Даже да не сте почитатели на поезията на Пейо Яворов, вероятно познавате трагедията на любовните му истории, особено завършека на брака му с Лора Каравелова. В пристъп на ревност Лора взима един от пистолетите му и се застрелва, умира почти веднага. Обезумелият Яворов прави същото, но спасяват живота му, поразено е само зрението. Тази случка слага началото на големия емоционален катаклизъм за Яворов и макар да изглежда като лично преживяване, всеки, който го е познавал, се чувствал лично замесен.

Сред тях е и едно от протежетата на поета – писателят Михаил Кремен, който публикувал няколко пъти в списание "Мисъл”. Той е пряк свидетел на събитията, довели до самоубийството на Лора и се чувствал близък на Яворов. Затова решава да издаде спомените си за поета в книгата от две части "Романът на Яворов”, която наскоро бе преиздадена от издателство Колибри.

Първото уточнение, което трябва да се направи за тази творба, е, че не е роман, макар и това да е заглавието. Не притежава жанровите особености на романа, трудно може да се нарече и художествено произведение. Често се определя като документалистика, но Кремен не е проучвал достатъчно, за да попадне и в тази категория. Прилича повече на мемоар, така че трябва да имате едно наум за истинността на описаното, докато четете. Голяма част от това, което Кремен има да сподели за Яворов, е лична гледна точка, некореспондираща на всяка цена с личността на поета и другите описани герои.

Кремен се е фокусирал върху образа на Яворов, какъвто го познаваме от литературата – трагичният творец, страдащ по загубената любов. Но исторически това не е съвсем вярно. Да, Яворов е написал едни от най-красивите произведения в българската литература, вдъхновен от болката си, но докато неговите любими са били живи, е бил доста по-въздържан в чувствата си. Например, когато се среща с Мина Тодорова и пише "Две хубави очи” и "Пръстен с опал”, пише и на сестра си, че малката му любима очаква предложение за сватба, но той все още няма желание да се жени.

От други спомени знаем, че Яворов е бил изключително харизматичен, не е изпитвал трудности да привлече женското внимание и се е възползвал, което е изостряло и без това силната ревност на Лора. Кремен е пропуснал тези момент и затова може да ви се стори, че Каравелова се държи невротично на фона на талантливия си съпруг.

В "Романът на Яворов” поетът е отдаден на театъра, на литературата, на македонското освободително движение, а Лора е посветена само на следенето на всяка негова крачка. По всяка вероятност Кремен не е виждал това, което е виждала тя, и представя сцените с нейната обидчивост като нелогични и странни.

Липсват нюансите в поведението на Лора и Яворов, които биха ги направили интересни, автентични с живота, а не извадени от учебник. Краят на историята се знае, но въпреки това можеше да поддържа напрежението до финала, изваждайки наяве черти на историческите фигури, които ще ги направят нормални хора. Но вместо това се е придържал сляпо към мита за съпрузите, които едновременно посягат на живота си.

Любопитното в "Романът на Яворов” не са нито главния герой, нито неговата съпруга, а жената, заради която се разпалва скандала във фаталната вечер – Дора Конова. Била е съпруга на Кремен, но се говори, че открито е флиртувала с Яворов и е дразнела Лора. Самата Дора твърди, че с Яворов са се влюбили и той е бил готов да се разведе, за да бъде с нея, въпреки че никой друг не е останал с това впечатление. Кремен определя общуването им като невинно и не разбирал превъзбудата на Лора.

Макар че гласът му се движи като свидетел на събитията, Кремен не успява да скрие личната си неприязън към Дора. За него тя е суетна и безотговорно момиче, което не осъзнава последствията от своето поведение. Дори намеква, че нейните големи амбиции са довели до смъртта на поета.

Монументалното величие на Яворов обаче остава твърдо, дори след като Дора публикува своя версия за събитията и цитира бележка, която е получила от поета малко преди да се омъжи за Кремен: "Дора, изчакай ме, аз ще се разбера с Лора и Грозев и ти ще бъдеш моя!”

Каква е истината за отношенията им и какво стои в дъното на този шумен и дълготраен скандал няма как да знаем. Епизодите са описани по възможно най-повърхностен начин, героите в историята са лишени от психологизъм, който би обяснил поведението им и би ни да посоки за интерпретация. "Романът на Яворов” не ни дава нови отговори за поета и неговите любими, но си заслужава да се прочете, ако търсите интерпретация за неговия живот. Зад внушителното заглавие и обем на творбата обаче стоят само пикантерии.