Снимка: Roberto Delgado

Вечната и ненужна надпревара

Мислите си, че ще престанат да ви обичат, ако не бъдете остроумни, красиви и духовити? Приятелите ви няма да ви търсят, ако не четете нещо ново всеки ден и не ги забавлявате с различни истории от ежедневието ви? Най-добрият начин да ви накарат да направите нещо е като чуете, че друг го прави по-добре? Ако се припознавате в по-горните редове и състезанието с "конкуренцията" е вашето ежедневие, то може би сте стигнали твърде далеч.

Имате списък с параметри за критика

И когато го следвате е изключително важно да не сте "по-зле" от другите. Например – външност, доход, личен живот и подобни. Хората, които все се конкурират, изглеждат студени и надути и през цялото време сравняват. А вътре в себе си, се чувстват по-нищожни от останалите и с помощта на конкуренцията се опитват да се издигнат на по-високо ниво.

Тези, които все се състезават, имат чувството, че ако спрат да го правят, ще стане най-страшното. Например ще спрат да тренират и веднага ще станат 100 килограма. И най-лошото е, че смятат това за необратим процес. Конкуренцията е проява на тревожност и придобива форма под въздействието на стереотипи и лични убеждения.

Измъчвате се, когато хвалят друг

Тук се има предвид ситуации, в които някой просто е похвалил друг човек, а не го сравнява с вас. И когато чуете положителна оценка по чужд адрес, това събужда състезателния дух у вас и на всяка цена трябва да спечелите. Например, в работата ви хвалят някой нов колега и на вас ви се струва, че това не е комплимент по негов или неин адрес, а критика към вас.

Този пример много добре илюстрира, че конкуренцията се поражда в главата на човека, а не от някаква външна сила. Така той влиза в битка за внимание, любов и съчувствие, макар да може да ги получи от само себе си.

Важна е победата, а не добрият резултат

Независимо дали имате въображаем или реален съперник. Конкуренцията е жестока и да спечелиш е трудно – винаги може да се намери някой, който е по-добър. Наранената самооценка има нужда от победи – ако не в реалния живот, то поне в Instagram.

И може да се запитате – какво лошо има в това, ако ме кара да се движа напред? Първо, вечните надпревари водят до постоянно недоволство към себе си. Състезавате се едновременно с няколко души, което значи, че победите ще бъдат рядкост. Това понижава мотивацията и нищо не е способно да ни зарадва. Така конкуренцията ще става все по-жестока, а недоволството – ще расте.

Второ, при постоянното състезание липсва усещането за прогрес. Ако се сравняваме със себе си, то можем да забележим някакъв прогрес. А ако го правим с други хора, които почти не познаваме, може да се почувстваме нищожни и неспособни, независимо каква е реалността на практика.

Вие влизате "в битка" дори и при най-малката провокация

Имате познат, който обича да спори и да се заяжда, и вие всеки път продължавате да си общувате с него, макар да си обещавате, че това е за последно и следващият път ще си мълчите. Такива ситуации пречат на продуктивното общуване. По-спокойните хора предпочитат да държат дистанция от такива кървави сражения – по правило, те са и по-склонни за искрена подкрепа, да похвалят и да приемат. Хората, които все се състезават, нямат този ресурс – да признаят чужди достойнства, значи че са загубили и някой е по-добър от тях.

Вярвате, че хората обичат само "най-добрите"

Някой ваш познат си намира половинка и вие неволно се питате – с какво толкова е успял/-а да го спечели? Красота, сексуалност, някакви невероятни черти на характера? Не можете да приемете, че двама души могат да бъдат заедно, само защото им е приятно да се намират един до друг, без да се състезават с някого.

Съответно смятате, че за да получите любов и подкрепа, трябва да отговаряте на някакво ниво и да не падате по-долу. В това се състои разрушителността на тази идея – тя е безкрайна. Винаги трябва да бъдете нащрек и да проверявате дали не се появил някой "по-добър“.

Как да се справите, ако проявявате нездрава конкуренция?

Стремежът към конкуренция се проявява заради липсата на чувство на базова необходимост. Отношението, което детето има към себе си, усвоява още в семейството. Ако родителите през цялото време са му намеквали за неговите несъвършенства, то детето ги приема като даденост – "Аз не съм достатъчно красив, умен, ловък" и т.н. Тъй като потребността от любов и грижа е базова, то синът или дъщерята, се опитват да се докажат и да станат по-добри, за да се харесат.

Безкрайната конкуренция е разрушителна. Тя се намесва в нашите взаимоотношения с хората, кара ни да ревнуваме, сравняваме и накрая – да се чувстваме зле през по-голямата част от времето. Изходът от тази надпревара е да започнете да се усещате като добър, достоен и нужен човек без каквито и да е било "ако". Такива промени не стават веднага и ще се наложи да го правите поетапно.

За да не пропуснеш това, което си заслужава да се види