването на Ваймарската Република – неофициалното название на немския режим между 1919 г. и 1933 г., когато икономиката на Германия става зависима в огромна степен от фармацевтичните продукти и най-вече кокаина и хероина. Доказателство за мащабността на тази зависимост е подписаната от Германия през 1929 г. Международна конвенция за опиума (първият в историята международен договор за контрол над наркотиците, подписан от 58 държави), според която дори само Берлин трябва да произведе 200 тона опиати.

В книгата си Норман Олър твърди, че именно Германия е отговорна за 40 процента от световното производство на морфин в периода 1925 г. – 1930 г. (подобна е ситуацията с кокаина). В крайна сметка, след като икономиката й е тотално разрушена след Първата световна война, Ваймарската Република се превръща в световен наркотрафикант.

Хитлер първоначално не одобрява това. Като почитател на чая, който не близва кафе заради съдържанието на кофеин, Хитлер избягва каквато и да е употреба на пристрастяващи вещества. Дори се говори, че в края на Първата световна война Фюрерът изхвърля последната си кутия цигари в една река и никога не пропушва отново.

Когато заемат властта през 1933 г., нацистите начело с Хитлер започват да пропагандират философията "не на дрогата" в цяла Германия. Това обаче не е за дълго. Немският автор Клаус Ман описва състоянието на немската държава по времето, когато Хитлер е в пълната си мощ, така: "Нощният живот в Берлин, о, Боже, о, Боже, светът никога не е виждал нещо подобно! Преди имахме велика армия, сега имаме велики перверзии!"

По онова време нацистите правят това, което могат най-добре – обединяват усилията си срещу злоупотребата на дрога със знаковия си подход да обвиняват онези, които не харесват – в частност евреите. По този начин нацистите използват пропагандата, за да приобщят зависимите към онези групи, попаднали под най-тежките закони - един от първите закони, който Райхстага приема през 1933 г., предвижда затвор за наркозависимите за период от 2 години до неопределено време, като дори се създава специално полицейско звено, което да следи за злоупотребата с наркотични вещества.

Освен това нацистите не зачитат изобщо лекарската конфиденциалност и започват да изискват от докторите да предават на властите всеки техен пациент, който има рецепта за наркотични вещества с давност повече от 2 седмици.  Нацистите изключват от тези пациенти само онези, които успяват да издържат етническия тест, а останалите изпращат към концентрационните лагери.

На пръв поглед тези мерки против дрогата изглеждат като нацистко чудо. Това, разбира се, трае само до момента, когато Хитлер за първи път опитва метаамфетамин.

Изходът на Хитлер от лицемерието

През 1936 г. официалният фотограф на партията на нацистите, Хенрих Хофман, заболява от остра форма на гонорея. Той е приятел на Хитлер – именно той запознава Адолф и любимата му Ева Браун, която по това време е асистент на Хофман. И така най-добрият и най-дискретният доктор в цяла Германия – Теодор Морел – получава обаждане по телефона. Известен с витаминозните си енергийни инжекции, Морел е сред най-желаните лекари от висшето общество.

Морел успешно успява да излекува Хофман, който е толкова благодарен, че кани доктора на вечеря в дома си. Съвсем случайно Хитлер решава да се отбие същата вечер и споменава за стомашните болки, които го мъчат от години. Ентусиазиран от възможността да получи повишение, Морел предлага на Хитлер медицинска консултация. Хитлер приема и по-късно казва на Молер в частен разговор, че болките му са толкова големи, че едва успява да се движи, камо ли да води борещата се с размирици Германия. На Морел му светва: той знае точно от какво се нуждае Фюрерът.

Той предписва на Хитлер капсула, пълна с коли бактерии, наречена Мутафлор – лечение, което по онова време е било експериментално, но днес се използва. Това успокоява стомашните болки на Хитлер дотолкова, че той назначава Морел за свой личен лекар.

От този момент нататък Морел и Хитлер са неразделни. Докторът по няколко пъти на ден му инжектира почти всичко, което може да облекчи болките на Фюрера – от глюкозни разтвори до витамини. 

