Снимка: Kelly Sikkema

Защо забравяме и губим?

Невробиолозите неотдавна открили, че съществуват такива участъци в мозъка, които могат да заспят за определено време. Във всеки един момент някоя невронна мрежа може да се изключи и да премине в състояние на покой, за да събере сили. Сега ще разгледаме защо забравяме за разни неща или ги губим.

Да губиш и да забравяш

Ние забравяме за някои вещи или ги слагаме там, където не им е мястото, защото отговорната част от мозъка или спи, или прави нещо друго. Същото се случва и когато търсим нещо, а то е пред очите ни.

Изграждането на навик за пълно присъствие и повишено внимание, може да бъде нашето спасение – в състояние сме да се научим да се съсредоточаваме в текущия момент. Когато се опитваме да се концентрираме върху случващото се, учим мозъка си да запомня и да преминава в състояние на активно фокусиране.

Сувенири за мозъка

Още древните гърци са правили опити да разширят капацитета на паметта си с помощта на външната среда. Както пише психологът Дан Уегнър "рафтовете ни са пълни с книги, в шкафовете има безброй важни документи, тефтерите са изписани с разни идеи, а вкъщи задължително имаме някакви сувенири“. Думата "сувенир“ произлиза от френски и означава "да помниш“.

Много от експертите, които изучават човешката памет, стигат до извода, че огромният обем от информация, с който се сблъскваме, остава в мозъка ни. Но ако е така, то защо забравяме? Споменът представлява повторно подреждане и активиране на определена невронна мрежа, която е била активирана при дадено събитие. Невроните ни помагат да усетим и осъзнаем случващото се, а когато искаме да си спомним нещо, те възпроизвеждат за нас обстоятелствата.

Но процесът на спомняне не е идеален – командите, които карат невроните да възпроизвеждат първоначалната мрежа, не са толкова силни и споменът е бледо копие на случилото се. Освен това, събитията често си приличат, затова, когато се опитваме да си спомним за нещо, мозъкът ни е състояние да ни подведе – или образно казано да обърка файловете, защото много си приличат.

Рутина

Има ли начин, по който можем да определим какви случки и събития да си спомняме досущ и кои не? Най-трудно се оказва да си спомним уникални събития и такива, които са предизвикали силни емоции в нас.

Има два принципа за работа на паметта:

Ако сме преживели много аналогични събития, в паметта ни ще изплуват няколко едновременно – мозъкът ще формира обща картина, която се състои от фрагменти, макар и да не го осъзнаваме. Ето защо е толкова трудно да си спомним къде сме оставили очилата или ключовете – те толкова пъти са се озовавали на различни места, че спомените са се слели в едно и е трудно да определим къде сме ги видели за последен път.

Проверка на паметта

Направете упражнението, за да се уверите доколко паметта и истината могат да ви подведат. Ще ви бъдат необходими лист и химикал. Прочетете на глас думите, изброени по-долу, така че да осъзнаете всяка една от тях.

ПОЧИВКА

ИЗМОРЕН

БОДЪР

СЪН

ХЪРКАНЕ

ЛЕГЛО

ЯДЕНЕ

ДРЯМКА

ЗВУК

КОМФОРТ

ВЪЗГЛАВНИЦА

СЪБУЖДАНЕ

НОЩ

А сега се опитайте, по памет и без да гледате, да запишете колкото си може повече думи от списъка.

85% от отговорилите задължително записват "почивка“ – все пак това е първата дума. Това е проява на ефекта на първичността – като правило ние най-добре фиксираме началния елемент. 70% от отговорилите посочват и думата "нощ“ – последната дума. Така се проявява ефектът на новината – запомняме елементи, които сме прочели последно.

Около 60% от хората посочват думата "спане“, но ако се загледате, нея я няма в списъка. Така се проявява деформацията на паметта. Защо се стига до това? Активират се асоциативните връзки – например, ако си представяте червен цвят, то в резултат в паметта ни могат да изникнат нови образи и факти. Този принцип се проявява и тук – в списъка имаше не малко думи, свързани със съня, затова думата "спане“ може да се е появила и във вашия списък.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види