"Отмъстителите: Краят" - епични като никога досега

След  11 години и 22 филма този април настъпи краят на Отмъстителите на Марвел. Макар че концепцията и 180-минутна дължина на филма няма да се харесат на всеки зрител, братята Джо и Антъни Русо са се постарали да поднесат запомнящ се финал на геройския епос. Кулминацията на "Отмъстителите: Краят" се съсредоточава върху шестте отмъстители, които са истинския център на MCU, за разлика от "Отмъстителите: Война без край", който балансираше с твърде много супергерои.

Новият филм на братята Русо удължава меланхолията, с която завърши "Война без край" и разрежда бойните сцени за сметка на минорното настроение на супергероите. Основният мотив в "Endgame" е траурът на отмъстителите. От самото начало става ясно, че това ще е лебедовата им песен, която затваря цикъла на познатите ни герои от комиксите. Щафетата се предава на следващото поколение, но преди това трябва да се възстанови равновесието между добро и зло, нарушено в предишната част на поредицата.

Във "Война без край" злото в образа на Танос (Джош Бролин) придоби контрола над шестте камъни на безкрайността, заличавайки половината вселена и заедно с нея някои от любимите ни герои. В "Endgame" се прехвърляме 5 години напред, където намираме Железният човек (Робърт Дауни Джуниър), Черната вдовица (Скарлет Йохансон), Хълк (Марк Ръфало), Тор (Крис Хемсуърт), Капитан Америка (Крис Евънс) и Ястребовото око (Джеръми Ренър) във форма, каквато не сме очаквали. Безнадежността е сграбчила всеки от тях, когато получават шанс да се върнат назад във времето и да поправят грешките си при сблъсъка с Танос.

Емоционалната предпоставка – връщането към миналото, поправянето на неуспехите, възстановяването на старите връзки и изковаването на нови създава капани от клишета, като някои от тях създават проблеми в последната част на "Отмъстителите". Част от сцените са с раздута мелодраматичност, която на моменти задушава предвид тричасовата продължителност на филма. Към образа на злодея също не е подходено особено оригинално за разлика от фигурите на неговите съперници.

"Отмъстителите: Краят" се стреми да осигури емоционален катарзис за героите, на които сме фенове от десетителия. Фокусът се измества от спасяването на света, представено чрез триизмерни ефекти, към по-човешката страна на героизма – личната жертва. Характерите на супергероите вървят успоредно, уравновесени от трагедията, и всеки от тях получава своята солова част, за да се блесне самостоятелно от екипа, който досега действаше заедно срещу заплахите.

Окончателният извод от това десетилетно пътуване е, че героизмът не се определя от храбростта или свръхспособностите, а от готовността за саможертва в името на по-голямото добро. Финалът е задоволителен спрямо историята на героите, но в детайлите при описанието има пропуски. И тук, както във "Война без край", се появяват орди от добри и зли без съществена функция и следа в разказа. Повечето от персонажите се явяват или в услуга, или като пречка на основните герои, но някои от тях присъстват във филма само за пълнеж към зрелищния финал.

Братята Русо отново показват, че притежават по-силно развито чувство за визуална красота на екрана, отколкото усещане за метафора и композиция. Най-силните моменти при последните Отмъстители са в близките срещи между доброто и злото, а не в тихите и драматични терзания на базовата шесторка. Лиричните им изповоди и проблясъци на осъзнаване по-скоро забавят сюжета и се превръщат в причината за тромавото разгръщане на историята при проблемите с войната на безкрайността.

Като заключение на мащабната сага "Отмъстителите: Краят" е туширало действието, за да се фокусира върху характерите на образите. Ядрото се оформя около Железния човек, който постави начало на комиксовата епопея и поема задачата да сложи точка на свръхестествения свят, създаден от комиксите и пренесен в кино салоните. На прощаване "Endgame" затваря страницата с класическите супергерои и създава място за нови, такива, които ще са по-познати на съвременното поколение.

Само заради това "Отмъстителите:Краят" си струва да се види. С този филм казваме сбогом на ветераните от галактиката на Марвел и разбираме на кого да разчитаме за спасяването на света в бъдеще. Всяка част от поредицата се изправяше пред високи очаквания от публиката, но само тази успя да ги надхвърли и то не защото предложи нещо необичайно, а заради сантименталността, която всеки фен на комиксите пази към Капитан Америка, Железния човек, Хълк и Спайдърмен.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види