Въпреки първоначалния успех, съществуват доказателства, че Морел става небрежен след като попада сред любимците на Хитлер – това твърди Алберт Шпеер, министър на въоръженията и военната промишленост в Германската империя от 1942 г. По-късно Шпеер пише своята автобиография, в която описва Морел като пълен шарлатанин:

Первитин и великият Метаамфетамин – горивото на "немската машина"

Немската фармацевтична компания "Темлер" първа патентова през 1937 г. Первитин и германцитезапочват да се възползват от положителните ефекти на това. "Темлер" възлага на една от най-успешните ПР агенции в Берлин да изготви маркетингов план, по модел на този на компанията Кока-Кола. Планът постига огромен успех. До 1938 г. рекламни плакати на Первитин са разлепени из целия Берлин. Заедно със старта на ПР кампанията Темлер изпраща по пощата на всеки лекар в Берлин мостра от лекарството с надеждата, че хората ще последват примера на медицинската общност и също ще започнат да употребяват Первитин.

Немците действително пренебрегват неблагоприятните ефекти на лекарството и вместо това се фокусират върху ефекта му да осигурява прилив на енергия, така необходима на страната, за да се възстанови след Първата световна война и да се мобилизира за Втората световна война.

Вермахтът (въоръжените сухопътни, военноморски и военновъздушни сили на Нацистка Германия от 1935 г. до 1945 г.) за първи път усеща мощта на метаамфетамините, когато нацистите нахлуват в Полша през 1939г. Армията е възхитена от Первитин, военните командири  - също. Всички започват да пишат възторжени докалди за ефекта след употреба на "лекарството".

"Всички са свежи, бодри и отлично дисциплинирани. Лека еуфория и силно желание за активност. Дълготраен ефект. След приемане на 4 таблетки – засилено зрение и по-ярки цветове." – това са извадки от доклад на войниците от фронтовата линия, включен в книгата на Норман Олер.

Первитин поддържа войниците в отлично здраве в продължение на дни – дни, в които сънят и храната почти липсват, а травмите и насилието изобилстват.

Пристрастяването се превръща в проблем, когато нацистите изпращат 35 милиона таблетки Первитин и други подобни медикаменти на армията и военно-въздушните сили през април и май на 1940 г. В писмата си войниците от фронтовата линия буквално умоляват своите близки за още таблетки. Всеки става зависим от метаамфетамина – от генералите, през капитаните, до най-обикновените войници.

През 1941 г., Лео Конти, министър на здравеопазването в Третия Райх, решава, че нещата излизат извън контрол и успява да категоризира Первитин под Закона за опиума, официално обявявайки го за нелегален интоксикант.

Министърът пише в писмо, цитирано в книгата на Норман Олер, че "цялата нация" е  "пристрастена към наркотиците" и че "смущаващите последици от Первитин унищожават изцяло благоприятното действие след употребата му"... Проявата на толерантност към Первитин може да парализира цели маси от населението ... Всеки, който се стреми да превъзмогне умората чрез Первитин, може да бъде сигурен, че това ще доведе до ужасяващо изчерпване на всички физически и психологически резерви и в крайна сметка ще презивика тотално рухване."

Дългосрочните ефекти на метаамфетамина върху човешкото тяло действително са унищожителни. Много вероятно е зависимостта да погълне изцяло употребяващите, като доведе до депресия, халюцинации, остра дехидратация и перманентно гадене.

Нацистките доктори са напълно наясно, че тези странични ефекти не могат да се елиминират с кратки периоди на въздържание, но за съжаление полезен ход не съществува. Войниците или умират от сърдечна недостатъчност, или се самоубиват, или загиват при военни инциденти, предизвикани от психическа умора. Каквото и да правят, наркотикът винаги ги застига.

Опитите на Конти да държат вече пристрастените нацистидалеч от метаамфетамина остават напразни. Забраната остава почти незабелязана за немските граждани, да не говорим за военните, чиито амбиции са да завладеят Русия.

Също както Хитлер става зависим от д-р Морел, за да оцелее, така и Германия става зависима от Первитин. Немците посягат към метаамфетамина с вярата, че той им помага, а не обратното. Със задълбочаването на войната, нацистите никога не успяват да си възвърнат контрола над хапчето, което им беше обещало света.