Снимка: Getty Images

Били Айлиш, която оперира лицето на поп музиката

Когато забрави думите на песента си "Всички добри момичета отиват в Ада" по време на фестивала Коачела, 17-годишната Били Айлиш не изглеждаше особено обезпокоена от конфузната ситуация. Излъчвайки хладно спокойствие, промърмори малко, потанцува и завъртя сивата си коса към публиката с въпроса: "Как, по дяволите, бяха думите?". Грешката бе толкова очарователна, че не изглеждаше като грешка, звучеше като част от спектакъла, като част от песента.

Често ще ругае неволно, защото страда от Синдром на Турет и не се притеснява от това. Напротив, усеща се странна увереност, която й позволява да се обръща към интервюиращите с пич и брато. Дори без да сме слушали музиката й, ни става ясно, че Били не е конвенционалната тийн поп звезда. През 90-те и през първото десетилетие на новото хилядолетие изгряващите тинейджъри в музиката бяха опаковани и цензурирани в най-бонбонената форма, която може да си представите. Подобно на принцеси от Дисни в поведението им нямаше и следа от инстинктивни и непланирани реакции.

Младите изпълнители, на които се възхищавахме само до преди десетилетие, пееха за невинността на първата любов, за разбитото сърце, носеха пръстени на непорочността, с които се заклеваха да останат девствени до сватбата, обличаха се, така че да не се различават едни от други и действаха като отлично програмирани роботи. Били обаче не действа по схемата, която създаде Бритни Спиърс, Джъстин Тимбърлейк, Тейлър Суифт, Ариана Гранде, Селена Гомес, Майли Сайръс, Деми Ловато, братята Джонас, Джъстин Бийбър, макар и да е техен фен. Тя не се облича и гримира като момиче и не пише песни за училищната романтика.

И все пак първият й албум "Когато заспиваме, къде отиваме", който излезе през март, е на първо място в Billboard Hot 100. Били Айлиш стана първият артист, роден през 2000-те, който оглави класациите и доказа, че пиарите, мениджърите и повечето продуценти в Холивуд нямат представа какво ще се хареса на публиката, нямат представа с какъв тип изпълнител ще се припознаят младите хора. Автентичността на вида и маниера й, екцентричността на музиката й е последното, което хората, произвеждащи звезди по калъп, са смятали, че ще бъде популярно.

Били Айлиш О’Конъл е родена в Лос Анджелис три месеца след фаталния 11 септември според профила й в Тhe Fader. Тя и 4 години по-големият й брат Финиас са възпитани в свобода и креативност от двамата си родители актьори. Айлиш пише първите си песни на 11-годишна възраст, с което напомня на Тейлър Суифт, подписала първия си договор на 14 години. Но в песните на Били има доста повече фантазия. Тя не чака да се раздели с гаджето или да я обидят в училище, за да твори. Въобразява си, че е дух, който влиза в различни тела и описва това, което вижда. "Не е нужно да си влюбен, за да пишеш за любовта и да те боли, за да пишеш за болката", казва Били.

Тъмнината, иронията, социалната неадекватност, войната и смъртта в романтизиран вид са базата в песните й. Рядко има толкова мрак в дебютен албум на 17-годишно момиче. Тя е демонът на американската мечта, сравнявайки океанските си очи с взривно вещество и танцувайки от радост, защото е твърде млада, за да отиде в затвора, въпреки че е убила приятелите си. Вади скалпела и маха всичко фалшиво, така че песните й да лъхат на искреност.

Няма място за цветя, рози и шепота на вятъра в песни като "Bury a friend", вдъхновена от посещение при зъболекар, представена от гледната точка на чудовището, което се крие под леглото. Във видеото очите й са замъглени, а гърбът й е намушкан от спринцовки, но тъмнината е изобразена със сатира. Погледът й е празен като на марионетка и предупреждава да не идеализираме поп принцесите, тъй като мракът може да е поп-приятен, а чудовищата да задават по-философски и дълбоки въпроси от модерните Ромео и Жулиета.

Били и Финиас си сътрудничат като един човек още от първата им обща песен "Ocean eyes". Потокът на плавните им и призрачни мелодии вече е достигнал милиард в Spotify напук на песимизма в музиката им. Екипът им е анти на популярния маркетинг в музикалната индустрия, но за поколение, което гледа кланета в интернет, е нетипично да рисува розови облачета, над които изгрява дъга. 

Песента "You should see me in a crown" се разтваря в приятно зловещ звук, напомняш тембъра на баба и коментира егото на звездите. Текстът има голямо значение за поп културата и е препратка към драмата "Шерлок" на BBC. В един от епизодите Мориарти казва "В света на заключените стаи, човекът с ключа е цар, а ти, скъпа, трябва да ме видиш с корона." Цитатът намеква за потенциалния хаос, който причинява злодеят в позиция на власт, защото истинското зло не е в нещастието, а в безредието, в неяснотата. 

Били не се смущава да захапе света не като принцеса или кралица, а като крал и не на обикновения поп трон, защото той е станал прекалено отворен и достъпен, прекалено лесен за разгадаване и лишен от въображение. Време е за нещо ново и ако Айлиш е бъдещето на поп музиката, както се предвижда, то най-после този сектор на музиката се променя и е готов за се откаже от материалистичните си грижи за сметка на екзистенциалните.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види